Subscribe
Европейски дневник: Рейкявик, декември 2021 г.
Името на исландската столица Рейкявик на английски език е „Smoke Bay“. Мястото получава името си през 874 г. от първия заселник в Исландия – Инголф Арнарсон от Западна Норвегия, след като пристига в залив в югозападната част на Исландия и вижда как от горещите извори там се издигат стълбове пара. Той решава да създаде ферма на това място. През следващите девет века Рейкявик е само една от около петте хиляди ферми, разпръснати по крайбрежието на Исландия, докато в края на XVIII век там бавно започва да се формира село. Исландия е била независима държава от 930 до 1262 г., след което става трибутар на норвежкия крал. През 1380 г. норвежката корона е наследена от датския крал, а след това Исландия се управлява от датската столица Копенхаген. Почти всички чиновници в Исландия обаче са исландци и през XIX в. те се установяват предимно в Рейкявик. Освен това, когато през 1843 г. датският крал възстановява исландския парламент, той е свикан в Рейкявик, а не на старото му място в исландската провинция. Така, когато през 1904 г. датчаните предоставят на Исландия право на главен управител, Рейкявик вече е неофициалната столица на Исландия, която тогава все още е зависима от Дания. През 1918 г. обаче Исландия става суверенна държава в лична уния с датския крал, а столицата ѝ е Рейкявик, който остава град и след провъзгласяването на републиката през 1944 г.
Чист, зелен и безопасен град
Рейкявик е най-северната столица на суверенна държава в света и най-западният голям европейски град, истински европейски аванпост. Днес това е един от най-чистите, най-зелените и най-безопасните градове на земята: в крайна сметка Исландия има най-ниското ниво на бедност сред всички страни, най-голямо равенство на доходите и едно от най-ниските нива на престъпност. Една от причините градът да е толкова чист е, че не е необходимо да се изгарят изкопаеми горива за отопление на жилищата. Вместо това от 30-те и 40-те години на миналия век за тази цел се използва гореща вода от близките термални извори, която се подава в огромна мрежа от тръби и се свързва с обикновени радиатори във всяка сграда. Пионер в това гениално използване на огромните топлинни ресурси на Исландия е строителният инженер и предприемач Йон Торлаксън, който за известно време е министър-председател, а по-късно и кмет на Рейкявик. Той е основател и първи лидер на исландската консервативно-либерална Партия на независимостта, а през 1992 г. публикувах биографията му по поръчка на геотермалната компания в Рейкявик.
Двете политически идеи на Снори
На 2 декември 2021 г. в Рейкявик, на семинар, организиран от Центъра за средновековни изследвания към Исландския университет, прочетох доклад за исландския летописец Снори Стурлусон като ранен привърженик на консервативно-либералната традиция в политиката. Снорри (1179-1241) е вероятно най-известният исландец на всички времена, автор на прочутата
Edda
, посветена на скандинавската митология, и стихотворения,
Heimskringla
, историята на норвежките крале, и
Сага за Егил
, една от най-добрите исландски саги. В статията си изтъкнах, че в Heimskringla (вероятно написана между 1220 и 1237 г.) Снори явно симпатизира на две политически идеи на Средновековието – че кралете са подчинени на закона като всички останали и че ако нарушат закона, могат да бъдат свалени. Всъщност Снори стига по-далеч и в речта, която поставя в устата на исландския фермер Айнар от Твера през 1024 г., казва, че тъй като кралете са неравностойни, някои добри, а други лоши, най-добре е да няма крал, какъвто е случаят в Исландия по време на Обществото на народите.
Първият индивид?
Освен това “ Сага за Егил“ на Снори може да се чете като тържество на индивидуалността: поетът-воин Егил Скалагримсон е една от първите истински личности, които излизат от мъглата на семейството, племето и региона. Според лорд Актън свети Тома Аквински е първият виги, но вероятно този епитет е заслужен по-скоро за Снори. По същия начин Якоб Буркхардт е учил, че индивидуалността се е появила за първи път в ренесансова Италия, но може да се твърди, че тя се е появила при Егил, който е имал богат вътрешен живот, изразен в стиховете му. Предположих, че исландските саги са написани, когато исландците, предизвикани от Норвегия, е трябвало да потвърдят националната си идентичност. Вероятно „Сага за Егил“ е написана през 1239-1241 г., след второто посещение на Снори в норвежкия двор, където той се скарва с краля. И накрая, запитах се дали политическата програма на Снори – да поддържа приятелски отношения с Норвегия, без Исландия да се превръща в трибут на норвежкия крал – е била осъществима по онова време. Припомних си, че в края на XIII век днешна Швейцария се е формирала в Алпите като независима държава без крал. Швейцарците никога не са се поддавали на чужди владетели. Ако швейцарците могат да го направят, защо не и исландците?
Коментари на критик
Професорът по история Сверир Якобсон коментира работата ми. Той признава, че в Heimskringla могат да се открият либерални или антироялистки настроения, но поставя под съмнение дали Снори всъщност е автор на „Сага за Егил“, като добавя, че приживе Снори не се е държал като противник на норвежкия крал. Отговорих, че основният източник за живота на Снори, братовчед му Стурла Тордсон, също известен летописец, изглежда пристрастен към него. Трябва да се припомни също, че Снори, разбира се, не е бил враждебно настроен към норвежците. Той искаше приятелски отношения с тях, но не и робство под тях.