Социалдемократите на лов за бъдеще

Шведските социалдемократи някога са били една от най-успешните партии в света. Те управляват необезпокоявани в продължение на 44 години и се превръщат в почти синоним на Швеция, както в страната, така и в чужбина. Сега те са изгубени във времето.

Тайната се крие в това, че лидерът на партията Пер Албин Хансон (роден през 1885 г. – починал през 1946 г.) отхвърля радикализма, т.е. войната между класите в обществото и международната солидарност. Вместо това той копира идеите, които един шведски консерватор, професорът по политически науки Рудолф Кьолн, развива и нарича „народен дом“.

Шок на първите избори с всеобщо избирателно право

Това решение е отговор на факта, че социалдемократите губят първите парламентарни избори след въвеждането на всеобщото избирателно право. Загубите бяха шок за партията. След като на работническата класа е позволено да гласува, тя все още не е избрала да даде мнозинство на социалистите.

За реформираните социалисти демокрацията не е идеология сама по себе си, а само инструмент за идване на власт без революция и кръвопролития. А през 20-те години на миналия век се оказва, че демокрацията не дава власт на социалистите. Какво да правим сега?

След като радикалите се отцепват и основават комунистическа партия, Пер Албин Хансон знае, че може да привлече партията към още по-малко радикална политика, за да постигне успех на парламентарните избори.

Оттогава насам печеленето на избори и достигането до властта винаги е било обща цел, по-важна от политиката по същество, за шведските социалдемократи.

Тук шведската партия се различава от сродните си партии в Европа, които поставят радикалната програма пред максималната подкрепа на избирателите.

Историческа реч за „народния дом“

През 1928 г. Пер Албин Хансон произнася една от най-важните речи в съвременната история на Швеция. Той описва „народния дом“ (folkhemmet), който партията ще построи сега.

– Основата на дома е общността и съпричастността. Добрият дом не познава привилегировани или онеправдани, няма любими и доведени деца. Там никой не гледа отвисоко на другия, никой не се опитва да се облагодетелства за сметка на другите, силният не потиска и не ограбва слабия. В добрия дом има равнопоставеност, внимание, сътрудничество, помощ. Приложено към дома на великите хора, това би означавало да се премахнат всички социални и икономически бариери, които сега разделят гражданите на привилегировани и онеправдани, на богати и бедни, каза г-н Хансон.

И така: Вместо класов конфликт, трябва да се търси консенсус. Вместо Марксовата международна солидарност на пролетариата, цялата концентрация ще бъде насочена към осигуряване на социални помощи за шведските работници.

По тази програма социалдемократите управляват страната от 1932 до 1976 г.

Отново ставате радикален?

Но сега партията има големи проблеми. Вярно е, че те са на ниво от 35 процента от избирателите, но в същото време се притесняват, че червените и зелените партии няма да са достатъчни, за да достигнат мнозинство на предстоящите избори.

Ето защо, след като загуби властта през 2022 г., започва трескаво търсене на нов политически разказ, който да привлече избирателите.

За мен като консерватор е интересно да отбележа, че дебатът в рамките на социалдемократите сякаш се насочва повече наляво. Водещите анализатори отново говорят за класова война. За това, че трябва да поставяте определени групи пред други.

Още по-интересно е, че се обсъжда дали партията трябва да превърне мигрантите в новата долна класа, за която трябва да се бори.

В собствения вестник на партията Aktuellt i Politiken, AiP, политическият редактор пише под заглавие „Разрушаването на сегрегацията е голямата класова борба на нашето време“. Тук не се включва старата история за дома на хората, а искания, че партията трябва да се бори за група в неравностойно положение, срещу други групи. Сред другите групи забележително са шведските работници. И така, тук социалдемократите обсъждат битката СРЕЩУ шведската работническа класа.

Ясна стъпка в радикална посока е, когато социалдемократите на ръководна позиция говорят със същите термини като комунистите. И че пролетариатът, за който те смятат да се борят, са мигрантите, които говорят лошо или изобщо не говорят шведски.

Класов конфликт на основата на етническия произход

Редакторът разказва за този радикално нов курс в светлината на факта, че общо 27% от населението на Швеция вече е с чуждестранен произход. Тук отново можем да констатираме, че социалдемократите възприемат демокрацията по-скоро като инструмент за постигане на власт, отколкото като ценност и начин на живот. Делът на хората с чуждестранен произход вече е толкова голям, че човек може да стане техен глас в политиката.

Това е в пълно противоречие с идеята за народен дом, където целта е да се постигне консенсус между класовите граници. Една от причините за изоставянето на тази стара концепция за успех е, че избирателите, които дават предимство на консервативно оформения „народен дом“, вече са напуснали социалдемократите в полза на Шведските демократи.

Но дали наистина е път към успеха да започнем да водим класова борба по етнически признак? Струва ми се опасно.