Subscribe
Доверието в европейските институции е постоянна тема на дебати, включваща въпроси на общественото доверие, политическата ефективност и прозрачността. Тези институции, включващи Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, са в основата на европейския проект и работят заедно, за да вземат решения, които засягат живота на милиони граждани в държавите-членки.
През последното десетилетие икономическата криза, предизвикателствата, свързани с миграцията, изменението на климата, а напоследък и пандемията H1N1 и геополитическото напрежение, като конфликта в Украйна, поставиха европейските институции под натиск и поставиха на изпитание способността им да реагират на кризите по ефективен и навременен начин.
Доверието в европейските институции се различава значително в отделните държави членки и зависи от много фактори, включително икономическите резултати на държавите, възприятията за ефективността на ЕС при реагиране на кризи и чувството на гражданите за европейска идентичност. Прозрачното вземане на решения и демократичното участие са ключови елементи за поддържане и повишаване на доверието в институциите.
За гражданите на ЕС нарастващото чувство на недоверие и скептицизъм към институциите, които управляват демокрацията, е една от основните заплахи за нея. Тази тенденция се проявява в момент, в който ЕС е изправен пред събития, които поставят под въпрос неговия ангажимент към демокрацията, правовата държава и основните права на човека.
Особено важен беше скандалът през 2022 г., смятан за най-тежкия в историята на европейските институции, свързан с предполагаеми случаи на корупция и подкупи. Този епизод хвърли сянка върху доверието в институциите на ЕС в навечерието на европейските избори през юни, като застраши възприятията за тяхната почтеност и надеждност.
Според последните проучвания на Евробарометър значителна част от европейските граждани смятат, че недоверието и скептицизмът към демократичните институции са сериозна заплаха за демокрацията. Когато бяха попитани за доверието им в институциите, отговорни за защитата на демокрацията в тяхната страна, повече от половината от анкетираните посочиха европейските институции, включително Съда на Европейския съюз, като най-достоверни.
Все пак нарастващата загриженост на избирателите за накърнената репутация на европейските институции е сигнал за събуждане. Подчертава се също така рискът от „култура на безнаказаност“ в ЕС, като се посочва необходимостта от реформи за осигуряване на по-голяма прозрачност и отчетност.
В отговор на тези предизвикателства Европейската комисия прие нов междуинституционален орган по етика. Този орган, съставен от представители на институциите на ЕС и петима независими експерти, има за цел да установи общи етични стандарти, които да се прилагат преди следващите европейски избори. Успоредно с това Парламентът прие изменения на своя правилник, с които се въвеждат реформи, включително забрана на лобистките дейности за членовете на ЕП и разширяване на обхвата на задължителните декларации за срещи и имущество.
Въпреки тези инициативи, някои експерти и членове на ЕП критикуват тези мерки като незадоволителни и подчертават необходимостта от продължаване на усилията за укрепване на доверието в европейските институции и гарантиране, че те могат ефективно да служат на интересите на гражданите по прозрачен и справедлив начин.
Въпреки това европейските институции все още се борят със задачата да балансират между националните интереси и тези на Съюза като цяло – деликатен баланс, който е от решаващо значение за тяхната легитимност и ефективност. Въпросът за националния суверенитет и европейската интеграция продължава да бъде обект на напрежение, както се вижда от дебата за задълбочаването на икономическия и паричен съюз, общата отбранителна политика и управлението на външните граници на ЕС.
Комуникацията също играе ключова роля. ЕС трябва да продължи да разработва ефективни комуникационни стратегии, за да покаже добавената стойност на европейската интеграция и как неговите политики и действия водят до конкретни ползи за гражданите.
В заключение, тъй като ЕС се опитва да се справи с вътрешните и външните предизвикателства, доверието в неговите институции ще остане централен въпрос в обществения дебат. Балансът между ефективност, прозрачност и демократична отчетност ще определи доверието на европейските граждани в европейския проект в средносрочен и дългосрочен план.