Спиране на руския газ от Украйна

Европа разчита на четири алтернативни маршрута

Окончателното прекратяване на транзита на руски газ през Украйна представлява сериозна промяна в европейския енергиен пейзаж. След изтичането на петгодишния договор между Киев и Москва, подписан през 2019 г., Европейската комисия заяви, че Европейският съюз е добре подготвен да посрещне това ново предизвикателство. Благодарение на стратегическото планиране и диверсификацията на източниците на доставки ЕС е готов да смекчи въздействието на решението. Прекратяването на транзита на руски газ през Украйна беше потвърдено от Москва и Киев в отделни изявления. Това събитие бележи по-нататъшно влошаване на отношенията между двете страни и подчертава желанието на Европа да намали зависимостта си от руските енергийни доставки. В миналото Украйна беше един от основните маршрути на руския газ за Европа, като количествата надхвърляха 130 милиарда кубически метра годишно. Днес този транзит е премахнат. Украинският президент Володимир Зеленски нарече това развитие „едно от най-големите поражения на Москва“, подчертавайки „енергийния шантаж“ на Русия през годините. За да се справи с прекъсването, Европейският съюз определи четири основни алтернативни маршрута за осигуряване на доставките на газ: Решаваща роля играят терминалите за втечнен природен газ (LNG) в Германия. Капацитетът на Германия за регазификация ѝ позволява да получава значителни обеми от страни производителки като САЩ, Катар и Норвегия. Гръцките пристанища, благодарение на стратегическото си местоположение, предлагат пряк достъп до втечнен природен газ от Източното Средиземноморие и Близкия изток, като по този начин укрепват енергийната устойчивост на Югоизточна Европа. Италия, със своите терминали за втечнен природен газ и Трансадриатическия газопровод (TAP), може да насочва газ от Азербайджан и Северна Африка към сърцето на Европа. Полша допринася с терминала в Свиноуйшче и с Балтийската тръба, по която се транспортира норвежки газ. Турция, макар и все още да не е основен играч, може да се превърне в основен енергиен център в бъдеще. Говорителката на Европейската комисия повтори, че европейската енергийна инфраструктура е достатъчно гъвкава, за да осигури разпределението на неруски газ до най-засегнатите от прекъсването държави, особено тези в Централна и Източна Европа. Тази гъвкавост е резултат от значителните инвестиции в диверсификацията на източниците и подобряването на мрежите за взаимно свързване. Въпреки уверенията за сигурността на доставките, европейският пазар реагира със загриженост. За първи път от октомври 2023 г. насам цените на природния газ достигнаха 50 евро за мегаватчас. Това увеличение се дължи както на края на транзита през Украйна, така и на настъпването на зимните температури. Италианският министър на околната среда и енергийната сигурност Джилберто Пишето увери, че Италия е предприела всички необходими мерки, за да гарантира енергийната сигурност на страната. „Хранилищата за газ са напълно запълнени от 1 ноември“, каза той и добави, че в момента се извършват допълнителни оценки, за да се увеличат максимално резервите и да се посрещне спокойно зимата. Прекратяването на доставките на руски газ през Украйна е исторически повратен момент и напомняне за важността на енергийната диверсификация. Европейският съюз, осъзнавайки поуките от енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна, ускорява прехода към възобновяеми и устойчиви енергийни източници, като постепенно намалява зависимостта от изкопаемите горива.

Тази дългосрочна стратегия не само укрепва енергийната независимост на Европа, но и допринася за постигане на целите в областта на климата, като например въглеродна неутралност до 2050 г. Прекъсването на транзита на руски газ през Украйна е предизвикателство, с което Европейският съюз изглежда готов да се справи. С целенасочено планиране, устойчива инфраструктура и мрежа от алтернативни маршрути Европа доказва, че е способна бързо да се адаптира към новите геополитически реалности. Въпреки това необходимостта да продължи диверсификацията на източниците и да се инвестира във възобновяема енергия остава от решаващо значение за осигуряването на трайна енергийна сигурност.

Алесандро Фиорентино