Subscribe
Финализирането на преговорите по споразумението за партньорство между ЕС и Меркосур през декември 2024 г. между председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и нейните колеги от четирите държави от Меркосур (Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай) предизвика значителни и преобладаващо критични коментари в Ирландия. Тази реакция, макар и забележителна, беше напълно предвидима от ирландска гледна точка. Последователното и яростно противопоставяне на сделката е определящ белег на политическите позиции, възприети спрямо нея от всички основни ирландски представителни организации в областта на селското стопанство, както и от ирландските политически опозиционни партии и групировки, откакто през 2019 г. приключиха официалните преговори по основните цели на сделката. Една от най-изтъкнатите от тези организации, Ирландската асоциация на фермерите (IFA), стигна дотам да заяви, че ако Меркосур бъде ратифициран, секторите на говеждото и птичето месо в Ирландия и ЕС ще бъдат унищожени в резултат на увеличения внос на безмитно говеждо и птиче месо от държави, които се ползват с конкурентно предимство поради по-ниските си производствени правила и стандарти. IFA също така твърди, че безтарифната квота на Меркосур от 99 000 тона говеждо месо се равнява на 4 милиона глави едър рогат добитък (изчислени при тегло на кланичния труп 325 kg), което представлява 18 % от настоящото производство на говеждо месо в ЕС. Според тях този мащабен приток ще засегне непропорционално ирландските фермери. Освен това съществуват опасения, че бразилският внос в Ирландия вероятно ще се състои предимно от разфасовки на говеждо месо с висока стойност, като например пържоли, което допълнително ще задълбочи неблагоприятното икономическо въздействие върху ирландските производители. От гледна точка на Европейската комисия тези опасения се смятат както за разбираеми, така и за преувеличени. Комисията поясни, че съгласно споразумението, макар ЕС да разрешава на своя пазар да се внасят 99 000 тона говеждо месо с мито от 7,5 %, този обем представлява само 1,2 % от общото европейско потребление на говеждо месо, което възлиза на около 8 милиона тона годишно. Освен това Комисията подчертава, че тази квота ще бъде въвеждана постепенно в продължение на пет години, което ще осигури на европейските производители на говеждо месо достатъчно време да се приспособят към новата пазарна реалност. От гледна точка на Комисията на ЕС противопоставянето на сделката се разглежда в най-добрия случай като разбираемо, но неуместно, а в най-лошия – като симптом на контрапродуктивен икономически протекционизъм, който трябва да бъде преодолян, ако ЕС като цяло иска да си осигури експортни пазари със световни партньори. Комисията твърди, че споразумението между ЕС и Меркосур е важен елемент от нейната по-широка стратегия за укрепване на икономическите партньорства и осигуряване на достъп до нововъзникващите пазари. То се разглежда като необходим компромис в условията на нарастващ търговски национализъм, икономическите последици от COVID-19, войната в Украйна и съпътстващите я смущения в световните вериги за доставки. Това мнение до голяма степен се споделя от отиващото си ирландско правителство, чиито министри посочиха тези глобални промени в парламентарните си отговори. Те твърдят, че ако Споразумението между ЕС и Меркосур бъде ратифицирано, то ще подкрепи стратегическата цел на Ирландия да диверсифицира пазарите си за внос и износ в условията на все по-нестабилна глобална търговска среда. Това меко приемане на съществената стойност на споразумението постави ирландското правителство в пряк конфликт с ирландските земеделски организации, които остро го критикуваха за това, че не е успяло да отстоява икономическите интереси на един от основните търговски сектори на страната.
Представители на ирландските земеделски производители поискаха от ирландското правителство да заеме позиция, подобна на тази на Франция, Полша, а напоследък и на Литва, които изразиха ясната си опозиция на Меркосур. Особено опозицията на Франция буди недоумение у някои наблюдатели. Както отбелязва Аслак Берг, научен сътрудник в Центъра за европейска реформа, споразумението с Меркосур вероятно ще създаде значителни възможности за френския млечен сектор, поради което позицията на Франция изглежда противоречива. IFA и други организации също така поискаха от Комисията на ЕС да разгледа техните конкретни опасения. Те включват разпоредбите, изложени в документа за стратегическия диалог на ЕС относно Меркосур, в който се посочва включването на оценки на въздействието за селскостопанските производители, околната среда, здравеопазването, труда, хуманното отношение към животните, бизнеса по веригата на доставки и потребителите както в ЕС, така и в страните партньори. За Комисията на ЕС обаче споразумението с Меркосур представлява това, което тя определи като „балансиран резултат“, който създава нови възможности за европейските земеделски стопани и производители на храни, като същевременно смекчава възможния пазарен натиск. Според Комисията европейските земеделски стопани и предприятия за производство на храни получават безпрецедентен достъп до страните от Меркосур, които представляват голям пазар с население от 260 милиона души. Те твърдят, че това няма да бъде постигнато чрез запазване на тарифите, както предлага МФА, а по-скоро чрез премахване на високите тарифи за основните продукти за износ от ЕС, предотвратяване на имитацията на традиционни за ЕС храни и осигуряване на по-ясни, по-предсказуеми и по-малко тромави процедури за безопасност на храните за износителите от ЕС. Тази позиция беше потвърдена от председателя Урсула фон дер Лайен при финализирането на преговорите през декември 2024 г., когато тя определи споразумението като „печеливша“ сделка, твърдейки, че то ще донесе значими ползи за потребителите и предприятията, спестявайки на дружествата от ЕС 4 млрд. евро годишно от експортни мита. В стремежа си да отговори допълнително на опасенията на ирландските земеделски стопани и на земеделските стопани от ЕС, Комисията също така предложи гаранции, че в случай на неблагоприятно икономическо въздействие земеделските стопани ще получат подкрепа за извършване на необходимите корекции. Това включва пакет за финансова подкрепа в размер до 1 млрд. евро в случай на смущения на пазара. Освен това Комисията заявява, че тази подкрепа ще засили помощта, която се предоставя по линия на Общата селскостопанска политика, като осигури основна мрежа за сигурност за земеделските стопани и подкрепа на доходите при необходимост. Въпреки тези уверения обаче тревогата в ирландското селско стопанство остава висока. Много от заинтересованите страни твърдят, че нито един финансов пакет не може да компенсира дългосрочните структурни щети, които те предвиждат за сектора на говедовъдството, който е жизненоважна част от ирландската селскостопанска икономика. Мащабът на тези опасения може би се разбира най-добре, когато се разглежда в контекста на по-широките предизвикателства, свързани с доходите на земеделските стопанства. Според ирландската изследователска агенция Teagasc доходите на стопанствата в сектора на говедовъдството, който е съсредоточен предимно върху производството на говеждо месо с бозаещи телета, са подложени на значително напрежение. През 2023 г., докато стойността на продукцията се е увеличила с 6 % поради по-високите цени на едрия рогат добитък, производствените разходи са нараснали средно с 11 %. В резултат на това през 2023 г. средният доход на стопанствата за отглеждане на едър рогат добитък възлиза на малко над 7400 евро, което представлява намаление с 15% в сравнение с 2022 г. За много земеделски стопани тези цифри подчертават несигурния характер на техния поминък и засилват опасенията относно допълнителния натиск, който може да донесе споразумението с Меркосур.
В допълнение към сложността на ситуацията, значението на ирландската говедовъдна индустрия за националната икономика не може да бъде надценено. Само през 2023 г. общата стойност на износа на ирландско говеждо месо достигна 2,7 млрд. евро, което подчертава ролята му на крайъгълен камък в търговския профил на Ирландия. Това прави възприеманите рискове, свързани с Меркосур, още по-остри. Критиците твърдят, че дори и при поетапно прилагане и мерки за финансова подкрепа, дългосрочното въздействие на споразумението ще унищожи сектора, който вече се бори с ниски доходи и високи производствени разходи. С началото на процеса на ратификация на споразумението през 2025 г. се очаква Ирландия да стане свидетел на значителна и силно организирана съпротива от страна на селскостопанския сектор и на политическите групировки. Мащабът и интензивността на тази опозиция ще представляват голямо предизвикателство за бъдещото ирландско правителство. Начинът, по който то ще се справи с тази опозиция, ще повлияе не само на популярността му сред ирландските селски райони, но и ще определи отношенията му с Европейската комисия. Ако правителството в крайна сметка реши да се противопостави на сделката, то ще трябва внимателно да се справи с вътрешната реакция, като същевременно обмисли по-широките последици за позицията на Ирландия в ЕС. Едно нещо е сигурно: споразумението за партньорство между ЕС и Меркосур отново разпали фундаментални дебати за баланса между либерализацията на търговията и защитата на националните индустрии. В Ирландия този дебат не се отнася само до икономическата политика, но и до по-широкото културно и социално значение на селското стопанство като начин на живот. В този смисъл резултатът от процеса на ратификация ще има далечни последици не само за селскостопанския сектор на Ирландия, но и за нейната роля при формирането на търговската политика на ЕС през следващите години.