Среща на върха на ЕС в Гранада: Изправени пред предизвикателствата на бъдещето

Третата среща на върха на Европейската политическа общност започна на 5 октомври в Гранада, Андалусия. Европейската политическа общност (ЕПС) е платформа за политически и стратегически дискусии за бъдещето на Европа, която беше открита точно преди една година, на 6 октомври 2022 г., когато държавните и правителствените ръководители на близо 50 европейски държави се срещнаха в Прага, за да насърчат сътрудничеството и политическия диалог в Европа с цел най-добро решаване на важни въпроси като отбраната, просперитета и стабилността.

Във форума през 2023 г. участваха държавите – членки на ЕС, както и Албания, Андора, Армения, Босна и Херцеговина, Грузия, Исландия, Косово, Лихтенщайн, Молдова, Монако, Черна гора, Северна Македония, Норвегия, Сан Марино, Сърбия, Швейцария, Украйна и Обединеното кралство. Към тях се присъединиха председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, председателят на Европейския парламент Роберта Мецола и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, за когото се съобщава, че има здравословни проблеми, и президентът Илхам Алиев отсъстваха. Първоначалното намерение беше да се провеждат две срещи на върха годишно. След първото издание в Прага второто ще се проведе в Молдова на 1 юни 2023 г., а третото – в Гранада.

По време на срещата лидерите на ЕС обсъдиха основно досието на мигрантите и икономическата конкурентоспособност, но също така и околната среда и цифровите умения, като например изкуствения интелект, и накрая, разбира се, войната в Украйна.

На срещата присъства и президентът Володимир Зеленски. Лидерите се възползваха от възможността да потвърдят ангажимента си и непоколебимата си подкрепа за украинската кауза. Временно изпълняващият длъжността председател на испанското правителство Педро Санчес потвърди „твърдия“ ангажимент на Испания, която в момента е ротационен председател на Съвета на Европейския съюз, да „продължи да предприема стъпки за официално започване на преговори“ за присъединяването на Украйна към ЕС в очакване на доклада на Европейската комисия, която ще даде своето становище дали са изпълнени изискванията, посочени в Договорите, и дали украинското правителство е извършило необходимите реформи. Преди откриването на заседанието испанският президент проведе двустранна среща със Зеленски, по време на която обсъдиха и изпращането на нов пакет военна помощ за народа на Украйна.

Сред предизвикателствата, които заемат челно място в европейския дневен ред, е разширяването. Понастоящем има осем държави с официален статут на кандидатки за членство в ЕС. Това са Турция, Украйна, Молдова, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Сърбия. Освен това Грузия и Косово са потенциални кандидати. Според европейски източници новите държави членки се очаква да се присъединят към семейството на ЕС до 2030 г., като по този начин Европейският съюз ще се разшири за по-малко от десетилетие.

Въпросът за разширяването е тясно свързан с т.нар. принцип на заслугите, според който страните кандидатки трябва да положат усилия да приведат законодателството си в съответствие с правилата и стандартите на ЕС. В този контекст беше обсъдена и договорена обща визия за това как да се работи по нов подход за постепенно присъединяване към ЕС.

Друга обсъждана тема беше енергийният сектор, който е особено важен в момент като сегашния и който ще трябва да се отчита все повече в бъдеще, като се има предвид и необходимостта да се положат повече усилия за внедряване на възобновяеми енергийни източници. Беше повдигнат и чувствителният въпрос за кризата в Нагорни Карабах, в която участват Азербайджан, от една страна, и арменските сепаратисти, от друга, и която доведе до масово напускане на анклава, като повече от сто хиляди души бяха разселени. По този въпрос Европейският съюз реши да остане единен в осъждането на азербайджанската офанзива и във връзка с това на Армения бяха предложени милиони под формата на хуманитарна помощ.

Освен това председателят на Европейския съвет, канцлерът на Германия и президентът на Франция подчертаха твърдата си подкрепа за независимостта, суверенитета, териториалната цялост и неприкосновеността на границите на Армения. Основният акцент на срещата на върха обаче беше миграцията. Всъщност всички държави са съгласни, че е необходимо да се обърне внимание на този въпрос, особено с оглед на увеличаването на броя на бежанците и смъртните случаи в Средиземно море.

Още миналата сряда, 4 октомври, ЕС постигна значителен напредък в преговорите по Пакта за миграцията и убежището.По-специално, именно италианският министър-председател Джорджия Мелони, заедно с нидерландския министър-председател Марк Рюте, британския министър-председател Риши Сунак, албанския Еди Рама и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, проведоха среща, на която обсъдиха борбата с трафика на хора по още по-целенасочен и прецизен начин, обсъждайки конкретни и структурни решения за прекратяване на явлението, което в противен случай ще продължи да излиза извън контрол и да влошава ситуацията, в която се намира европейският континент. Заслужава да се отбележи и срещата между Мелони и Шолц, които след известни разногласия по въпроса за миграцията проведоха сърдечни разговори и постигнаха сближаване на вижданията, като по този начин изгладиха отношенията и избегнаха всякакви търкания.

Важно е да се отбележи обаче, че въпреки постигнатия в Гранада напредък Полша и Унгария изразиха възмущението си от планираните промени и наложиха вето.

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че няма достатъчно опозиция, която да лиши 27-те депутати от необходимия брой гласове. „Будапеща и Варшава изразиха несъгласието си на масата за преговори“, каза той. „Това е позиция, която те вече изразиха на министерско равнище, но тя няма да ни попречи да постигнем квалифицирано мнозинство и следователно ще ни позволи да постигнем конкретен напредък.

По време на срещата на върха в Андалусия се проведоха редица двустранни срещи, които позволиха на различните лидери да се срещнат лице в лице в по-ограничен кръг и да укрепят и заздравят отношенията между различните нации, изграждайки солидна основа за цялостното бъдеще на Европа в най-широк смисъл. Например срещата на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел с арменския министър-председател Никол Пашинян, френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц, в резултат на която беше публикувано съвместно комюнике в подкрепа на Армения.

Срещата на върха на Европейската политическа общност беше последвана от неофициална среща на Европейския съвет, на която 27-те лидери на ЕС обсъдиха приоритетите за следващия мандат.

Така на 6 октомври членовете на ЕС се събраха, за да разговарят за различните предизвикателства и кризи, с които Европа се е сблъскала през последните години и от които е излязла по-силна и по-обединена – от пандемията COVID през март 2020 г. до войната между Русия и Украйна, избухнала през февруари 2022 г. Всички въпроси, които се вписват в стратегическата програма на целите на ЕС.

Сесията в петък, 6 октомври, беше посветена на сигурността, отбраната и киберустойчивостта, конкурентоспособността и единния пазар, екологичния и цифровия преход, възможностите за многостранност и глобални партньорства, миграцията и разширяването.Събитията, проведени в Гранада между 5 и 6 октомври, в които участваха много институционални, правителствени и политически участници от европейската сцена, се проведоха в контекста на растеж и укрепване на ЕС и извън него. Предстои ни дълъг път и със сигурност ще има препятствия за преодоляване, но ако всеки член на ЕС се съсредоточи върху това да положи максимални усилия за защита на националните си интереси, ще бъде все по-лесно да се осигури по-голям просперитет и сигурност за цяла Европа.