Странното поведение на европейските институции

Наличието на несъответствия между националните съдилища и Съда на Европейския съюз по принцип е явление, което не трябва да учудва юриста; като различни юрисдикционни органи, те могат да вземат различни и дори противоположни решения. Все пак може да се очаква да има ясен механизъм за определяне кой от двете трябва да преобладава, механизъм, приет от всички. За съжаление, тъй като това не е така в Европейския съюз, изглежда съвсем ясно, че сериозен недостатък в неговата правна система поставя под въпрос самата сериозност.

Всъщност няколко национални конституционни съдилища вече оспориха решенията на Съда на Европейския съюз, както и принципа на примат на европейското право пред националното право, който Съдът измисли през 1963 г. От решението Van Gend & Loos, което често се цитира като предварителна обосновка за гореспоменатия принцип на първенство, базираният в Люксембург съд обяви, че държавите-членки ограничават суверенитета си при подписване на Договорите, което е най-любопитно изявление, тъй като всъщност не е никъде. да се намери в Договорите.

В решението Costa срещу ENEL (15 юли 1964 г.) Съдът посочва още, че „ приоритетът на правото на Общността се потвърждава от член 189, според който регламентът е задължителен и пряко приложим във всички държави-членки„. Друга неудобна дедукция, тъй като нито обвързващата сила, нито прякото приложение определят непременно първенството. Липсата на логика, не само правна, а просто фундаментална, от страна на магистратите на Европейския съюз с великолепно възнаграждение е друг сериозен недостатък в солидността на тази международна организация.

Вярно е, че в съответствие с член 19, параграф 3 от Договора за Европейския съюз неговият Съд се произнася относно тълкуването на правото на Съюза и относно валидността на актовете, приети от неговите институции, но това не му дава предимство.

Естествено, тези несъответствия бяха подчертани от различни държави-членки. Преди Полша и Унгария – нации, които напоследък са склонни да се държат по-малко робски към брюкселската криптокрация – германският федерален конституционен съд постави принципа на първенство под значително напрежение. Беше въпрос на пари и вече знаем, че европейските пари в края на краищата се контролират значително от Франкфурт, а не от Белгия или Люксембург. Струва си да припомним, че някога красивият град Хесия е не само седалище на Европейската централна банка, но и на Германската федерална банка, и то не случайно. Когато Европейската централна банка беше създадена, за да контролира бъркотията в еврото, това беше решено в Берлин и прието в Брюксел, Париж, както и всички други недоверчиви европейски канцлери. Финансите на Брюксел и на целия Съюз трябва да се управляват на петнадесет минути път с кола от офисите на германската парична власт.

На този фон съдиите от Карлсруе произнесоха своето решение Weiss на 5 май 2020 г., като по този начин декларираха, че две решения на органите на Европейския съюз са ултравирусни и частично противоконституционни, а именно тези, идващи от гореспоменатите Европейска централна банка и Съда на Европейския съюз относно Европейската програма за изкупуване на публичен дълг. В резултат на това Германия оспорва авторитета и на двете.

Според германския конституционен съд Европейската централна банка не е действала в рамките на своите правомощия, когато е закупила облигации на стойност 2,6 трилиона евро, тъй като операцията е трябвало предварително да бъде разрешена както от германското федерално правителство, така и от Бундестага. В резултат на това германският конституционен съд обяви, че нито решението на Европейската централна банка, нито решението на Съда на Европейския съюз, одобряващо сделката, трябва да се прилагат в Германия.

Читателят лесно ще долови суровостта, която се внушава в решението на германските магистрати. Правото на ЕС не само няма никакво предимство пред германското право; но също така решенията на най-висшите власти в Европейския съюз не трябва дори да се прилагат в Германия.

Освен това дори съдебните разноски са присъдени в полза на г-н Вайс и неговите съищци. Всички средства, изразходвани за хонорари на техните адвокати (шестцифрена сума), трябваше да бъдат изплатени от буйната държавна хазна на Федералната република, поради яснотата на случая според магистратите от Карлсруе.

На практика Бундесбанк вече няма да участва в програмата на Европейската централна банка за изкупуване на облигации; Европейският паричен орган би могъл да продължи да придобива публичен дълг, ако пожелае и ако другите нации милостиво му позволиха да продължи да го прави, но в никакъв случай със средства, идващи от Германия. Очевидно е, че подобен сценарий би ограничил значително полето на маневриране в Съюза.

В крайна сметка германските данъкоплатци бяха защитени, тъй като купувайки публичен дълг, Европейската централна банка изпраща съобщение до онези държави-членки, които желаят да поемат повече дълг, знаейки, че той ще бъде закупен от финансовия орган на Съюза. Но по-голямото предлагане на публичен дълг намалява цената му, т.е. лихвения процент, с който такива задлъжнели нации трябва да го изплащат. Това не само би било в противоречие с духа на Договора от Маастрихт (който забранява на Европейската централна банка да купува пряко публичен дълг от държавите), но също така и на интересите на ниско задлъжнели държави като Германия и техните граждани.

Освен това рисковете от неизпълнение ще бъдат прехвърлени и върху германските данъкоплатци, които ще трябва да ги поемат до степента, в която Бундесбанк е основният принос в баланса на Европейската централна банка. И двата органа на ЕС, Европейската централна банка и Съдът на Европейските общности, се опитаха да противодействат на критиките по отношение на държавното финансиране с аргумента, че европейските парични власти не преминават бариерата от една трета от публичния дълг, издаден от която и да е държава-членка. Но дори това не беше счетено за достатъчно от германските магистрати, като допълнителна демонстрация, че първенството за тях е химера.

След като отлежава повече от година какво трябва да се направи по отношение на германското отношение, на 9 юни 2021 г. Европейската комисия изпрати на правителството на Федералната република официално съобщение за нарушаване на основните принципи на правото на Съюза, а именно тези за автономия, първенство, ефективност и еднакво прилагане, както и зачитане на юрисдикцията на Съда на Европейските общности. С Полша и Унгария атаките са постоянни, но тук беше необходимо да се преценя отново и отново как да се действа спрямо Берлин, преди да се реши да се започне процедура.

Сайтът на Европейската комисия подчерта по-специално, че решението на германския конституционен съд нарушава принципа на върховенство на правото на Съюза. Два месеца по-късно правителството, председателствано от Олаф Шолц, отговори чрез писмо от четири страници, в което Германия, без да отменя решението на своя Конституционен съд, признава принципите на автономия, върховенство, ефективност и еднакво прилагане на правото на Съюза, както и ценности, прокламирани в член 2 от Договора за Европейския съюз, по-специално върховенството на закона.

Нещо повече, правителството на светофара – според цвета на трите му участващи страни – изрично провъзгласи в писмото си органа на Европейския съд, чиито решения са задължителни и не подлежат на обжалване. Той добави, че законността на актовете на институцията на Съюза не подлежи на контрол за конституционност от германските съдилища и могат да бъдат обжалвани само пред Съда на Европейските общности в Люксембург.

Германският отговор изрично потвърждава, че спазва задължението за лоялно сътрудничество в съответствие с Европейските договори, като се ангажира да използва всички средства, с които разполага, за да избегне в бъдеще повторение на решение като това, издадено на 5 май 2020 г. съдът в Карлсруе.

С подобни изявления Европейската комисия реши да прекрати, едва четири месеца по-късно, процедурата, която толкова дълбоко обмисляше да започне срещу Германия. По всякакъв начин това е фалшиво затваряне, начин на действие, който отново показва, че е много чужд на всякаква логика и правна здравина.

Първо, защото германската изпълнителна власт не си направи труда да оспори своя Конституционен съд. Съвсем очевидно, правната рамка на Федералната република не позволява на канцлера да отменя решения на органа, тълкуващ Бонското Grundgesetz от 1949 г.: но той можеше да направи публично изявление, без да го оставя на Европейската комисия, косвено и с пословичната липса на прозрачност, която характеризира тази институция на Съюза, да съобщи малка бележка, позволяваща и на двете страни да се измъкнат от затруднението.

Второ, тъй като решението на съда в Карлсруе потвърждава, че принципът на върховенството, толкова величествено прокламиран от властите в Брюксел, не може да се приема твърде сериозно или дори да се счита за отпадъчна хартия, в зависимост от конкретните заложени интереси и фактическата сила на съответния страни в битката. Брюкселското решение по този въпрос всъщност изглеждаше доста детинско, като упрек на учител към побойник, който е нарушил същите правила, които по-малко влиятелните колеги не могат да се осмелят да пренебрегнат, и то без реални последици или санкция.

И накрая, тъй като нищо от това всъщност не беше правно решение на въпроса, а по-скоро компромис между Берлин и Брюксел, може би просто чрез телефонен разговор на немски, тъй като не е изненадващо Урсула Гертруд, главният наемател на двореца Берлаймон, идва от Бременски производител на платове.

Хорхе Мартинес и Мигел Толедано са съветници в Европейския парламент на Групата на европейските консерватори и реформисти.

The text was translated by an automatic system