
Финансовите и екологичните разходи, свързани с разхищението на храна, отново се превърнаха в ключов въпрос в Ирландия след последното проучване, поръчано от Too Good To Go преди Националния ден за спиране на разхищението на храна. Това подновяване на фокуса предизвика широка дискусия относно икономическите и устойчивите последици от разхищението на храна, като привлече вниманието към въздействието му върху домакинствата, предприятията и околната среда.
Кампанията се ръководи от ирландската Агенция за опазване на околната среда (EPA) и се провежда от 1 до 7 март 2025 г. Значението на тази инициатива се подчертава от новите оценки, според които изхвърлянето на храна струва на ирландските домакинства средно между 501 и 1000 евро годишно. Тези цифри подчертават значителната финансова тежест, която разхищението на храна налага на семействата, особено в настоящия икономически климат, когато проблемите с разходите за живот остават на преден план в общественото говорене.
Това финансово натоварване продължава, въпреки че, както показва проучването Too Good To Go, 73 % от възрастните ирландци признават, че разхищението на храна е причина за намаляване на доходите, която може да бъде намалена чрез подходящи действия. Високите нива на осведоменост предполагат, че предизвикателството не е в признаването, а в превръщането на знанията в поведенческа промяна.
Освен това, въпреки че почти две десетилетия се полагат целенасочени политически усилия за справяне с разхищението на храна, този проблем продължава да бъде актуален. От 2006 г. насам Ирландия активно разработва и насърчава редица съществени политически стратегии, насочени към свеждане до минимум на разхищението на храни както на ниво домакинства, така и на национално ниво.
Първата национална стратегия на страната за биоразградимите отпадъци, стартирана през 2006 г., очертава интегриран подход за управление на отпадъците, насочен към предотвратяване, рециклиране и биологично третиране. Тази стратегия се стреми да постигне тези цели чрез политика за отклоняване на хранителните отпадъци от депата, като целта е до 2016 г. да се намалят нивата на хранителните отпадъци до 35% от нивата през 1995 г. Тази инициатива беше част от по-широките усилия на Ирландия да се приведе в съответствие с целите, поставени от Директивата на ЕС за депониране на отпадъци, отразявайки ранния ангажимент към устойчиви практики за управление на отпадъците.
Ключов компонент на Националната стратегия за биоразградимите отпадъци беше насърчаването на разделното събиране на биоотпадъци, като например хранителни и градински отпадъци. Тази политика беше подсилена от нормативни актове като Наредбата за хранителните отпадъци и въвеждането на кафяви контейнери за битови и стопански отпадъци, улесняващи разделянето и рециклирането на органичните отпадъци. Тези усилия бяха допълнени от ангажимент за значително разширяване на инициативите за домашно компостиране и на съоръженията за анаеробно разграждане в промишлен мащаб, като по този начин се повиши степента на рециклиране и се намали зависимостта от депата за отпадъци.
През 2009 г. тази стратегия беше последвана от въвеждането в Ирландия на Наредба за хранителните отпадъци от домакинствата, официално известна като Наредба за управление на отпадъците (хранителни отпадъци) от 2009 г. Тези разпоредби бяха важни, тъй като с тях се въвеждаха законови изисквания за всички търговски обекти (например ресторанти и предприятия за производство на храни) да разделят хранителните отпадъци и да гарантират, че те се рециклират, а не се депонират на сметища.
Въпреки това разпоредбите не бяха посрещнати с одобрение от всички. Критиците твърдяха, че въвеждането на допълнителни тежести, свързани със спазването на правилата, се отразява непропорционално на малките предприятия, като например кафенета и заведения за хранене, които често не разполагат с пространство, персонал или финансови ресурси, за да управляват допълнителни контейнери и събирания. Разпоредбите доведоха и до увеличаване на оперативните разходи, което направи спазването им по-трудно за малките предприятия.
Освен това бяха изразени опасения относно непоследователното прилагане в различните ирландски местни органи, които отговарят за проверките и надзора. Липсата на еднаквост доведе до критики, че някои предприятия са подложени на по-строги санкции, докато други работят при слаб регулаторен контрол, което подкопава ефективността и справедливостта на разпоредбите.
Тези критики се задълбочиха след въвеждането на ниво ЕС на Регламент 38 от 2011 г. относно Директивата за отпадъците на Европейските общности, който засили задълженията на предприятията да спазват сложни екологични планове въпреки широко разпространената липса на професионални познания в областта на планирането на управлението на отпадъците.
До 2014 г. ирландската ЕАОС усъвършенства подхода си, като стартира първата кампания „Спрете разхищението на храна“, която има за цел да промени поведението на потребителите, като същевременно предоставя практически инструменти като образователни програми и насоки за компостиране. Това отбеляза преминаване към по-ангажираща стратегия, която се стреми да даде възможност на хората да предприемат проактивни стъпки за намаляване на хранителните отпадъци.
През 2017 г. въвеждането на Хартата за хранителните отпадъци на Форума за хранителните отпадъци допълнително разшири тези усилия. За разлика от строго задължителните разпоредби, Хартата позволи на организациите доброволно да се ангажират с измерване, отчитане и намаляване на хранителните отпадъци по цялата верига на доставки в Ирландия.
До 2020 г. Ирландия въведе План за действие за отпадъците в кръговата икономика, в който се очертава цялостна национална пътна карта за предотвратяване на образуването на хранителни отпадъци. В този план се подчертава, че предотвратяването на хранителните отпадъци е ключов стълб, съответстващ на целите за устойчивост на ЕС и ООН. В него се посочват няколко причини, поради които разхищението на храни е глобален проблем, включително:
- Голяма част от вложените ресурси като земя, вода, торове, горива, използвани за отглеждане, събиране на реколтата, преработка, опаковане, транспортиране и съхранение на храни, се разхищават.
- Съществува етична дилема, когато разхищението на храна се съчетава с продоволствена бедност.
- Изхвърлените храни и техните опаковки изискват подходящо разделяне, събиране и преработка, което изисква допълнителни ресурси.
- При изхвърлянето на хранителни отпадъци в депа се отделя метан – парников газ, който е значително по-силен от въглеродния диоксид.
- Регулаторният надзор върху производството на храни и изхвърлянето на хранителни отпадъци води до разходи за публичния бюджет.
До 2021 г. предотвратяването на хранителните отпадъци беше официално включено в Плана за действие за климата на Ирландия. Това засили връзката между намаляването на хранителните отпадъци и целите за емисиите на парникови газове, като допълнително интегрира екологичните и икономическите съображения в националната политика.
Целите на Плана за действие в областта на климата обаче отново породиха безпокойство относно регулаторната тежест върху бизнеса. Много от участниците във веригата за доставка на храни смятат, че са изправени пред повишени задължения за разделяне, измерване и докладване на хранителните отпадъци без адекватна инфраструктурна подкрепа. Това е особено проблематично в селските райони, където съоръженията за управление на отпадъците и транспортната логистика са по-слабо развити, което прави спазването на изискванията по-скъпо и сложно.
В отговор ЕАОС на Ирландия подчерта, че на хотелиерския сектор се падат 23% от 770 000 тона хранителни отпадъци годишно в страната. Тази обосновка беше използвана в защита на наказателните мерки срещу предприятията, които не спазват изискванията за намаляване на отпадъците, с аргумента, че са необходими незабавни действия за ограничаване на високите нива на хранителни отпадъци, генерирани от сектора.
Появиха се и опасения по отношение на транспортните разходи, като предприятията посочиха, че цената на транспортирането на хранителни отпадъци до съоръжения за рециклиране или преработка се оскъпява с повишаването на цените на горивата. Този проблем засяга непропорционално много предприятията в селските райони, които разчитат на услуги за събиране на отпадъци на дълги разстояния, което прави спазването на изискванията още по-трудно.
На 30 ноември 2022 г. Ирландия стартира Националната пътна карта за предотвратяване на хранителните отпадъци за периода 2023-2025 г. Пътната карта очертава няколко ключови цели, включително:
- Създаване на национална база за усилията за намаляване на хранителните отпадъци.
- Определяне на междинни цели за постигане на 50% намаление на хранителните отпадъци до 2030 г.
- Осигуряване на надеждни национални системи за измерване и отчитане на хранителните отпадъци.
- Подобряване на усилията за разделяне, даряване и преразпределяне на хранителни отпадъци.
- Насърчаване на научните изследвания, иновациите и зелените обществени поръчки в областта на предотвратяването на хранителни отпадъци.
Очаква се следващата законова итерация на пътната карта да бъде въведена след приемането на Стратегията за кръгова икономика на Ирландия, което ще затвърди още повече ангажимента на страната към дългосрочните цели за устойчивост.
Неотдавнашните коментари на бившия министър на околната среда на Ирландия също подчертаха текущия процес на равнище ЕС по отношение на предложените правно обвързващи цели за намаляване на хранителните отпадъци за държавите членки до 2030 г. Ирландският парламент беше информиран, че резултатът от този процес ще играе важна роля при формирането на бъдещите стратегии и регулаторни рамки на Ирландия за предотвратяване на образуването на хранителни отпадъци.
Тъй като Ирландия продължава да усъвършенства своя подход, предизвикателството остава да се намери баланс между ефективното прилагане на политиката и икономическата жизнеспособност на предприятията, като се гарантира, че усилията за намаляване на хранителните отпадъци не натоварват непропорционално по-малките предприятия и същевременно се постигат значими ползи за околната среда.