Предизвикателството между УЕФА и клуба има икономическа и политическа тежест
Суперлигата – предложеното състезание, което има за цел да надмине традиционните международни купи на УЕФА, включително Шампионската лига, Лига Европа и Лига Конференция, отново се превърна в тема за обсъждане в света на футбола. Суперлигата е създадена, за да включва най-добрите клубове от цяла Европа, а идеята беше представена за първи път през 2019 г. Предложението обаче се сблъска с широк отпор от страна на феновете, футболните асоциации и играчите, което доведе до отлагането му. Въпреки първоначалната съпротива, все още има клубове, които са отдадени на Суперлигата и настояват за нейното въвеждане. Потенциалното въздействие на Суперлигата върху сегашния футболен пейзаж е силно дискутирана тема, а бъдещето ѝ остава неясно.
След дълга и упорита съдебна битка спорът между Александър Чеферин, президент на УЕФА, и влиятелните президенти на няколко футболни клуба, сред които Флорентино Перес от „Реал Мадрид“, Андреа Аниели от „Ювентус“, Джоел Глейзър от „Манчестър Юнайтед“, Джон Хенри от „Ливърпул“ и Стан Кронке от „Арсенал“, най-накрая беше разрешен с частична победа за клубовете. На 21 декември 2023 г. Съдът на Европейския съюз постанови историческо решение, с което обяви, че би било в разрез с европейското право да се забрани на друга асоциация да провежда клубни състезания, които са в противовес на тези, организирани от УЕФА. Това решение на практика сложи край на монопола на УЕФА върху международния футбол по закон, проправяйки пътя за повече конкуренция и разнообразие в света на професионалния футбол.
Финансовите аспекти на спорта винаги са обект на интерес от страна на много хора. В случая с УЕФА организацията събира годишно 1,8 милиарда долара от телевизионни права, свързани с Шампионската лига. Въпреки че този брой може да изглежда висок, той е значително по-нисък от сумите, генерирани от традиционните американски спортове. Например стойността на един шампионат на НБА се оценява на 2,6 милиарда долара годишно, а НФЛ (Лигата по американски футбол) сключва многогодишни договори на внушителната стойност от 110 милиарда долара. Това се дължи най-вече на факта, че финалният мач на NFL, известен като Super Bowl, привлича огромен брой зрители всяка година. Например 123 милиона души са гледали финала тази година, което е нов рекорд. Като разбираме финансовите аспекти на различните спортове, можем да придобием по-ясна представа за силните и слабите страни на всяка лига.
Съюзът на европейските футболни асоциации (УЕФА) предоставя на клубовете значителна част от общите приходи от телевизионни права и спонсори, което на пръв поглед е положителен аспект. От съществено значение е обаче да се разбере каква част от този принос се озовава в джобовете на отделните клубове. Например, отбор в групите на Шампионската лига започва с похвална сума от 14,8 милиона евро, която се увеличава с напредването му в състезанието. Въпреки доходоносния характер на Шампионската лига, максималната сума, която може да вземе спечелилият клуб, е ограничена до около 200 милиона евро, което е значителна сума. Въпреки това тя е ограничена, ако вземем предвид, че отборите от НБА, въпреки че наградният фонд е много по-малък от този на Шампионската лига, имат възможност да подписват частни споразумения с други телевизионни оператори, като събират подобни суми само за спонсорство.
Според анализа Суперлигата се е появила в резултат на недоволството на няколко водещи европейски футболни клуба. Предложеният проект предвижда участието на големите клубове в международно състезание, в което те ще участват в система за повишаване и понижаване между по-малки вътрешни лиги. Предложеният формат ще включва състезание в стил лига, в което всеки клуб ще играе срещу всеки друг отбор. Това ще бъде последвано от поредица от плейофи и плей-аут, което ще доведе до минимум 16 и максимум 19 мача за клуб, в сравнение със сегашните минимум 6 и максимум 13 мача.
Освен това цялото състезание ще се проведе на безплатна онлайн платформа, която ще предостави на спонсорите широки възможности да заемат рекламно пространство и да допринесат за богат награден фонд. По този начин предложеният формат ще бъде от полза не само за участващите клубове, но и за спонсорите, тъй като ще им осигури максимална видимост и възвръщаемост на инвестициите.
УЕФА реагира в тази връзка, като промени (за трети път от 1991 г. насам) регламента на Шампионската лига: сбогом на 8-те групи с по 4 отбора, 36 отбора ще участват и ще изиграят 8 мача (4 у дома и 4 навън) срещу съперници, определени чрез жребий, 24 отбора ще преминат към фазата на директните елиминации, а за отборите от 9-о до 24-о място в класирането ще бъде въведен кръг „плейоф“, който ще продължи по традиционния начин – 16-и кръг, четвъртфинали, полуфинали и финал.
И двете решения са погрешни: намаляването на общия брой на отборите (Суперлигата би имала максимум 64 участници в три различни лиги, а УЕФА би допуснала до финалната фаза на своите състезания 108 клуба) със сигурност има предимството да раздели “ с по-малко отбори и следователно да увеличи приходите, но средствата, необходими за развитието на футболния икономически сектор, ще бъдат загубени в страните, които имат по-малък интерес към националните първенства в сравнение с „големите“; от друга страна, непропорционалното увеличаване на броя на клубовете и състезанията води до загуба на интерес, тъй като е ясно, че има по-голям интерес от страна на публиката да гледа мач между два големи клуба, отколкото такъв между голям отбор и по-малък клуб. „екзотичен“.
Това, което трябва да остане ясно, е разликата между европейските и американските спортове: в НБА всъщност отбори като такива… не съществуват! Това са франчайзи, т.е. спортни титли, предоставени на определен град, които могат да бъдат предоставени на други градове, ако бъде проявен интерес в тази връзка. Няма повишения или изпадания, няма голямо състезание, което да осигурява достъп по спортни заслуги, тъй като спортната титла на клубовете се управлява от федерацията. Във футбола очевидно – и в някои отношения за щастие – случаят не е такъв и само в Англия има 20 отбора в националното първенство, както и в Испания и Италия, 18 са в Германия и т.н., като всички те са собственост на отделни компании или семейства, които определят, въз основа на инвестиции, спортните резултати.
Икономическото въздействие на футбола е важен аспект, който не може да бъде пренебрегнат. Италианската футболна федерация, известна още като FIGC, генерира зашеметяващ оборот от 3,7 милиарда евро, а спортът като цяло оказва значително влияние върху италианския БВП, като допринася с 10 милиарда евро. Футболът се превърна в най-печелившия спорт в световен мащаб с оборот от 47 милиарда евро, което е забележително постижение.
Предвид тези цифри е важно да се разработи сериозна политика, която да контролира бъдещето на международните клубни състезания. Тази политика трябва да има за цел да постигне баланс между запазването на спортните достойнства на клубовете и избягването на затворени състезания или „франчайзи“. Освен това политиката трябва да се съсредоточи върху намирането на решение, което може да обогати спорта, който е сърцето на Европа, без да се нарушава неговата същност.
Съществува опасност Саудитска Арабия или САЩ да отнемат този рекорд от Европа. Този риск се засилва от факта, че тези страни вече са привлекли някои от най-големите имена във футбола, като Кристиано Роналдо и Лионел Меси. Ето защо е наложително да се предприемат проактивни мерки, за да се гарантира, че футболът ще остане динамичен и процъфтяващ спорт не само в Европа, но и в световен мащаб.