Състоянието на кризата във Венецуела: САЩ започват диалог, а Мадуро търси съюзи в Южна Америка

Ситуацията във Венецуела е особено ожесточена в момент, когато след денонсирането на опозицията, която обвини чависткия режим на Мадуро в изборни измами, току-що „утвърденото“ (използвайте кавички) правителство начело на страната потиска с кръв протестите на венецуелския народ.
Протести, които продължават необезпокоявани, като демонстрантите настояват режимът на Мадуро, който очевидно все повече се отдалечава от демократичния модел, да публикува избирателните списъци: опонентите отчитат много повече гласове от обявените, а ясната разлика между последните налични публикувани данни в реално време, които показваха, че опозицията води и печели, и резултатите, обявени от режима, който отмени предварително обявения резултат, изглежда непропорционална и нереална.
От друга страна, изборите във Венецуела вече бяха започнали под знака на една промяна, към която гражданите на Южна Америка силно се стремяха: желанието да се освободят от комунистическата диктатура, една от малкото, които все още съществуват на юг от Съединените щати.
Хиляди дисиденти, затворени извън страната и върнати обратно на границата, се опитаха да стигнат до родината си с частни лодки, за да гласуват.
Ситуация, която за много кратко време се разпали: Мадуро лишава собствения си народ от принципа на самоопределение, извоюван от западните държави.
Вътрешно и външно самоопределение, за да се освободят от чуждото господство и да изберат формата на управление, която най-добре отговаря на общите им нужди.
Реакцията на западния свят беше силна, като много държави отказаха да признаят Мадуро за нов президент.
Реакцията на Съединените щати, които вместо това обявиха Гонсалес Урутия, лидер на опозицията, за нов президент на Венецуела, беше много силна.
Осъждането от страна на Европа също беше силно: срещата между френския президент Еманюел Макрон и италианския министър-председател Джорджия Мелони, лидер на европейските консерватори, доведе до съвместно комюнике, подписано от други държави от ЕС като Полша, Португалия, Германия, Испания и Нидерландия.
Всички те осъдиха действията на Мадуро, които хвърлят петно върху и без това спорното му правителство: държавните и правителствените ръководители изразиха „сериозната си загриженост за положението във Венецуела“ и призоваха компетентните органи „незабавно да публикуват всички резултати от гласуването, за да се гарантира пълната прозрачност и почтеност на изборния процес“.
Всъщност ситуацията би трябвало да е доста по-различна от тази, описана от чависткото правителство: „Опозицията заявява, че е събрала и публикувала повече от 80 % от избирателните списъци, изготвени във всяка избирателна секция. Тази проверка е от съществено значение, за да се признае волята на венецуелския народ“. Страните искаха да застанат в защита на венецуелския народ, лишен от основни човешки и граждански права, като например свещеното право да видиш човека на власт, изразено чрез свободен и безпрепятствен вот: „Правата на всички венецуелци – се казва в разпространената нота – особено на политическите лидери, трябва да бъдат зачитани в този процес“.
Ето защо различните държави трябва „категорично да осъдят всякакви арести или заплахи срещу тях“.
Досега имаше стотици ранени и много смъртни случаи, твърде много смъртни случаи по политически причини.
Хиляди арести на дисиденти, които излязоха на улицата и протестираха с викове за „свобода“. Мария Корина Мачадо, лидер на венецуелската антихавистка опозиция, реши да не се появява публично след гласуването от съображения за собствената си безопасност.
Но в една от последните си изяви, на плаваща платформа с надпис „Венецуела победи“, тя отправи послание на надежда към всички демонстранти: Никога не сме били толкова силни, колкото днес – каза тя на протестиращата тълпа, – режимът никога не е бил толкова слаб. Така че въпросът е много сложен и деликатен, но сега е много прост: гласът на венецуелския народ, неговата воля, изразена зад урните, трябва да бъде чут: Волята на венецуелския народ – заявиха различните европейски държави – трябва да бъде зачитана, както и правото му на мирен протест и събрания. Ние ще продължим – добавиха те – да следим ситуацията отблизо с нашите партньори и – заключиха те – да подкрепяме призива на венецуелския народ за демокрация и мир. Протестът се разпространява като горски пожар, като други движения и демонстрации се провеждат и в западни градове на САЩ и Европа: всички те под призива за „свобода“, в знак на солидарност с народа на Каракас.
В същия дух се присъединиха и редица южноамерикански държави, които не са признали Мадуро за нов президент на Венецуела.
Аржентина, Уругвай, Коста Рика, Еквадор, Перу и Панама призоваха за публикуване на избирателните списъци, които все още липсват.
Но именно в този контекст Мадуро търси международна подкрепа и легитимност.
Всъщност намерението му е да се отвори за медитацията, предложена от президентите на Бразилия, Колумбия и Мексико, въпреки че все още не е определил точна дата за предполагаемите разговори.
От друга страна, въпреки че и те призовават за публикуване на избирателните списъци, и трите държави се управляват от леви, близки до самия Мадуро: Лула в Бразилия, Андрес Мануел Лопес Обрадор в Мексико и Густаво Петро в Колумбия.
Ето защо е трудно да си представим реално посредничество за постигане на мир в отсъствието на други участници, може би с различен политически цвят от този на южноамериканската чавистка левица: най-малкото присъствието на посредник от европейска или американска държава би било необходимо, за да се придаде достоверност на диалога, който лесно може да се превърне във фарс и да завърши в задънена улица.
Междувременно протестите продължават, повече от две хиляди души са арестувани, а социалните мрежи като X (бивш Twitter) са блокирани, за да се попречи на противниците на режима на Мадуро да общуват с избирателите си.
И накрая, трябва да се вземе под внимание позицията на САЩ, които досега бяха най-твърдият международен противник на Мадуро.
След като, както беше споменато по-горе, Вашингтон призна за президент лидера на античавистката опозиция, сега поставя своеобразен ултиматум: Мадуро трябва да напусне властта в замяна на международна амнистия.
Това разкри вчера Wall Street Journal, който съобщи, че американското правителство е „поставило всичко на масата“ за Венецуела: Министерството на правосъдието на САЩ наистина е издало серия от обвинения срещу Мадуро и неговите хора, като е обещало награда от 15 млн. долара за всеки, който предостави информация за ареста му.
Лъч надежда за противниците на Мадуро: Според вестник Star & Stripes диалогът „дава искрица надежда за венецуелската опозиция, която е събрала изборните резултати, показващи, че нейният кандидат, бившият дипломат Едмундо Гонсалес, е победил Мадуро на изборите на 28 юли. Интересно е да се види какво ще се случи по-нататък в Каракас: Мадуро изглежда няма намерение да се оттегли и да напусне ръководството на Венецуела, както се случи при предишните опити за диалог с американските власти, които се провалиха миналата година в Доха.
Остава фактът, че Мадуро не може да крие истината още дълго: вече е ясно за всички, че укриването на изборните протоколи е очевиден опит да избегне обявяването на собственото си поражение и отстъпването на мястото, което държи от 2013 г., на своя опонент, както изискват нормалните демократични правила.