Subscribe
По подобие на Конституцията на Съединените американски щати от 1787 г. повечето съвременни либерални демокрации имат три власти: законодателна, изпълнителна и съдебна.
Европейският съюз не е федерация, но в сравнение с тази тристепенна структура, действащите Договори (или първичното право на ЕС) включват седем институции: Европейски парламент, Европейски съвет, Съвет, Европейска комисия или просто Комисия, Съд на Европейския съюз, Европейска централна банка и Сметна палата.
Ако в член 13 от Договора за Европейския съюз се спазваше редът, можеше да се предположи, че Европейският съвет е втори по важност в рамките на седемте.
От друга страна, сходството на името му с това на Съвета допринася за известно объркване сред обществеността.
Неотдавна Европейският парламент публикува проучване относно ролята на Европейския съвет в институционалната структура на ЕС, за да изясни нещата понастоящем, а може би и за в бъдеще.
В полза на целта да се анализират правомощията на Европейския съвет, проучването е озаглавено „Ролята на Европейския съвет в конституционната структура на ЕС“.
Има ли обаче такова нещо като конституционна структура в ЕС, след като проектът за конституция на ЕС беше изрично отхвърлен на референдумите във Франция и Нидерландия и следователно не беше одобрен?
Съгласно първичното право на ЕС Европейският съвет определя общите му политически приоритети, включително общата външна политика и политика на сигурност и други области на външната дейност на Съюза.
Той също така разрешава безизходици в области на политиката, като например съгласно членове 82 и 83 от Договора за функционирането на Европейския съюз, когато държава членка счита, че даден проект на директива би засегнал основни аспекти на нейната система на наказателно правосъдие.
Той също така установява наличието на нарушения от страна на държава членка на ценностите на ЕС (член 7 от Договора за Европейския съюз).
Като трети вид правомощия Европейският съвет може да се намесва по отношение на измененията на Договорите в съответствие с член 48 от Договора за Европейския съюз.
В тази разпоредба обаче не се споменава терминът „конституционна промяна“, а по-скоро само промяна на договорите.
На по-късен етап в изследването се признава, че на практика Европейският съвет предоставя на останалите институции насоки относно институционалната рамка на ЕС, но не и относно предполагаемата „конституционна рамка“, така желана от самонареклите се федералисти.
В изследването процесът на Брекзит се нарича „конституционен въпрос“, но ако отново прочетем член 50 от Договора за Европейския съюз, ще видим, че там изобщо не се споменава терминът „конституция“, а просто се посочва начинът, по който дадена държава членка може да се оттегли от Съюза чрез двустранно споразумение, от нулата.
След това фискалният пакт се привежда като пример за още един конституционен елемент, при който Европейският съвет досега е давал указания на други институции.
Ако обаче този договор, Договорът за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз от 2 март 2012 г., има конституционен статут, това би означавало, че предполагаемата Конституция на ЕС е много отворена и включва не само трите договора, признати за първично право, но и този четвърти, а може би и други.
Какъв би бил смисълът от една конституция, която конституиращите държави членки дори не знаят каква точно е тя? Единственият официален документ, в който терминът „конституция“ се прилага към институция на ЕС, е този на Европейския парламент.
Неговата комисия, която отговаря за институционалните аспекти на процеса на европейска интеграция, по-специално за подготовката, започването и провеждането на обикновени и опростени процедури за преразглеждане на Договора, се нарича „Комисия по конституционни въпроси“ (приложение VI към Правилника за дейността на Европейския парламент).
Въпреки това вътрешният правилник на Европейския парламент заема доста ниско място в „конституционната“ рамка на ЕС.
Източник на изображението: Gale Blog