Subscribe
Европа страда от много болести и една от тях е влошеното доверие в публичните институции след десетилетия на поляризация. И от двете страни на политическия коридор има исторически причини – може би както реални, така и въображаеми – за недоверие към утвърдените структури на съдебната власт, правоприлагащите органи и държавните служители.
При лявото крило може да преобладава убеждението, че публичните институции са корумпирани от капитализма или от репресивни реакционни сили. Лявото крило също така има история на антагонизъм към традиционните „буржоазни“ власти, като полицията и правото на собственост.
За десницата, особено напоследък, публичните институции могат да се разглеждат като проникнати от прогресивни бюрократи, създадени от радикални университетски преподаватели с цел да се срине традиционният начин на живот и да се въведе нов глобален ред.
Тъй като най-значимите противоположни политически визии на нашата епоха се сблъскват в Европа на различни избори, гражданите стават все по-предпазливи за корупцията на общите им институции, независимо от това към кой от двата горепосочени разказа клонят повече. В неотдавнашен доклад на Polling Europe повече европейци, разпределени в целия ЕС, смятат, че интегритетът на правосъдната система на тяхната страна е компрометиран от политически сили, отколкото тези, които вярват, че правосъдната система е независима, както е обявено. Това недоверие не е равномерно разпределено – то е по-често срещано при десните – но резултатите ясно показват, че е налице криза на доверието в европейските съдилища.
Прав ли е десният за съдилищата?
Общо 57% от над 5 000 респонденти в Polling Europe смятат, че съдебната система в тяхната страна е „зависима от политическите сили“. Повечето от тях (общо 37%) смятат, че това е само частично, но 20% смятат, че правосъдната им система е напълно компрометирана. Малко повече от една трета – 36%, вярват, че техните съдии са „независими“. Само 9 процента вярват, че идеалът за „напълно независима“ съдебна система е верен. Така „обусловената“ крайност е два пъти по-голяма от „независимата“ крайност.
Освен това 50 % от анкетираните твърдят, че имат само „малко“ или никакво доверие в съдебната си система, докато 46 % са по-оптимистично настроени.
Резултатът повдига въпроса за политическото бъдеще на Европа. С оглед на броя на радикалните идеи, свързани с миграцията и гражданските свободи, които се разпространяват в политическия дискурс, политиците дълго време ще вкарват съдилища в неизследвани територии в цяла Европа. Затова е от първостепенна важност да се запази общественото доверие във върховенството на закона. В сегашния си вид нашата цивилизация очевидно се е провалила в това поддържане.
Според проучването анкетираните, които последно са гласували за партия, свързана с европейската парламентарна група на ЕКР, са най-скептични по отношение на независимостта на съдилищата – 73%. Гласоподавателите от тази група, които се намират на едно място с гласоподавателите на по-твърдолинейните националистически групи PfE и ESN, имат и най-малко доверие в съдебната си система. Избирателите на левите и по-центристките групи имат значително по-оптимистични възгледи за съдебната система, и по-специално избирателите на Зелените.
Ако популярните схващания, които се илюстрират от цифрите, са някакъв показател за реалността, консервативният и националистическият разказ за съдилищата, които са предубедени към прогресивното движение, изглежда е най-вярното твърдение. В полза на десния разказ допринасят и неотдавнашните противоречиви съдебни решения в различни части на Европа, които бяха обвинени, че пречат на изборната демокрация; забраната за участие на двама националистически кандидати в президентските избори в Румъния и забраната за участие на прочутата Марин Льо Пен в президентските избори във Франция. Заслужава да се споменат и противоречията около неотдавнашната кодификация на „двустепенното правосъдие“ в Обединеното кралство, където съдиите бяха инструктирани да дават предимства на престъпниците от етнически и религиозни малцинства при произнасянето на присъдите.
Всичко това се случва след като правните системи не само на Обединеното кралство, но и на Германия и Швеция бяха критикувани в международен план за нарушаване на правата на човека, свързани със свободата на словото, в поредица от случаи, които бяха възприети като пристрастни към консерваторите и националистите.
Въображаеми или реални, пристрастията показват, че съдебните органи на няколко европейски държави имат може би почти невъзможната задача да възстановят доверието на своите граждани.
Наблюдение за разликата между доверие и независимост
Резултатите от проучването на Polling Europe показват, че обществената оценка за независимите съдилища невинаги съответства на доверието, което гражданите им гласуват. Няма нито една анкетирана група, в която цифрите да съвпадат напълно.
В някои групи разликата е незначителна; сред либералите, гласуващи за партии, принадлежащи към групата на РЕ, 50 % се доверяват на съдилищата, докато 48 % смятат, че те са независими, а при избирателите на ЕКР цифрите са съответно 29 и 22. При гласуващите за Зелените обаче само 47% вярват, че съдебната система е независима, но все пак цели 60% се доверяват на съдилищата. Може би това отразява нагласата, че някои приемат съдебната система да е фалшифицирана, стига да е в тяхна полза.
От друга страна, въпреки че концепцията за независимост на съдилищата от политически манипулации е основен принцип на правовата държава и западното общество, някои групи може да не се доверят на съд, който наистина е напълно независим от политиката. В края на краищата, може да се твърди, че правните учени и тълкуватели също се нуждаят от контрол и баланс. Това наподобява нагласата, която е била предизвиквана от различни десни популистки лидери в различни времена и на различни места, да държат съдебната власт отговорна в името на демокрацията.