Subscribe
На 12 март Европейският парламент прие плана, наречен ReArm Europe, лансиран и представен от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на 4 март. Еврокамарата даде зелена светлина с 419 гласа „за“, 204 гласа „против“ и 46 гласа „въздържал се“ за текста, който обещава да се превърне в крайъгълен камък на бъдещата обща европейска отбрана. Всъщност това е не само краткосрочен и средносрочен отговор на международната криза, породена от конфликта между Русия и Украйна, но и стратегия в дългосрочен план, която да направи европейския континент и ЕС по-автономни в областта на отбраната. По-независим отбранителен капацитет, който се налага именно поради сценариите, които споменахме. Става дума за инвестиции (дори значителни) и по-голямо промишлено сътрудничество, които да бъдат съпътствани от еволюция по отношение на стандартите и технологиите. Това, което е поставено на масата, е истинска промяна на парадигмата, която председателят Фон дер Лайен представи, като даде ясно да се разбере, че 800-те милиарда евро, които Брюксел смята за необходими, ще послужат на Европа да поеме отговорността за собствената си сигурност.
Стълбовете на плана
Анализът на текста разкрива пет стълба, на които се основава планът ReArm Europe. Първо, бюджетна гъвкавост (която се въвежда чрез дерогация от Пакта за стабилност) за постигане на инвестиции в размер до 650 млрд. евро общо. По този начин, според целите на плана, държавите членки ще разполагат с икономическия капацитет да увеличат значително отбранителните си способности в краткосрочен план. След това са средствата (150 млрд. евро) от програмата SAFE (Security Action For Europe): това е фонд, който е предназначен изключително за съвместно закупуване на въоръжение с цел модернизиране на въоръжените сили. Нов съвместен дълг, който Комисията ще емитира за проекти, споделяни от поне две правителства. Третият стълб, на който се опира ReArm Europe, са стимулите за отбранителната промишленост в Европа в логиката на възможно най-голямо ограничаване на неевропейските зависимости в тази чувствителна и стратегическа област. Четвъртият стълб са научните изследвания, които, от тази гледна точка, служат за превръщането на проектите, разгърнати от държавите-членки, във все по-технологични. И накрая, последният стълб се отнася до дългосрочните стратегически инвестиции, които биха имали за цел да консолидират европейската отбрана (в общ ключ), за да се намали в максимална степен зависимостта от НАТО и Съединените щати.
ПОСОКАТА ЗА ФИНАНСИТЕ
Ясно е, че в тази перспектива не може да не се отчете историческата сдържаност на някои държави-членки да увеличават дълга и съвместните инвестиции. Всъщност по-скромните държави биха могли да проявят немалко враждебност при финансирането на оставащите 650 млрд. евро, за да се достигне предвидената сума от 800 млрд. евро (150 млрд. евро ще дойдат от фонда SAFE). В същото време членовете на ЕС с по-големи дългове може да искат да избегнат по-голямо натоварване на вътрешните си бюджети, както и да имат известни резерви относно увеличаването на тежестта на отбраната. Вътрешният дебат във всяка държава обаче ще бъде ключът към разбирането на бъдещето на ReArm Europe и на общата европейска отбрана. Във Франция на Еманюел Макрон се разглежда възможността за увеличаване на инвестициите в отбраната до над 3 % от БВП. Маневра, която би струвала около 30 млрд. евро годишно, но с все още неясни източници на финансиране. Дотолкова, че опозицията и синдикатите са на военна пътека. В Италия дебатът е за това дали да се превъоръжи Европа и да се увеличат разходите. От своя страна министърът на икономиката Джанкарло Джорджети представи в Европа план, основан на гаранционен фонд от 16 млрд. евро, който ще мобилизира до 200 млрд. евро средства чрез частни инвестиции. Това би подобрило европейската технологична и отбранителна промишленост, без да се налага да се намаляват основни услуги. Следва случаят с Германия, където бъдещият канцлер Мерц е изправен пред доста вътрешни напрежения: Grune, Die Linke и AfD трябва да бъдат убедени, че решението е да се увеличи дългът, за да се финансира превъоръжаването и необходимата инфраструктура в отговор на международния сценарий и вероятното оттегляне на Съединените щати. Следователно гласуването на Европейския парламент отваря вътрешните дебати в държавите членки: най-трудният елемент за предвиждане в бавно очертаващата се картина на европейската отбрана.