Тайван: Съдбата на света минава през остров Формоза

Предстоящите избори отварят важен геополитически въпрос.

2024 г. е преломна година в глобален политически план: не само за европейските избори, не само за американските президентски избори, но и за много изборни събития по света, които обаче могат значително да променят геополитическата шахматна дъска.

Първата страна – колкото и подходящ да е този термин в конкретния случай – която ще гласува, е Тайван в неделя, 13 януари. Гражданите на Тайван са призовани да изберат нов президент на архипелага след изтичането на втория мандат на Цай Инг-уен (ДПН, близка до РЗС). Кандидатите вече са известни и представляват цялата тайванска политическа схема.

Кандидатът на управляващата партия DPP е настоящият вицепрезидент Уилям Лай. Демократичната прогресивна партия е партията, която превърна антикомунизма и тайванския национализъм в свои основни борби и въпреки че е по-лява по икономико-социалните въпроси, е твърдо против обединението с Китай, като по-скоро защитава тезата за независимост от него.

Основният претендент на Лай е Хо Ю-И, настоящ кмет на Ню Тайпе и кандидат на Куоминтан (КМТ, близка до PPE). Всеки, който познава поне малко китайската история, е наясно, че Куоминданът е основният съперник на китайските комунисти и че разделението между Тайван и самия Китай произтича от спора за китайския суверенитет, възникнал в резултат на гражданската война между националистите, водени от Чан Кайши, и комунистите под егидата на Мао Дзедун, като след поражението първите бягат в Тайван. Въпреки тежките конфликти с комунистите и въпреки че е част от различни дясноцентристки международни организации, сред които са и американските републиканци, Куоминданът се придвижва към позиции, по-благоприятни за обединението, макар че след това се спира на „трети път“, т.е. нито независимост, нито обединение.

Третият и последен кандидат е Ко Уен-дзъ, бивш кмет на Тайпе (TPP), който се представя като алтернативен кандидат, по-отдаден на пацифизма и реформизма от съперниците си. Предизвикателството обаче изглежда е съсредоточено главно между ДПН и Куоминдана, дори и в китайската реторика.

В интервю за вестник „Льо Монд“ външният министър на Тайван разказва как Китай провежда масирана пропаганда, според която победата на Лай би довела до война и забавяне на растежа, докато успехът на Куоминдан би осигурил мир и просперитет. Китай има интерес да се отърве от ДПН след осемгодишното председателство на Цай Инг-уен, която винаги се е изявявала като поддръжник на тайванската независимост, като на няколко пъти е приемала видни членове на американското правителство.

Желанията на Си Дзинпин обаче са много различни от политическата воля на ДПН: в новогодишната си реч китайският президент заяви, че „Китай със сигурност ще се обедини в Тайван“, и добави, че „всички китайци от двете страни на пролива трябва да бъдат обвързани от обща цел и да споделят славата на обновлението на китайската нация“. Си даде и редица обещания, като например засилване на реформите, отваряне „на всички нива“, оживено икономическо развитие и насърчаване на образованието, като добави, че Хонконг и Макао никога няма да престанат да бъдат подкрепяни от китайското правителство.

Независимо от преценката за китайската подкрепа за Хонконг, факт е, че Китай засили военния натиск върху Тайван с редовни учения във водите на архипелага, които, в съчетание с новогодишните декларации, рисуват само плашещи сценарии за бъдещето на Тайван.

Въпреки това не трябва да гледаме на въпроса с дистанцирано око: евентуална военна ескалация между Китай и Тайван неминуемо ще доведе и до американско участие, като се има предвид, че Тайван винаги е бил защитаван от САЩ, които подкрепят военния капацитет на острова. Проблемът е и производствен: над 60 % от полупроводниците в света се произвеждат в Тайван, което гарантира все още безпроблемно управление на търговските взаимоотношения на технологично ниво. Подчинението на Китай неминуемо ще бъде победа за азиатския гигант, който ще закупи още една „суровина“, за да доминира на пазара.

Събота, 13 януари, ще бъде дата за Тайван, на която ще се пише историята: да продължи да се „съпротивлява“ на китайската намеса или постепенно да обедини архипелага с Китайската народна република. Глобалните последици от този избор при всички случаи ще бъдат значителни.