Subscribe
Променящ се политически пейзаж в Европа, където традиционните съюзи се преформулират, за да отговорят на новите реалности.
На 27 ноември в Европейския парламент настъпи ключов момент, когато депутатите гласуваха за новата Европейска комисия, оглавявана от Урсула фон дер Лайен, изтъкнат представител на Християндемократическия съюз (ХДС) и Европейската народна партия (ЕНП). Това гласуване не само отбеляза важен етап за самата Комисия, но и повратен момент за бъдещата траектория на Европейския съюз. Процесът показа сложния и често спорен пейзаж на европейската политика, подчертавайки развиващите се съюзи и съперничества, които характеризират Съюза. Резултатите от гласуването показаха, че одобрението е малко – 370 представители подкрепиха предложения от Фон дер Лайен екип от комисари, 282 гласуваха против, а 36 предпочетоха да се въздържат. Тази тънка като бръснач разлика в подкрепата рязко контрастира с огромния брой гласове – 401, които тя събра по време на първоначалното си номиниране през 2019 г., като служи като свидетелство за нарастващата фрагментация и поляризация, които са се превърнали в обичайно явление в Европейския парламент. Макар че Комисията си осигури необходимите 361 гласа за своя мандат, това разделение отразява основните напрежения и сложности, които в значителна степен оформят политическата динамика в цяла Европа днес.
.
Сътрудничество и напрежение при формирането на Комисията
Формирането на Комисията „Фон дер Лайен II“ показа сложния и деликатен баланс, необходим за хармонизиране на различните политически фракции в един силно фрагментиран Европейски парламент. В основата на този сложен процес беше стратегическото сътрудничество между Европейската народна партия (ЕНП) и Европейските консерватори и реформисти (ЕКР). Този съюз не само подчерта необходимостта от компромис за постигане на сплотен правителствен орган, но и осветли нарастващото влияние и значение на консервативните и дясноцентристките сили в пейзажа на Европейска политика. Партньорството им символизира промяна в посока към по-единен фронт сред тези групи, тъй като те се справят с предизвикателствата на управлението в епоха, белязана от идеологически разделения и променящи се обществени настроения.
Ролята на ЕНП и ЕКР
ЕНП, като най-голямата политическа група в Европейския парламент, изигра ключова роля за повторното назначаване на фон дер Лайен. Сътрудничеството с ЕКР – по-малка, но все по-влиятелна група – обаче се оказа решаващо. Това сътрудничество е емблематично за по-широкото политическо пренареждане в Европа, където традиционните дясноцентристки сили все по-често намират с консервативните и националистическите движения. Fratelli d’Italia (FdI), водещата италианска партия в рамките на Европейските консерватори и реформисти (ECR), демонстрира нарастващото си влияние в текущите преговори. Лидерът на партията, министър-председателят Джорджия Мелони, подчерта ангажимента си за прагматичен и стратегически подход. Тя открито подкрепя инициативите на Комисията на председателя Урсула фон дер Лайен, но не
без да иска съществени отстъпки в замяна. Ключов резултат от тези преговори беше назначаването на Рафаеле Фито за изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, където му се възлагат основните отговорности по въпросите на сближаването и реформите. . This significant appointment not only highlights Meloni’s ambition to place Italy at the forefront of EU decision-making but also reflects her determination to promote a conservative agenda, thereby reinforcing Italy’s leadership role on the European stage.
Raffaele Fitto’s Назначаване: Консервативна победа
Назначаването на Рафаеле Фито, видна фигура във Fratelli d’Italia и ЕКР, представлява пробив за консервативните сили в изпълнителния орган на ЕС. Ресорът на Фитто, който включва ключови области като управлението на кохезионните фондове на ЕС и структурните реформи, го поставя в центъра на процеса на вземане на решения по въпроси от решаващо значение за бъдещето на Съюза. Ролята му е и свидетелство за нарастващата готовност на основните партии като ЕНП да приемат консервативните гласове в интерес на политическата стабилност.
Това назначение, отбелязано от правителството на Мелони като „победа за всички италианци“, е от значение не само за Италия, но и за по-широкото консервативно движение в Европа. Очаква се присъствието на Фицо в Комисията да повлияе на ключови дебати, особено по въпроси като национален суверенитет, миграционна политика и икономическо управление. Ролята му вероятно ще послужи като платформа за застъпничество за един по-сдържан ЕС, който спазва принципа на субсидиарност и овластява държавите членки.
Променяща се динамика в европейската политика
Създаването на Комисията фон дер Лайен II служи като значителен маркер на една по-широка тенденция, която се утвърждава в европейската политика: нарастващата значимост на консервативните и националистическите партии в Европейския съюз. Тази забележителна промяна може да се отдаде на съвкупност от фактори. Много граждани се разочароват от традиционния политически елит, което поражда желание за промяна. Освен това нарастващите опасения, свързани с имиграцията и националната сигурност, оказват влияние върху обществените нагласи. Освен това е налице ясно изразено търсене на възстановяване на национален суверенитет, тъй като много хора се застъпват за по-голям контрол върху делата на родината си. Тази динамика заедно илюстрира ключов момент в развитието на политическия пейзаж в Европа.
Алиансът ЕНП-ЕКР: Прагматизъм или идеологическа конвергенция?
Макар че ЕНП и ЕКР традиционно заемат различни политически пространства – едната представлява основното дясноцентристко течение, а другата защитава консервативни и по-патриотични ценности – тяхното сътрудничество в подкрепа на Комисията фон дер Лайен отразява прагматично признаване на общи интереси. И двете групи смятат, че е необходимо да се балансира влиянието на левите социалисти и демократи (С&Д) и на все по-силно изразяващите се зелени при формирането на дневния ред на ЕС. Този съюз обаче не е лишен от предизвикателства. Визията на ЕКР за Европа, основана на силни национални държави и ограничен федерализъм, контрастира с по-интеграционния подход на ЕНП. Балансирането на тези различия, като в същото време се развива единна програма, ще бъде ключов тест за това партньорство през следващите години.
Предизвикателства пред Комисията Фон дер Лайен
Комисията фон дер Лайен II е изправена пред огромен набор от предизвикателства които обхващат широк спектър от въпроси – от преодоляване на дълбоки икономически и социални кризи до справяне с неотложната заплаха от изменението на климата. Освен това Комисията трябва умело да се ориентира в един все по-непредсказуем геополитически пейзаж . където напрежението е високо. The noticeable divisions reflected in the recent approval vote highlight the difficulty ahead; it will require significant effort and strategic engagement for the Commission to foster cooperation and unity among a fragmented Parliament който в момента е в противоречие със себе си.
Стремежът към реформа
Един от най-неотложните въпроси е необходимостта от структурни реформи в ЕС. Преминаването към по-консервативни политики, стимулирано от отчасти от нарастващото влияние на ЕКР, вероятно ще се съсредоточи върху преразглеждането на процесите на вземане на решения в ЕС. Все по-голяма е подкрепата за преминаване от изискванията за единодушие в ключови области, които често са водили до задънена улица, към система което позволява по-бързо и по-ефективно вземане на решения.
Поляризацията и бъдещето на ЕС
Поляризацията, която се наблюдава в Европейския парламент, повдига въпроси относно способността на Съюза да отговори ефективно на предизвикателствата на 21-ви век. Нарастващото влияние на консервативни партии като Fratelli d’Italia отразява по-широка тенденция в държавите членки, където избирателите все повече се обръщат към към партии, които обещават да защитават националния суверенитет и да се справят с проблемите, свързани с имиграцията и културната идентичност.
Заключение: Консервативна точка на пречупване?
Одобрението на Комисията „Фон дер Лайен II“ бележи ключов момент в европейската политика. Сътрудничеството между ЕНП и ЕКР, пример за което е назначаването на Рафаеле Фито, е сигнал за промяна към по-консервативен и прагматичен подход към управлението в ЕС. Това развитие отразява променящия се политически пейзаж в Европа, където традиционните съюзи се преформулират, за да отговорят на новите реалности.
В началото на мандата си Комисията фон дер Лайен е изправена пред двойното предизвикателство да се ориентира в един все по-поляризиран Парламент и същевременно да изпълни амбициозната си програма. Ролята на консервативните сили в тази рамка ще бъде от решаващо значение за оформянето на бъдещето на Съюза, предлагайки алтернативна визия който дава приоритет на национален суверенитет, сигурност и икономическа устойчивост. Предстои да разберем дали тази визия в крайна сметка ще укрепи или ще раздели ЕС.