Subscribe
Белгия е страната, която от 1 януари тази година пое председателството на Съвета на Европейския съюз до 30 юни 2024 г.
Тази практика, която е в сила от 1952 г., когато Федерална република Германия за първи път поема председателството, продължава през годините, докато през 1958 г. се постига споразумение за ротация на всеки шест месеца.
Оттогава досегашните 27 страни членки се редуват, за да поемат управлението му. За белгийското представителство това е 13-ият път след председателството на Испания и преди Унгария в тази задача. В този случай се очаква тези три държави да работят в тясно сътрудничество, създавайки „триото“ – група, която ще решава с предложения и решения какво ще бъде бъдещето на Европа през следващите месеци.
Какво представлява председателството на Съвета на Европейския съюз?
Държавата, която временно поема председателството на ЕС, трябва да присъства и да организира всички сесии и заседания на Съвета на ЕС, да го представлява пред другите институции, които се занимават с въпросния орган, както и да осъществява нормалната работа на Общността. Тази година е време Белгия да се заеме с една много важна задача по време на своя мандат, а именно обновяването на Парламента, тъй като европейските избори ще се проведат от 6 до 9 юни 2024 г. Но със сигурност това не е най-деликатният момент, пред който ще се изправи, ако вземем предвид настоящата ситуация, в която се намира Европа в момента.
С какво се подготвя да се сблъска Белгия през шестте месеца на своето председателство?
Когато се има предвид, че от няколко месеца сме изправени пред глобална пандемия (sars covid-19), че войната между Русия и Украйна дестабилизира предимно европейските баланси, че новият военен конфликт в Близкия изток силно разединява общественото мнение, да не говорим за неизбежната необходимост от задълбочаване на проблема с енергийната и екологичната криза и от поддържане на стабилни обществени отношения, предстоящите европейски избори и значението на това да се стимулират хората да гласуват, да се убедят повечето от тях да участват в политическия и демократичния живот, което много често се пренебрегва, се превръща в една от най-безочливите задачи.
Белгийският министър-председател Александър де Кроо заяви, че един от ключовите аспекти, с които ще се занимава ръководеното от него правителство, ще бъде основно икономическият, като се укрепи благосъстоянието и се насочи икономическият и промишленият растеж към ценности, присъщи на „зелената сделка“, за да се подпомогне постигането на така обсъжданата климатична неутралност до 2050 г. Във всеки случай, отново според изявленията на Де Кроо пред пресата, приоритет остава защитата на гражданите – концепция, която може би е твърде случайна и заслужава по-задълбочени наблюдения с подробни и остри избори, които целят всекидневна конкретика чрез разглеждане на реалните нужди на гражданите. Но на белгийския семестър тежи и липсата на съгласие на последния Европейски съвет, когато държавите-членки се оказаха с различни позиции по отношение на прегледа на бюджета, в който случай страната, която ще председателства, ще трябва да използва всички средства, с които разполага, за да убеди европейските представители и да ги насочи към компромис, който да удовлетвори позициите на всички.
„Преди да разширим дейността си, трябва да се усъвършенстваме.“
В едно от интервютата си белгийският лидер отново говори за необходимостта от подобряване на работата на Европейския съюз по отношение на единството на ЕС и за необходимостта от по-бързо вземане на решения от това, което е правено досега. Очевидно е, че все още има нужда от подобрение от гледна точка на бюрокрацията, която се счита за твърде бавна и тромава. Все пак трябва да се разгледа въпросът за Източна Европа и Балканите, които настояват да бъдат част от Общността, но очевидно това не е сред приоритетите, които ще бъдат включени в дневния ред, поне засега.
В плана на територията, на която се намира институционалното седалище на Европейската общност, са заложени 150 мерки за този семестър, но на този етап постигането на всички поставени цели не е сигурно. Може би новата държава, която изпълнява тази важна роля, трябва да се погрижи да се вслушва повече, за да се съобразява повече с реалните нужди на гражданите.