Subscribe
Започналата преди две години агресия на Руската федерация срещу Украйна създаде геополитически хаос по границите на Европейския съюз и източния фланг на НАТО. Значителното поскъпване на енергията и селскостопанските материали, изнасяни от двете страни, които сега са във война, доведе до появата на нов играч на европейската икономическа сцена. Това е Турция, която малко след началото на войната, макар и да не е в Европейския съюз, успява да увеличи печалбите си, превръщайки се във важен доставчик на енергия и зърнени храни за голяма част от 27-те страни от ЕС. Възползвайки се от ембаргото, наложено на Руската федерация, и от едностранното денонсиране от страна на Русия на споразумението за превоз на зърно в Черно море, Турция бавно, но сигурно се превърна от износител на енергия (газ, нефт, с руски произход) в основен износител на зърно. След рекордната за износа на зърнени култури миналата година турските производители на брашно очакват и тази година да бъде добра за тях, като износът на брашно ще надхвърли миналогодишната стойност.
Руската федерация обяви, че износът на твърда пшеница ще бъде забранен до средата на тази година, по-точно до края на юни, позовавайки се на необходимостта да защити продоволствената си сигурност. Известно е, че твърдата пшеница е основната съставка на макаронените изделия, а Русия, въпреки че е обявена за най-големия износител на зърно в света, произвежда малко от тази твърда пшеница. За тези, които не са запознати с този термин, твърдата пшеница е сорт пшеница (Triticum durum), която е известна с високото си съдържание на глутен и твърдостта на зърната си. Този вид пшеница често се използва за производство на твърдо брашно, което се използва главно за производство на макаронени изделия като спагети, юфка и други подобни продукти. Благодарение на високото си съдържание на глутен брашното от твърда пшеница има превъзходни хлебопекарни свойства, като придава структура и еластичност на тестото.
След като Русия обяви, че забранява износа на този продукт, Турция не губи време и се включва в играта. Според търговци в началото на февруари Турция се е превърнала от вносител в износител на зърно, след като е продала на външния пазар чрез търг не по-малко от 150 000 тона твърда пшеница. Добре известно е, че основният източник на внос на пшеница и зърнени култури в Турция обикновено е с руски произход, но в същото време не е пренебрегнат и украинският внос на зърнени култури, който има огромен дял в търговския баланс. Въпреки това последната реколта от твърда пшеница в Турция (2023 г.) беше изключително добра, което доведе до високи нива на резервите на страната. Тези фактори подпомагат икономиката на Турция, която през последните месеци изнася много пшеница, включително твърда, за страните от Близкия изток и Средиземноморието. В тези страни доставките на пшеница, особено на твърда пшеница, са ниски, което води до по-голямо търсене.
Може да се каже, че след като Русия нападна Украйна преди две години, търговският ред в източноевропейския регион се пренастрои както по отношение на хранителните, така и на енергийните пазари. Ако преди избухването на руско-украинския конфликт Турция само мечтаеше да играе активна роля на пазара за износ на нефт и газ, сега това вече е реалност. И всичко това стана възможно, след като Реджеп Тайип Ердоган сключи това, което лидерите в Брюксел смятат за пакт с дявола, т.е. с Русия. Успоредно с това, въпреки че войната далеч не е приключила, голяма турска компания е сред първите инвеститори, които строят заводи в Украйна. Това е компанията Baykar, известна като производител на известните военни дронове Bayraktar. Това доказва, че войната е била полезна за турската икономика, за което свидетелства фактът, че само през миналата година износът на турските оръжейни компании е нараснал с 27% и е достигнал рекордните 5,5 млрд. долара. В същото време Турция, която се намира на входа между Европа и Азия, е мост между природния газ, добиван от Азербайджан и доставян в страните от Европейския съюз.
Новата роля на Турция в износа на зърно
За да се анализира новата роля на Турция на пазара за износ на пшеница, трябва да се отбележи, че въпреки че е подложена на икономически санкции, Русия е успяла значително да увеличи износа си на зърно през 2023 г. Така от количество от 52 000 тона през 2022 г. Руската федерация достигна 657 000 тона износ на пшеница през миналата година. Интересни са основните държави, които са внасяли руска пшеница. Сред тях са членките на ЕС и НАТО Италия, Тунис и не на последно място Турция.
В случая с Турция специалистите от Министерството на земеделието на САЩ очакват богата реколта от пшеница, царевица и ечемик през пазарния сезон 2023-2024 г. Това ще доведе до намаляване на вноса на зърнени култури, необходими за собственото население на Турция, докато износът на пшеница ще достигне рекордни стойности. С други думи, турските компании ще посредничат при продажбата на руско зърно на трети страни, дори на страни от ЕС. Според същите експерти от Министерството на земеделието на САЩ износът на Турция на брашно и макаронени изделия от преработка на пшеница ще бъде много по-голям от очакваното.
Сравнението само на първите шест месеца от пазарния сезон 2022-2023 г. с пазарния сезон 2023-2024 г. показва 28% увеличение на износа на пшенично брашно. Износът на пшенично брашно възлиза на 2,1 млн. тона, като основната причина за това увеличение се дължи на пазарното търсене от страна на африканските държави, които традиционно са клиенти на Русия и Украйна.
В случая на Украйна производството и износът на зърнени култури понастоящем зависят от войната, тесния транзитен коридор за кораби, превозващи украински продукти през Черно море, и не на последно място от напрежението с някои държави от ЕС (Полша, Румъния, България и Унгария), през които пшеницата и другите зърнени култури трябва да достигнат до международните пазари по суша (камиони, влакове). След като някои от източноевропейските съседи на Европейския съюз, съседи на Украйна, се обединиха и заявиха, че вече не приемат украинско зърно на пазарите си, миналата пролет правителството в Анкара наложи 130% мито върху вноса на пшеница, царевица и други зърнени култури от Украйна. Тъй като досега вносът не се облагаше с данък, някои търговци смятат, че Анкара е взела това решение, за да защити селскостопанския сектор на Турция преди изборите и новата реколта. Също така до миналата година турската държава беше най-големият вносител на пшеница и ечемик от Украйна. Например през първото тримесечие на миналата година 42% от украинското производство на ечемик е било насочено към Турция.
Срещата между Ердоган и руския президент се отлага
Според турски дипломатически източници насрочената за февруари тази година среща между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеп Тайип Ердоган е била отложена за все още неопределена дата. Обявената цел на срещата беше да се постигне евентуално споразумение, което да улесни износа на зърно от Украйна през Черно море.
Междувременно на пазара на пшеницата настъпи още една забележителна промяна. Казахстан, известен като най-големият производител на пшеница в Централна Азия, се е изкачил с три места (от седмо на четвърто) в класацията на доставчиците на твърда пшеница за ЕС, като Италия е най-големият получател. Не на последно място, твърдата пшеница от Казахстан замени украинската на полския пазар. Казахстан, чието земеделие е доминирано от зърнени култури, също е вносител. Странно е, че само през януари тя е внесла 42% повече зърно от Турция, отколкото през същия период на миналата година. Според експерти отварянето на Турция към международния пазар на твърда пшеница е попречило на цените на макаронените изделия да се повишат, както през 2021 г. Недостигът, останал след срива на производството в засегнати от суша страни като Канада, е запълнен от турски зърнени култури.
На този фон анализаторите на фирмата за селскостопанска информация Areté смятат, че през сезон 2023-24 г. Турция ще измести Канада от пазара на твърда пшеница в ЕС. Националната организация на турските производители на брашно обяви, че през 2023 г. е постигнала рекорден износ на брашно: За тази година е поставена цел за износ на 4 млн. тона брашно.