Уилмур Кендъл за равенството

В кратко есе, публикувано през зимата на 1964-1965 г., озаглавено „Равенството и американската политическа традиция“, големият консервативен философ Уилмур Кендъл разглежда въпроса за равенството в Съединените американски щати. Той признава, че в Декларацията за независимост като първа от истините, които народът на Съединените щати смята за очевидни, е изложена тезата, че „всички хора са създадени равни“. Това очевидно право на равенство обаче притежава първа слабост. Твърдението „всички хора са създадени равни“, дори в момента, в който е било изречено, е означавало съвсем различни неща за различните хора. Поне професор Кендъл определя шест различни значения. За някои тя просто е означавала, че всички хора са създадени равни в очите на Бога. За други то означавало, че всички хора са създадени с равни права на справедливост съгласно съществуващите закони. За друга група то изразявало надеждата – и то само надеждата – че републиката, която предстои да бъде създадена, ще бъде земята, първата земя от всички земи някога и навсякъде, в която хората ще станат равни, т.е. ще постигнат равенството, за което скромните и онеправдани хора често са мечтали, а други хора са го наричали утопично. Четвъртото тълкуване допускаше надеждата, че САЩ ще бъдат земя, в която неравенството между мъжете ще бъде по-малко крещящо, по-малко тясно свързано с това, което наричаме случайност на раждането, по-малко вероятно да се предава на следващите поколения. Но все пак би могло да има и още едно различно тълкуване, а именно надеждата, че новата република ще бъде такава, в която мъжете – белите мъже и само мъжете, а не жените – ще гласуват еднакво поне в някои избори за държавни длъжности. Или, като шеста възможност, надеждата, че САЩ ще бъдат страна, в която правителството, т.е. политическата власт, ще предприеме стъпки, за да направи мъжете равни; поне професор Кендъл отнася това като възможност, може би само като хипотеза, тъй като това е равносилно на комунизъм. Разбира се, все още могат да съществуват множество комбинации от първото. И все пак, при разглеждането на такова двусмислено равенство като право възниква втори проблем: прокламираното предложение на Декларацията за независимост не е споменато от съставителите на Конституцията на Филаделфия. И това не е направено дори в Преамбюла, където те се спират на изброяването на целите, за които народът на САЩ постановява и създава такава Конституция: по-съвършен съюз и благословиите на свободата и справедливостта, наред с други – но без следа за равенството. Нещо повече, когато Мадисън, по време на първата сесия на Конгреса, написва Хартата на правата, той също не споменава за равенството. Така че професор Кендъл заключава, че идеята за равенството е изчезнала от основните политически документи на Съединените щати след Декларацията за независимост. Тя се появява отново след Гражданската война в Четиринадесетата поправка, която връща думата „равен“ в политическия речник на нацията. Но в нея изрично се споменава „равна защита на законите“, което от своя страна може да означава една от двете алтернативи. От една страна, тя може да се тълкува като предоставяща на всички хора правото да имат еднаква защита от съществуващите закони; от друга страна, всички хора могат да имат право на закони, които в действителност дават еднаква защита на всеки от тях. Само това второ тълкуване би предоставило на човек правото да се обърне към съда, за да може даден закон да бъде обявен за противоконституционен поради противоречие с Четиринадесетата поправка.

Според професор Кендъл подобно тълкуване позволява правна революция, ръководена от Върховния съд срещу Конгреса и щатските законодателни органи. Първоначално Върховният съд се е придържал към първото тълкуване в продължение на десетилетия, но след това е продължил да преразглежда и тълкува щатските закони, така че всъщност да дава равна защита на всички и да забранява дискриминацията в полза на едни лица и срещу други лица. Въпреки това нашият автор твърди, че подобно тълкуване противоречи – дори имплицитно отменя – на Десетата поправка на Конституцията, която забранява на федералните власти да вземат решения относно избирателното право, образованието или религията, където очевидно може да има проблеми с равенството. Източник на изображението: Източник: Rowman & Littlefield