Украинските зърнени култури предизвикаха недоволство в ЕС

Украинското зърно създава напрежение между администрацията в Киев и двама от нейните съюзници, които досега оказваха военна подкрепа във войната с Русия: Полша и Словакия. Тези страни едностранно решиха да запазят ограниченията върху вноса на украинско зърно, въпреки решението на Европейската комисия да вдигне блокадата, наложена преди няколко месеца по искане на пет държави от Централна и Югоизточна Европа, за да защити техните земеделски производители и пътна инфраструктура. Трета страна, която постъпи по същия начин като Полша и Словакия, е Унгария, която не се смята за един от основните поддръжници на Украйна. Докато България обяви оттеглянето си от блокадата само няколко дни преди решението на ЕС, Румъния все още не е дала конкретен отговор. Реакцията на Киев беше бърза и твърда. Украйна заплаши, че ще предприеме правни действия в Съда на ЕС и ще подаде незабавна жалба в Световната търговска организация срещу тези държави за нарушаване на правото на ЕС.

Европейската комисия отмени ограниченията. Киев е принуден да изготви план за контрол на доставките на зърно

Европейската комисия реши да отмени ограниченията върху вноса на украински зърнени култури в петте държави, включени в списъка на 15 септември, като същевременно призова Киев да изготви план с ефективни мерки за контрол на доставките. Преди това решение България се оттегли от временната коалиция за приемане на украинско зърно, след като три партии, подкрепящи правителството, предложиха това на Народното събрание в София.

Очевидно Полша, Словакия и Унгария не са съгласни със заключението на Европейската комисия, че „пазарните нарушения в петте държави членки, граничещи с Украйна, са изчезнали“, и затова обявиха, че запазват ограниченията за неопределено време. След като се колебаха няколко дни, властите в Букурещ също обявиха, че удължават ограниченията с 30 дни. Решението беше придружено и от някои условия – Украйна трябва незабавно да въведе ефективни мерки за контрол на износа на четири групи стоки и спешно да представи план за действие, което даде основание на Румъния засега да не взема категорично решение. С други думи, Букурещ първо каза, че чака да види плана за действие на Украйна, а след това обеща да анализира и да постави „условия“. Накрая румънският министър-председател Марсел Чолаку обяви, че ще отиде в Киев, за да обсъди тези условия.

„Всеки ден водя диалог с митниците по този въпрос и получавам информация, ако някой е поискал износ на румънска територия, а той не е бил поискан“, обясни лидерът на СДП, премиерът Марсел Чолаку, който подчерта, че не е внесено нито едно зърно пшеница. Той добави, че в рамките на 30 дни ще бъде подписан меморандум и ще бъде въведена система за двойно лицензиране, както на територията на Украйна, така и на Румъния.

Според анализ, публикуван от adevarul.ro, „стратегията на представителите на Румъния и Киев сега изглежда следва стратегията за задълбочаване на канала Бистро през пролетта. Задълбочаването на канала Бистрое от украинците (от 3,5 на 7 метра) има за цел да създаде плавателен канал към Черно море за кораби, превозващи произведено в Украйна зърно. Тогава Румъния обвини Украйна, че е нарушила Конвенцията за режима на корабоплаване по река Дунав, според която единственият плавателен ръкав на Дунав към Черно море е Сулина. След обвиненията на румънската държава измервания на дълбочината на канала Бистро бяха направени и от украинците, като резултатите все още не са оповестени публично.

„(…) след като голяма част от румънските политици и медии се преструваха, че всъщност няма задълбочаване, по-късно румънските представители се престориха, че ще направят нещо по въпроса, че ще предприемат действия и ще измерят канала Бистро и ръкава Чилия. Накрая, като в комедийна пиеса, измерванията бяха направени от самите украинци и ни беше обещано, че резултатите от „анализа“ ще бъдат оповестени публично някъде през април. Официалните резултати все още не са оповестени, оттогава каналът е задълбочен от 3,5 м до над 6 м, а сега изглежда, че вече се е задълбочил или е в процес на задълбочаване до над 7 м.“, казват журналистите от adevarul.ro.

Според официалните европейски статистически данни до юли 2023 г. чрез инициативата за износ на зърно от Черно море от Киев ще бъдат изнесени почти 33 милиона тона зърно и други селскостопански и хранителни продукти. Блокадата на Черно море от страна на Русия понастоящем не позволява на Украйна да използва пълноценно традиционните си маршрути за износ, което я принуждава да търси алтернативни пътища, например по суша, през съседните държави.

Ограниченията, наложени от Европейската комисия през май миналата година, дойдоха на фона на оплаквания от петте държави, след като властите им се сблъскаха с протести от страна на местните земеделски производители, които се оплакаха от натиск върху сектора поради ниските цени, дължащи се на липсата на мита, и дори поради съмнителното качество – което официално се отрича – на тези украински продукти.

„От решаващо значение за нас е да установим, че държавите членки не могат самостоятелно да забраняват вноса на украински стоки. (…)Ето защо подаваме жалба срещу тях“, реагира в изявление министърът на икономиката Юлия Свириденко на ограниченията, наложени от Полша, Словакия и Унгария. Надяваме се, че тези държави ще отменят ограниченията си и няма да се налага дълго време да се обръщаме към съда, за да разрешим спора си“, допълва украинският министър в изявлението си.

Реакцията на украинския президент Володимир Зеленски, последвана от контрареакция от страна на полските власти, обаче говори открито за напрежение между Варшава и Киев. Володимир Желески заяви, че някои страни „симулират солидарност“ с Украйна и че „политическият театър“, създаден от спора за вноса на украинско зърно, служи на Русия, а президентът на Полша предупреди Киев, че трябва да „помни“ помощта, която Варшава предлага. По-късно полското правителство обяви, че няма да доставя на Украйна повече оръжия от вече договорените, според digi24.

Впоследствие полският президент Анджей Дуда предприе стъпка за разведряване на обстановката, като заяви, че въпросът ще бъде решен по дипломатически път.

„Не се съмнявам, че спорът за вноса на зърно от Украйна на полския пазар е само фрагмент от полско-украинските отношения. Не мисля, че той ще окаже съществено влияние върху тях, така че трябва да решим този проблем помежду си“, заяви Анджей Дуда на бизнес конференция.

Трябва да се отбележи, че поляците бяха призовани да отидат до урните на 15 октомври, за да изберат нов парламент, и че фермерите изиграха важна роля в предишните избори през 2015 г. и 2019 г., а сегашното правителство не искаше да рискува нови фермерски протести след тези през пролетта. Изборите станаха причина за подобно решение и в Словакия, където избирателите бяха призовани да гласуват на 30 октомври.

В Унгария обаче ситуацията е различна. Малко преди ЕС да реши да отмени ограниченията върху вноса на украинско зърно, унгарският министър-председател Виктор Орбан обяви „сериозна битка“ между източните членове на ЕС и Брюксел. В стила, с който вече е свикнал, Виктор Орбан обвини ЕС, че защитава не европейски, а американски интереси, „защото това, което наричаме украинско зърно, разбира се, не е украинско зърно, а търговски продукт от територия, която вероятно отдавна принадлежи на американците“.