Subscribe
Със стила, който го съпътства през цялата му кариера, първо като бизнесмен, а след това и като политик, Доналд Тръмп искаше отново да направи сцената своя на 13 февруари. Той можеше да изчака речта на своя заместник Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността, насрочена за 14 февруари, но вместо това продължи напред и обяви преки контакти с Путин и Зеленски, естествено в рамките на темата за конфликта в Украйна. С Путин, според това, което магнатът е казал на репортерите в Белия дом, вече е имало разговори за среща в Саудитска Арабия, а „прекратяване на огъня“ на украинска територия може да се види в близко бъдеще. Всичко това точно когато международната преса, както и европейските канцеларии, бяха започнали да се чудят какво се е случило с обявения в предизборната кампания от Тръмп план за разрешаване на ситуацията за няколко часа. И ето че се появиха декларациите за намерения.
ТЕРМИНИТЕ НА ДЕБАТИТЕ
Първоначалните условия на дебата са доста интересни и оставят поле за различни анализи. Разбира се, при един толкова многостранен въпрос като конфликта в Украйна анализите на резултатите от операциите и преговорите не могат да не бъдат също толкова сложни. Умишлено може да се започне с изявленията на Тръмп относно съдбата на Украйна в рамките на Атлантическия алианс. Според магната в действителност за Киев няма да има място в НАТО. Поне не и в близко бъдеще. Това, както изтъкна и украинският лидер, би означавало необходимостта Киев да създаде военен обект (дори и след края на конфликта), който да поддържа сигурността на източната граница по същия начин, както биха го направили силите на НАТО съгласно член 5. Разбира се, Украйна се опасява, че всяко споразумение, което може да бъде постигнато и което не съдържа строги военни ангажименти (каквито в момента вероятно би имало само членството в НАТО), само ще играе в ръцете на Москва. Всъщност Русия би имала време да се възстанови, да се прегрупира и отново да атакува територията на Киев, сигурна сега със съзнанието, че силите на НАТО стоят твърдо и има значителна безнаказаност.
ФОНДОВЕ И РЕДКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ЕЛЕМЕНТИ
Темата, която представлява абсолютен интерес, е искането на САЩ за доставка на определено количество (изглежда между 300 и 500 милиарда долара) редки земни елементи. Тези елементи са основни материали за производството на технологична апаратура, която за САЩ се превърна в един от незаменимите активи в конфронтацията с азиатския гигант. Съобщава се, че именно върху това се фокусира тези дни американският финансов министър Скот Бесент, който представя на Зеленски проект на споразумение за икономическо сътрудничество в замяна на продължаваща материална подкрепа от страна на САЩ. От своя страна Украйна вече е изразила съществена готовност да си сътрудничи със САЩ в областта на добива на ресурси. Засега не е ясно какво ще бъде „quid pro quo“ за този обмен. Официални ноти няма, макар че неотдавна самият магнат подчерта как САЩ, в сравнение с европейските страни, са осигурили на Киев най-големия дял от помощта, възлизащ на около 300 млрд. долара, путин, зеленски, евлари. Следователно в основата на споразумението, което си представя новата американска администрация, може да бъде заложено quid pro quo, най-малкото за продължаване на подкрепата.
ЕВРОПА НА ЗАДНОТО МЯСТО
Ако, от една страна, е важно да се анализира как интересите на САЩ в този момент са насочени към минералните ресурси на украинска територия и как членството в Атлантическия алианс е изтласкано на заден план (отново от Вашингтон), от друга страна, ролята на европейските канцеларии в целия този сценарий остава по-скоро маргинална. Европейските държави многократно са подчертавали принципа, че преговори и споразумения не могат да бъдат постигнати без Киев и ЕС, но това изглежда не е направило впечатление на Тръмп. Всъщност в момента нито една от държавите – членки на ЕС, не е включена в преговорите. Това е още по-голям проблем, ако се вземе предвид принципът – изразен този път от САЩ – че не НАТО ще бъде този, който ще гарантира сигурността на Киев. Следователно тежестта на контрола на източната граница почти сигурно ще падне върху страните от ЕС, без те да са успели да изразят мнението си.