Subscribe
На 20 януари Доналд Тръмп ще положи клетва пред Конституцията на САЩ и ще стане 47-ият президент на САЩ. Съвсем естествено е, че по този повод погледите на целия свят ще бъдат насочени към Белия дом, особено заради изявленията и обещанията, направени от магната по време на предизборната кампания. Ако през втория си мандат Тръмп приложи на практика дори част от казаното от него, ще бъде поне интересно да се наблюдава. Преди всичко обаче в Европа, Киев и Москва вниманието е насочено към ролята, която магнатът може или не може да играе в преговорите за прекратяване на конфликта между Русия и Украйна. Силна страна на Тръмпската реторика, като новият президент на няколко пъти заяви, че е сигурен, че може да разреши за няколко дни тази ситуация – която под формата на открита война продължава от 2022 г. насам – и вероятно само с няколко двустранни срещи. Сигурен е фактът, че на Тръмп не му липсват сили поне да опита този подход. Ще трябва обаче да се наблюдава какви резултати може да постигне той и дали те наистина ще служат на интересите на украинския народ, или ще имат за цел единствено да намалят напрежението и да освободят САЩ от икономическата и социалната тежест на този конфликт и от защитата на Европа. ПРЕГОВОРИТЕ СПОРЕД МОСКВА
Макар министър Лавров да заяви, че Русия винаги е била отворена за преговори, повече от ясно е, че всяка стъпка към прекратяване на военните действия може да бъде приета само от Москва в позиция на сила. Възможно е много от така наречените „първопричини“ за конфликта да бъдат отстранени. За Москва в момента е важно не прекратяването на огъня и кристализирането на конфликта, който може да се възобнови след известно време, а по-скоро един истински мир, който е ненарушим и който е скрепен с условията на Кремъл. В това отношение всяка дискусия, която ще започне с Тръмп през януари, ще види емисарите на Путин в диалог, но започвайки от позиции на сила, които ще трябва да бъдат придобити. Със сигурност част от тази стратегия засяга газа и проблемите, които могат да възникнат през следващите месеци с изтичането на споразумението за транзит на руски газ през украинска територия. Това не е малък елемент на натиск, особено за някои европейски кантори. Това е и причината, поради която позицията на Тръмп, изтекла през последните седмици (включително чрез интервюто за Time на 12 декември), според която би се стигнало до незабавно замразяване на военните действия по линията на ангажираност и по този начин до стабилизиране на настоящия фронт на конфликта, няма да бъде добре приета от Москва. Причината е, че това би оставило твърде много несигурност за бъдещето на региона, а след това би прехвърлило на Европа тежестта на подкрепата за евентуален конфликт. Възможността, която Кремъл вижда в момента, е по настояване на новата американска администрация да се постигне мир, който трайно да предостави окупираните украински територии на Русия. Другите разглеждани хипотези, като например създаването на европейски сили за намеса или двадесетгодишното спиране на членството на Украйна в НАТО, не биха били достатъчни, за да накарат Путин да седне на масата за преговори.
Ролята на НАТО
Като се има предвид и възобновяването на газовите спорове със спирането на транзита на руски газ в Украйна с края на споразумението от 2019 г., преговорите, които Доналд Тръмп се готви да започне, изглежда започват на далеч не толкова солидна основа. Това е доста трудна мисия, още повече че почвата, на която могат да се съберат страните, е много нестабилна и силно свързана с международното положение, както и с контекста на място. Естествено, въпросът за възпирането ще трябва да бъде поставен на масата, особено за Европейския съюз. Всъщност през последните седмици руският министър Лавров се върна към въпроса за разполагането на повече ракети, гледащи на запад, в допълнение към използването на балистични ракети от последно поколение, наречени „Орешник“. Този подновен интерес към позиционирането на ракетни блокове всъщност трябва да се разглежда в контекста на друг въпрос, който може да натежи на преговорите, предвидени от Доналд Тръмп: изтичането на срока на действие на Договора „Нова звезда“ за намаляване на ядрените оръжия, предвидено за 2026 г. Всъщност именно върху него е съсредоточено вниманието на НАТО, който гледа към предстоящите преговори за подновяване с очаквания, които са всичко друго, но не и сигурни. Дотолкова, че разположените в Европа войски на НАТО бяха преместени към източната граница: елемент на допълнителен натиск върху преговорите и хода на конфликта между Русия и Украйна. Може би обаче това е и ход, замислен във връзка с исканията, отправени досега от магната, който заплаши да поиска от членовете на Атлантическия алианс видимо увеличение на военните им разходи. Увеличение, което би могло да бъде приблизително 5 % от БВП. Позовавайки се отново на НАТО, контрапредложението на генералния секретар Марк Рюте възлизаше на максимална стойност от 3 % от БВП, което при всички случаи представлява реално източване на икономиките на много европейски държави. Предложението на Рюте обаче дава възможност за размисъл. Всъщност то не е закриване на увеличените военни разходи, а само намаляване на очакванията на САЩ. Дали това е знак, че в Европа са малко тези, които вярват в успеха на преговорите с посредничеството на Тръмп в краткосрочен план?