Украйна, 61 милиарда долара, за да продължи да се бори

По време на рядка съботна сесия Камарата на представителите на САЩ одобри с 311 гласа „за“ и 112 „против“ пакет от чуждестранна помощ в размер на 61 млрд. долара, предназначен за Украйна. Пакетът, включващ помощ за Тайван и Израел, с която общата сума достига 95 млрд. долара, ще трябва да бъде разгледан от Сената на САЩ следващата седмица. Президентът Джо Байдън вече обяви, че ще подпише незабавно законопроекта, а демократите развяваха украински знамена в знак на радост в края на гласуването.

От тези 61 млрд. долара около 23 млрд. долара ще бъдат използвани за попълване на американските оръжия, доставки и инфраструктура, а над 11 млрд. долара ще бъдат използвани за финансиране на текущите военни операции на САЩ в региона. Близо 14 млрд. долара ще помогнат на Украйна да закупи модерни оръжейни системи и друго отбранително оборудване.

Одобрените от Конгреса на САЩ 61 милиарда долара за подпомагане на Украйна представляват жизненоважна подкрепа за Киев. Непосредствените нужди са ясни: боеприпаси за артилерията в ограничени количества, противоракетни батареи „Пейтриът“ и въоръжение с по-голям обсег, за да се противодейства ефективно на руските сили. Освен това през юли се планира доставката на десетина изтребителя F-16, които ще бъдат пилотирани от специално обучен украински персонал.

Макар че изтребителите бомбардировачи може да не са в състояние да променят радикално изхода на конфликта, те имат както тактическа, така и символична стойност, което ги прави основна цел за руските сили. Новият руски лидер Владимир Путин дори заплаши да атакува бази на НАТО извън украинска територия, откъдето ще бъдат разположени F-16.

Истински опасният поврат, който би могъл драстично да промени хода на конфликта, обаче е пряката намеса на свободните държави. Унгарският министър-председател Виктор Орбан наскоро алармира във Facebook за предстоящата възможност за изпращане на западни войски в Украйна. Съединените щати обмислят изпращането на допълнителни военни съветници в посолството в Киев, но не се очаква изпращане на войски на фронта.

В случай че стратегически градове като Харков или пристанището на Одеса бъдат застрашени или ако руските сили пробият необратимо фронта, европейските държави може да бъдат принудени да изпратят войски на бойното поле. Държави като Обединеното кралство, Полша и балтийските държави вече планират интервенции като част от „коалиция на желаещите“, избягвайки действия под егидата на НАТО. Този ход обаче може да увеличи риска от трета световна война.

Средствата от САЩ ще бъдат от решаващо значение за попълване на украинските артилерийски боеприпаси, особено 155-милиметровите снаряди, които са на изчерпване. Понастоящем съотношението между снарядите, изстреляни от украинците, и тези, изстреляни от руснаците по протежение на 900-километровия фронт, е 1 към 5. Руската ракетна офанзива, подкрепена от безпилотни самолети камикадзе, е интензивна и за да се противопостави на нея, ще е необходима отбранителна система, подобна на тази на Израел. Един от най-реалистичните варианти, за който многократно настоява президентът Володимир Зеленски, е пристигането на допълнителни ракети „Пейтриът“, способни да противодействат на руската атака от небето. Президентът заяви: „Patriots могат да бъдат считани за системи за противовъздушна отбрана само ако се окажат ефективни в спасяването на човешки животи, вместо да останат неактивни в складовите бази.“ Само миналия петък руските сили изстреляха 140 безпилотни самолета и извършиха 390 атаки по целия фронт.

След неуспеха на миналогодишната сухопътна контраофанзива Киев засили атаките дълбоко в руската територия, като използва предимно произведени в страната въздушни и морски дронове. Явен успех на тази стратегия е потопяването на 25 от общо 80 кораба на Черноморския флот, като последният удар беше нанесен вчера на военноморската база в Севастопол. Съединените щати са предпазливи по отношение на предоставянето на въоръжение с достатъчен обсег, за да порази Русия. Въпреки това ракетите „Химар“ вече доказаха своята ефективност при поразяването на цели в Крим и биха могли да продължат да поразяват такива цели при наличието на достатъчно боеприпаси. Военното разузнаване прогнозира, че до лятото ще бъде разрушен стратегическият Керченски мост, който свързва Русия с Крим.

Силите на инвазията се придвижват по петте оси на нападение с очевидната цел да завладеят целия регион на Донбас. Украинците са наясно с опасността и започнаха да укрепват позициите си, за да предотвратят пробив, който би позволил на руските войски да напреднат. През 2014 г. всичко започна в Славянск и Краматорск, където проруски групировки вдигнаха оръжие, а след това бяха изтласкани обратно към Донецк. Десет години по-късно същите тези градове могат да се превърнат в символи на украинската съпротива.