Унгария – троянският кон на Русия в ЕС

След десетгодишна война Троянският кон, според епичната поема „Енеида“ на Вергилий, е бил решаващ за завладяването на Троя.
Словосъчетанието „троянски кон“ е известно като коварна стратегия за подкопаване на противника отвътре.
В днешно време действията на Унгария, ръководена от Виктор Орбан, създават всички предпоставки тя да бъде наречена „руският троянски кон“ пред портите на Европейския съюз.
В контекста на агресията на Руската федерация срещу Украйна, отвъд хуманитарната трагедия, смятана за най-голямата след края на Втората световна война, се оформиха два лагера.
На страната на агресора – Руската федерация, водена от Владимир Путин, и на страната на тези, които подкрепят каузата на Украйна – НАТО и Европейския съюз.
След неотдавнашните дипломатически действия, предприети от някои държави – членки на ЕС, като например Унгария, изглежда, че бавно, с малки стъпки, се работи по изграждането на т.нар. руски троянски кон, който ще има за цел да улесни въвеждането на шпиони на територията на дадена държава членка с цел дестабилизиране на Европейския съюз.

Унгария нарушава правилата на Шенген

Унгария разшири имиграционната си програма за „национална карта“, като включи в нея, наред с други, руснаци и беларуси.
Притежателят на такава карта има право да работи в Унгария без разрешение за достъп до класифицирана информация.
Притежателите на национална имиграционна карта могат също така да доведат семейството си в Унгария.
Картата е валидна за две години, но може да бъде удължена.
Официално притежателят на картата не е гастарбайтер и следователно не фигурира в статистиката или в различните национални квоти.
Решението на Унгария за издаване на визи беше взето една година след като Съединените щати наложиха санкции срещу трима висши служители – двама руснаци и един унгарец – на Международната инвестиционна банка, контролирана от Русия банка в Будапеща.
Лидерите на ЕС изразиха загриженост относно възможното увеличаване на шпионските дейности в Съюза след решението на Унгария да опрости процедурите за влизане на граждани от Беларус и Руската федерация.
Според анализатори и експерти по международна политика облекчаването на визовите изисквания за гражданите на двете държави създава улеснение, което би позволило на потенциални шпионски агенти да влязат в ЕС.
В същото време, според същите експерти, единствено идеята за по-лесно приемане на граждани от Руската федерация и Беларус на територията на Унгария е успяла да постави унгарската държава на „европейската противоположна страна“ на решенията, взети от мнозинството лидери на ЕС в подкрепа на Украйна.
Според експертите решението на Унгария е и нарушение на разпоредбите на Шенгенското пространство, а също така е в противоречие с режима на санкции, наложен на Руската федерация.

Ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел е бил уведомен от европейските лидери за опасенията, че новите правила на Унгария биха могли да „създадат сериозни вратички за шпионски дейности, които биха могли да представляват сериозен риск за националната сигурност“, тъй като улесняват движението на руски граждани в Шенгенското пространство, заобикаляйки по този начин ограниченията, наложени от правото на ЕС.
Правилата на Шенгенското споразумение са много ясни за всички подписали го страни и съдържат много конкретни разпоредби, предназначени за защита на границите на Шенгенското пространство.
Понастоящем държавите от Шенгенското пространство установяват, че Унгария нарушава правно обвързващите разпоредби.
Говорител на Европейската комисия заяви, че тя ще се свърже с Унгария относно новите правила и че Будапеща е длъжна да провери дали те са в съответствие с шенгенските разпоредби.

„По същество това е отмяна на режима на санкции, наложен на граждани и институции в Руската федерация. По същество, бидейки в рамките на председателството на Съвета на Европейския съюз, се създава механизъм, който противоречи на политическото решение, в което участва и Унгария. От техническа гледна точка и от гледна точка на сигурността, както и от гледна точка на политическото послание, това, което Унгария прави, на практика я поставя на противоположния европейски път. Съществува режим на комуникация по отношение на разузнаването на Северноатлантическия алианс, което от своя страна е хората, които имат достъп. Тези хора подлежат на проверка. Не знам дали Брюксел-НАТО е взел решение в тази перспектива, но освен националната, вътрешна проверка, която работи и в Румъния, за определени публични личности, има и отделна проверка от Северноатлантическия алианс.“ И тук „няма как да знаем до каква степен е приложен определен ограничителен режим към определени служители на унгарското разузнаване“, казва Кристиан Дяконеску, бивш румънски външен министър.

Унгария, която в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС и се опитва да поддържа сърдечни отношения с Русия въпреки войната в Украйна.
Посещението на Виктор Орбан в Москва (визита, която предизвика скандал сред лидерите на ЕС) малко след като пое председателството на Съвета на Европейския съюз, и обичайната му антиевропейска позиция го накараха да обяви либерализиране на визовия режим.
Според някои външнополитически анализатори стъпката на Унгария има за цел най-вече да предизвика спорове и да създаде впечатление за липса на единство сред държавите членки на ЕС.
Самият факт, че намерението на правителството в Будапеща да облекчи визовите ограничения за беларуски и руски граждани беше оповестено публично, предизвика полемика на европейско ниво, а посланието на министър-председателя Орбан, последният западен лидер, който се срещна с Владимир Путин, е очевидно в посока на Руската федерация.
От практическа гледна точка решението на Унгария не е изненадващо в контекста на много силното икономическо сътрудничество на Будапеща с руски фирми.
Това икономическо сътрудничество не е толкова видимо за широката общественост, тъй като е добре известно, че много унгарски фирми са подизпълнители на руски фирми на трети пазари, дори в рамките на ЕС.
Следователно съществува икономически интерес, освен основния интерес, който е политически.

Руски шпионаж в Австрия и в молдовския парламент

Руската шпионска дейност в Европа предизвика огромен скандал в Австрия по-рано тази година.
Скандалът засягаше австрийските държавни разузнавателни служби.
Мисията на Руската федерация беше да дестабилизира тайните служби на Австрия.
Твърди се, че шпионската дейност е започнала преди няколко години (много преди избухването на украинския конфликт), когато е установено, че руски агенти са организирали акция, довела до разформироването на разузнавателна служба.
Следващата цел изглежда е изпълнителната власт, чрез Партията на свободата (FPÖ), ръководена от Херберт Кикъл, бивш министър на вътрешните работи.
Известно е, че Херберт Кикъл е водещият кандидат за поста канцлер на Австрия на изборите, които ще се проведат по-късно тази година. Понастоящем проруските шпионски дейности се извършват непосредствено до границите на ЕС и НАТО в Молдова.
Молдовският министър-председател Дорин Речан обвини държавата, че в момента е „подложена на хибридна атака.
Дорин Речан подчерта, че е необходимо да се вземат мерки за гарантиране на сигурността на Молдова.
Изявленията на премиера бяха направени в контекста на задържането в края на юли за 72 часа на Йон Крянга, ръководител на правния отдел на молдовския парламент, по подозрение, че е предал информация на служител на руското посолство в Кишинев.

Будапеща блокира парите за страните от ЕС, а Киев блокира петрола през петролопровода „Дружба

В края на юли унгарският министър на външните работи Петер Сиярто заяви, че Унгария ще блокира възстановяването на средства от Европейския съюз на държавите членки, които са доставили боеприпаси на Украйна, докато Киев не разреши транзита на петрол от руската компания „Лукойл“ през петролопровода „Дружба“.
В началото на юли Унгария и Словакия спряха да получават петрол от „Лукойл“ по тръбопровода „Дружба“, след като Украйна наложи забрана за транзитиране на ресурсите на „Лукойл“ през своя територия.
Тръбопроводът „Дружба“ свързва Русия със страните от бившия социалистически блок в Източна Европа.
Петролопроводът продължава да функционира след повече от две години война, въпреки че ЕС е прекъснал повечето от другите си енергийни източници от Руската федерация.
Унгария остава зависима от руския петрол и твърди, че не може да снабдява рафинериите си без него.

„Докато този въпрос не бъде решен от Украйна, всички трябва да забравят за изплащането на компенсацията от 6,5 млрд. евро от Европейския механизъм за мир за трансфера на оръжие“, заяви външният министър Петер Сиярто.

Унгария и Словакия поискаха от Европейската комисия да посредничи в процедура за консултации с Украйна по въпроса за петролопровода „Дружба“.
Процедурата ще позволи на двете страни да отнесат въпроса до арбитражен съд, ако изпълнителният орган на ЕС не предприеме действия в рамките на три дни.
Европейският механизъм за мир (създаден през 2021 г.), функционира като система за възстановяване на средства, която предоставя на членовете на ЕС възстановяване на средства за изпращане на оборудване в други държави.
След нахлуването на Руската федерация в Украйна през февруари 2022 г. държавите членки, които са предоставили оръжия на Украйна, могат да поискат компенсация от фонда.
Унгария, считана за най-проруската страна в ЕС, блокира изплащането на следващата вноска от парите на ЕПФ повече от година, като се позовава на различни проблеми.