Subscribe
През последните три години Румъния е управлявана от двете най-големи и стари партии след падането на комунистическия режим. Някогашните врагове – Национално-либералната партия (НЛП) и Партията на социалдемократите (ПСД) – си стиснаха ръцете през 2021 г., за да създадат огромна коалиция в името на „стабилността“. Опасността, която те посочват, е „войната на границата“ – препратка към ситуацията в Украйна. Много граждани и неправителствени организации протестираха срещу този ход, като призоваха отговорните лица да се въздържат от връщането на това, което те смятат за „еднопартийна държава“.
Друг аргумент, на който се позовава новосформираната коалиция (събрала над 60% от гласовете в парламента), е, че подобна маневра е необходима за борба с възхода на „екстремизма“, визирайки другите две по-малки партии в румънския парламент – USR (Съюз за спасение на Румъния) и AUR (Алианс за единство на румънците).
Не бяха представени никакви доказателства за този „екстремизъм“, освен факта, че двете по-малки партии са станали твърде гласовити в критиките си към правителството по време на несигурност. Тактиката да се представят опонентите като екстремисти обаче е стара като времето и не много румънци я погълнаха така, както управляващата коалиция очакваше.
Времето минава и USR (по-скоро прогресивна и член на Renew Europe) започва да набира все повече влияние в националните проучвания, както и AUR (която се обявява за консервативна и се опитва да се присъедини към ECR). Освен това на политическата сцена в Румъния се появиха по-малки партии, въпреки че действащото законодателство поставя множество пречки пред участието им в изборите. Въпреки необходимите 500 000 подписа, за да се кандидатираш, въпреки огромната разлика във финансирането, която се създава от факта, че партиите в парламента получават държавно финансиране (милиони евро), а новородените партии – не, някои от новодошлите успяха да се наложат и да спечелят популярност в страната.
Преди десет години националните либерали (PNL) представляваха единственото решение срещу вечно управляващите социалдемократи (PSD), които имаха навика да разширяват социалното осигуряване, да увеличават държавния апарат, да дават привилегии на държавните служители и, което е най-лошото, да увеличават данъците върху частния сектор, за да финансират всички политики на Дядо Коледа, насочени към техните избиратели.
Възходът на новите опозиционни партии обаче е проблем най-вече за НПЛ. Дори ако AUR и USR се разминават в прогресивния срещу консервативния спектър, и двете търсят гласове от частния сектор и от хората, които като цяло са недоволни от липсата на меритокрация и от изобилието на корупция в правителството. Новите партии, които се сформираха, като пример за това беше Alternativa Dreaptă, стигнаха още по-далеч в програмата за икономически реформи, предлагайки пълно откъсване от политиките на „грижовната държава“ от миналото.
Заплашени от тази нова реалност, през 2021 г. националните либерали бързо се качиха на лодката на онези, които само няколко месеца преди това бяха определили като смъртни врагове. Излишно е да казвам, че след като се стигна до тази огромна коалиция, основният фокус на политиките беше държавният апарат, а частният сектор беше този, който плащаше сметката. Работата на непълно работно време беше обложена с по-високи данъци, малкият бизнес беше лишен от икономически стимули, а данъците бяха увеличени. Междувременно голямата коалиция продължаваше да назначава нови държавни служители, да създава нови институции и като цяло да поставя партийни членове на най-високоплатените (от джоба на гражданите) постове.
Но последните проучвания на общественото мнение се отнасят все по-негативно към PNL (член на политическото семейство на ЕНП). Ако на изборите през 2020 г. те получаваха 25% от гласовете на избирателите, някои от най-новите проучвания на общественото мнение показваха, че те са едва 15%. Почти наполовина е намаляла подкрепата на населението, което смята, че обещанията, дадени от т.нар. икономически либерали, са били предадени.
След като по-големият им брат, социалистите, се задържа на ниво от около 30%, бъдещето на огромната коалиция започва да се поставя под въпрос. В Румъния обаче държането на юздите на правителството е свързано с огромни привилегии, като например възможността да се решава как да се организират изборите. И така, НПЛ започна да убеждава партньора си в план, който щеше да постави огромно препятствие пред общите им врагове.
Тъй като през последното десетилетие PNL и PSD са единствените две големи политически сили, те имат монопол върху кметовете и областните председатели в Румъния. Дори 10% от местната администрация не се контролира от настоящата опозиция, като тя е представена предимно на национално ниво. Теоретично изборите за Европейски парламент трябваше да се проведат през лятото, а местните избори – през есента. Двете управляващи партии разбраха, че ако позволят на опозицията (и на по-малките партии, които все още не са в парламента) да участва свободно в изборите за ЕП, това ще им даде предимство да критикуват неуспешните външнополитически начинания на правителството, като например отказа за присъединяване към Шенген или постоянното гласуване срещу националните интереси в Брюксел и Страсбург.
Тяхното решение, което вече е факт, е обединяването на изборите. Гласуването за Европейски парламент ще се проведе точно в същия ден, в който се гласува за кметове и областни управители – на 9 юни. Това дава възможност на управляващите партии не само да мобилизират по-добре селските маси избиратели, но и да преместят дискусията от външнополитическите гафове към местните теми, където опозицията е слабо или изобщо не е представена. Това обаче не са единствените уловки. Тъй като местните избори вече се провеждат три месеца по-рано, опозиционните партии разполагат с още по-малко време, за да изберат кандидати за местните избори.
Ако дадена фигура се окаже популярна по време на европейските избори, тя би могла да набере инерция, за да се изправи срещу действащите политици на местно ниво, като се има предвид сценарият, при който тя не би получила място в ЕП. Сега тази възможност вече не съществува. Опозицията не може да предлага едно и също лице за няколко длъжности, като трябва да представи пълни списъци на потенциалните евродепутати, кметове, председатели на окръзи и членове на общински съвети. Всички наведнъж, с наказанието за дисквалификация, ако не успеят да го направят.
Още по-лошо е, че управляващата коалиция отказва да промени изборните правила от едномандатна система (победителят взима всичко, дори и да не достигне 50% + 1 от гласовете) на двумандатни избори за кметове. В някои области опозицията би могла да направи общ фронт на втория тур срещу действащ президент, но тази възможност не е на дневен ред. Да кажем, че Х (заемащ поста) получава 34% от бюлетините, Y – 33,5%, а Z – 33%. Няма значение дали Z е готов да подкрепи Y (и двамата са опозиционни кандидати) в евентуален втори тур между него и X. Няма значение дали те са готови да си сътрудничат и да си поделят властта след изборите. Мястото на кмета ще бъде заето от Х, дори ако мнозинството от гласовете са били против него. Това е крайно недемократично и е сериозен провал в обединяването на опозиционните фигури.
На всичкото отгоре PNL и PSD решиха да издигнат общи кандидатски листи на европейско ниво, а на някои важни места и на местно ниво. Тези, които години наред се правеха на защитници на частния сектор, сега бавно се претопяват в голямата стара социалистическа партия, чиито корени водят началото си от бившия комунистически апарат. Някои коментатори смятат, че това ще им помогне да се наложат над 50% като един субект, което доказва, че средният румънски гражданин все още вярва повече на утвърдени политици, отколкото на нови. Не всички обаче вярват в това. Някои анализатори предупредиха огромната коалиция, че този недемократичен ход може да има обратен ефект и да доведе до протестен вот в полза на опозицията. Като цяло предстоящото лято ще бъде интересно за тези, които се интересуват от румънската и източноевропейската политика.