Subscribe
Франция: Льо Пен и Бардела бяха победени при рекордна избирателна активност
В неделя, 7 юли, френските гласоподаватели се върнаха до урните, за да изберат останалите членове на Националното събрание (Assemblée Nationale). След като на първия тур бяха избрани 76 депутати, към 30 юни все още оставаха 501 места, които да бъдат разпределени на втория тур. Докато на първия тур кандидатите трябваше да получат над 50% от гласовете си, за да бъдат избрани, на втория тур се избира кандидатът с най-голям брой гласове, дори ако резултатът му е под 50%.
Новият народен фронт (съставен от „Непокорна Франция“, Социалистическата партия и други екологични и леви формации) заема водеща позиция на парламентарните избори, като претендира за поста министър-председател и обещава да определи името си до края на седмицата. Сред кандидатите са няколко имена, сред които Оливие Фор, Фабиен Русел и дори Франсоа Оланд: Жан-Люк Меленшон е изключван няколко пъти като възможен ръководител на правителството.
Тази сутрин министър-председателят Габриел Атал подаде оставката си, като в отговор Еманюел Макрон го помоли да не се отказва от поста си, за да „гарантира стабилността на страната“. Елисейският дворец съобщи, че държавният глава ще замине за Вашингтон във вторник. да участва в срещата на върха на НАТО, той ще изчака „структурирането на новата асамблея“, за да „вземе необходимите решения“. Изглежда ясно, че не е лесно да се приеме крайно ляво лидерство от страна на Макрон, особено след изявлението на Меленшон, че „не иска споразумения с Макрон“.
Въпреки успеха на левицата, крайната десница отбеляза значителен напредък, като си осигури силни позиции в новия парламент. Националното събрание, водено от Марин Льо Пен, се надяваше да постигне историческа победа, като за първи път щеше да стане най-голямата партия в Националното събрание. Представянето на партията на първия тур на изборите, на който тя зае първо място в социологическите проучвания, подхрани очакванията за повратна точка за френската десница. Резултатите от втория кръг обаче показаха различна картина.
В края на преброяването Националният съвет се спря на 142 места, Nuovo Fronte Popolare – на 178, а Ансамбълът – на 150. Преди две години лепените се бяха спрели на 89 места, така че все пак имаше значително увеличение в сравнение с предишните резултати на партията, което подчертава нарастващата подкрепа за крайнодясната политика във Франция. Успехът на крайната десница се дължи на няколко фактора, сред които загрижеността за имиграцията, сигурността и усещането, че основните партии не успяват да отговорят на нуждите на френския народ.
Националното обединение също успя да се отърси от маргиналния си статут и да се утвърди като основна политическа сила, която има потенциала да определя бъдещето на френската политика. Въпреки това стратегическото единство на френската левица, известно като „санитарния кордон“, изигра решаваща роля за възпрепятстване на успеха на Йордан Бардела на последните парламентарни избори. Като оттеглиха кандидатите си и се подкрепиха взаимно на решаващия втори тур, центристките и левите партии ефективно противодействаха на набраната от лепенистката десница инерция. Въпреки силното представяне на крайнодясната партия на първия тур, санитарният кордон позволи на лявата коалиция да излезе победител, като получи повече места от всяка друга политическа фракция.
Общественото мнение обаче е разделено: от една страна, профсъюзите искат от Еманюел Макрон да „уважи избора на социологическите проучвания“ и да „поиска съставянето на ново правителство“ около програмата на Новия народен фронт; от друга страна, мнозина не са убедени в едно правителство, ръководено от Меленшон (дори без него като министър-председател), с въздържане или външна подкрепа от страна на Макрон. Първо, това би било още една реклама за Марин льо Пен предвид президентските избори, второ, защото програмите имат съществени различия, не на последно място позицията във външната политика.
Макрон всъщност е за въоръжена интервенция в Украйна и подкрепа за Израел, а Меленшон е за мир между Русия и Украйна и напълно подкрепя палестинската кауза. Меленшон е много против пенсионната реформа на Макрон, както и иска много по-малко либерална икономическа политика от тази, предложена от Ансамбъла. Накратко, ще успеят ли двете програми да намерят допирни точки, които да не са „всеки друг, освен Льо Пен“?
The text was translated by an automatic system