Хаити в ръцете на престъпници

Кризата на карибската държава и геополитическите последици. Какво се случва в Хаити?

Ако, както стана ясно от предишни статии, Южна Америка представлява един от най-горещите геополитически сценарии поради честата политическа нестабилност и прогресивните екстремизми, които предлагат да оглавят страните, Северна Америка изглежда по-спокойна, дори в Карибския сценарий.

Понастоящем в Хаити се наблюдава сериозна политическа и институционална криза, която не е обект на голямо медийно внимание. Въпреки това тя предизвиква безпокойство на международно равнище. Хаити е френскоговоряща държава, разположена на западния бряг на остров Испаньола, който дели почти поравно с Доминиканската република.

Островът, и по-специално Хаитянската република, е един от най-трудните райони в света. В рамките на две десетилетия Хаити се сблъска с два опустошителни урагана, второто най-разрушително земетресение в човешката история през 2010 г. и още едно земетресение с магнитуд над 7 по скалата на Рихтер. Тази ситуация напълно осакатява страната и води до приблизително 235 000 смъртни случая, причинени от сеизмични или атмосферни явления.

Ситуацията в страната бързо се влошава. Понастоящем 27% от населението изпитва продоволствена криза, като повече от 2 милиона души са изправени пред реална опасност и рискуват да умрат от глад. Гладуването е отслабило и здравната им устойчивост, което е довело до различни гладни епидемии като холерата. Периодите на относително спокойствие са възможни единствено благодарение на масираното американско военно присъствие в страната. Въпреки това мисията на ООН, координирана от Бразилия, в момента се бори за подобряване на ситуацията.

Понастоящем политическата ситуация в Хаити е изключително нестабилна. На 7 юли 2021 г. президентът на републиката Жовенел Моис е убит в президентската резиденция. Преди смъртта си той определя Ариел Хенри за свой наследник. Заради убийството обаче Хенри не успява да положи незабавно клетва. Вследствие на това хаитянските власти започват да разследват Хенри, който отказва да им съдейства. Ситуацията в Хаити остава напрегната и несигурна.

Командосът, който е отишъл да убие Моис, е бил съставен от около тридесет души, предимно с колумбийско и американско гражданство и хаитянски произход, което говори за съвместна операция с наркокартелите, с които президентът се бореше усилено по време на мандата си.

Въпреки че формално е независим, Хенри е от някои левоцентристки партии и неведнъж е получавал конкретна подкрепа от американския президент Джо Байдън. Това не е нещо ново, тъй като страната зависи в значителна степен от Съединените щати. Именно Съединените щати започнаха да напускат страната, като евакуираха своя дипломатически персонал, както и този на Европейския съюз и Германия.

Всъщност на 29 февруари миналата година е извършено масово бягство, което води до възстановяване на престъпните групировки, които, въпреки че някога са били съперници, се обединяват, за да свалят правителството на Хенри и да поемат контрола над републиката.

Първоначално Хенри отстъпва, но подава оставка, след като банди окупират и контролират столицата на държавата Порт-о-Пренс. Окупация, която се провеждаше още от миналата година, но се засили експоненциално през първите дни на март. Полицията не е в състояние да отвърне на огъня, тъй като наличните 10 000 служители са недостатъчни, а много от 1500-те полицаи, които наскоро подадоха оставка, дори се присъединяват към престъпниците.

Личността, която в момента доминира на сцената в лагера на „бунтовниците“, е Джими Шеризие, известен като „Барбекюто“, който оглавява G9 (обединението на 9-те основни банди на територията) и вече е известен с това, че е предизвикал енергийна криза, като е конфискувал 25 000 тона дизелово гориво. Протестите започнаха, след като Хенри обеща да проведе предсрочни избори на 7 март, но след това ги отмени; наскоро Хенри отиде в Кения, за да поиска от ООН въоръжен контингент.

Ситуацията става критична: Хенри не е желан гост в Доминиканската република, поради което сега по същество е „бежанец“ в Пуерто Рико, на територията на САЩ. Важна роля сега играе Мохамед Ирфан Али, който – въпреки името си – е президент на Гвиана и Карибската общност (Caricom). От него ще зависи да гарантира мирен преход, да смекчи различните позиции и най-вече да гарантира подкрепата на Съединените щати за разрешаване на кризата, като се възползва и от факта, че партията му е лява и следователно може да разчита на подкрепата както на американските демократи, така и на южноамериканските леви, които са пряко продължение на БРИКС. „Студената война“ засяга и Хаити.

По последни данни Съединените щати участват в ръководената от Кения мисия за сигурност с принос от 300 милиона долара, като африканските войски вече са във фазата на предислокация, за да потушат бунтовете, ръководени от „Барбекюто“. Ситуацията очевидно изисква особено внимание и от геополитическа гледна точка.

Всъщност Доминиканската република, която в миналото вече е приемала хиляди мигранти от Хаити, този път затваря границата и единственият алтернативен глас в помощ на Хаити е този на президента на Ел Салвадор Найиб Букеле, който припомня собствените си репресии срещу бандите в страната като конкретен пример за възможността за ефективно противодействие на криминалните бунтовници.

Смъртните случаи в ръцете на бандитите между 2023 и 2024 г. са около 5000, 700 са ранени, а 3000 са отвлечени, което буквално прави Хаити нежизнеспособна и води до бягство на хора, които, блокирани от доминиканците, имат единствената възможност да потърсят убежище в Съединените щати, които обаче са в разгара на предизборна кампания.

На заден план се появява една фигура, желана от мнозина, но трудна за одобрение: изглежда, че един от малцината, които могат да възстановят реда, е Жан-Бертран Аристид. Всъщност Аристид е бил президент на Хаити няколко пъти между 1991 и 2004 г., свален с няколко държавни преврата, като периодът е бил ограничен до два последователни мандата.

За мнозина Аристид е единственият, който може да осигури благосъстоянието на страната, тъй като е определян като своеобразен национален герой, който е свалил предишния режим на Дювалие (Франсоа и Жан-Клод, баща и син), просъществувал без прекъсване от 1957 г. и паднал през 1986 г. също под влияние на проповедите на Аристид.

Характерът му обаче е доста непопулярен сред различни социални групи, най-вече сред католическата общност в Хаити и сред по-консервативните: ако в действителност в момента само полицията реагира на престъпниците, то е защото Аристид, в отговор на военния преврат, който го свали от власт, реши да разпусне армията при завръщането си на власт. Освен това Католическата църква е замесена в скандалите с Уикилийкс, тъй като многократно се е противопоставяла на фигурата на Аристид, след като по някакъв начин се е опитвала да я съветва в най-бурните моменти от управлението му.

Във всеки случай остава фактът, че само неговите правителства са имали минимална стабилност, или поне не са имали за единствен резултат народни бунтове и ранни оставки, а често са го отстранили групи по интереси.

Въпреки това е много вероятно хаитянският въпрос да стане една от първите теми в дневния ред на бъдещия президент на САЩ: американската роля в управлението на кризи и икономическите и социалните, както и миграционните последици, са всъщност много важни точки за оценка на действията на един президент.