Subscribe
Понастоящем хидроенергията е най-важният източник на „зелена“ енергия, която не само няма въглероден отпечатък, но е и възобновяема. Но тя зависи от изключително ценен източник, застрашен от изменението на климата – водата. Въпреки мрачните прогнози на експертите, че през следващите десетилетия дебитът на реките – водите, от които водноелектрическите централи черпят енергия – ще намалее, водноелектрическата енергия няма да изчезне. В най-добрия случай тя ще бъде преобразувана от енергията на вълните. Дотогава строителството на нови водноелектрически централи набира скорост, вместо да се забавя. Само през последните две години в Европа бяха пуснати в експлоатация две мегахидроенергийни централи и бяха стартирани други мащабни проекти. Такъв е случаят с мегапроект, който е бил изоставен в Румъния в продължение на 40 години и е възобновен миналата година.
Водноелектрическите централи произвеждат повече енергия от ядрените централи
Водноелектрическите централи на реките и потоците произвеждат повече енергия от атомните електроцентрали, вятърните турбини и фотоволтаичните панели. Това е положението днес, но в бъдеще няма да е същото. Както вятърната енергия зависи от вятъра, а слънчевата – от слънцето, така и водната енергия зависи от течащата вода и за съжаление глобалното затопляне застрашава този източник на една от най-чистите енергии. В стремежа си да се освободят от зависимостта си от изкопаеми горива, която се засили след последната енергийна криза, много страни възобновиха изграждането на големи водноелектрически централи, въпреки прекомерните разходи и продължителната работа. Особено като се има предвид, че поне в Европа единствените жизнеспособни алтернативи на възобновяемата енергия, които не зависят от капризите на времето – биометанът и водородът като широкомащабни енергийни източници – са все още в начален стадий на експлоатация. Но трябва ли да се заблуждаваме, че ще получаваме повече енергия, когато имаме все по-малко вода? На въпроса дали си заслужава да се реализират големи проекти за водноелектрически централи, две европейски държави – Швейцария и Португалия – отговориха с „да“, като първата ще открие мегаводоелектрическа централа през 2022 г., а втората – през 2023 г. Подобно на Румъния, която възобнови подобен проект, изоставен преди 40 години. Не бива да се пренебрегва фактът, че водноелектрическите централи, освен че произвеждат електроенергия, притежават гъвкавост и голямо пространство за съхранение, което спомага за поддържане на стабилността на електроенергийната система. С други думи, те спомагат за включването на други източници в микса, като например вятъра и слънцето. С други думи, водноелектрическите централи спомагат за децентрализацията на енергийната система и я правят по-гъвкава, което е важна цел на ЕС – с други думи, да не бъдем зависими от един или друг източник на енергия.
Потенциалът на водната енергия в Европа ще намалее с до 12% през следващите 50 години
Бъдещите прогнози обаче оставят малко място за оптимизъм. Две трети от водноелектрическите язовири са построени на водни басейни, които до 2050 г. ще загубят значителна част от дебита си. Европа не разполага нито с най-големите, нито с най-много водноелектрически централи. Производството на електроенергия от ВЕЦ в Европа ще намалее още повече, тъй като според официалните данни през следващите пет десетилетия потенциалът на ВЕЦ в Европа ще намалее със 7-12%. И тъй като около 90 % от речните басейни са нездравословни, ЕС има за цел да възстанови естественото русло на 25 000 от общо 1,3 млн. км реки.
В Европа има около 30 000 водноелектрически централи, от които само 21 000 са в експлоатация, 8 500 са в етап на планиране, а почти 300 са в процес на изграждане. През 2022 г. хидроенергията ще представлява почти 30% от производството на електроенергия от възобновяеми източници в ЕС и над 10% от електроенергията в ЕС. През тази година 22,3 % от електроенергията в ЕС беше произведена от вятър и слънце, а делът на възобновяемите източници в общия енергиен микс достигна 38 %.
От друга страна, екологичните НПО твърдят, че в Европа не трябва да се строят повече водноелектрически централи, тъй като има достатъчно такива и припокриването им със защитени зони има опустошителни последици за биологичното разнообразие. Всяка пета водноелектрическа централа в Европа е разположена или построена в защитена зона, а водноелектрическата енергия пречи на рибите да мигрират през турбините и да отклоняват водата в канали и тунели както по хълмовете, така и в долините. Оттук и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, която призовава държавите да премахнат язовирите и водните бариери. Очевидно това няма да се случи, нито пък е желателно да се спрат всички водноелектрически централи. Очевидно е обаче, че е необходимо да се модернизират съществуващите водноелектрически централи и да се инвестира в технологии, които позволяват на рибите да мигрират.
В Румъния водноелектрическите централи произвеждат почти една четвърт от цялата електроенергия, което е над средното за Европа ниво от 17%. Само две водноелектрически централи произвеждат такова количество енергия: Железни врата 1 и 2 на река Дунав. Въпреки това след революцията от 1989 г. Румъния разполага с над 200 големи водноелектрически централи с обща инсталирана мощност 6 443 MW и над 450 малки централи с обща мощност 586 MW. Всички тези проекти са разработени от частни инвеститори със субсидии от държавата. Изграждането на малки водноелектрически централи започна в Румъния с прилагането на Директивата за възобновяемите енергийни източници, която осигури щедро европейско финансиране за такива проекти. Много от тях обаче бяха изоставени, след като тези средства бяха „отрязани“ от следващия бюджет на ЕС.
В контекста на следвоенната енергийна криза в Украйна властите в Букурещ възобновиха няколко проекта за изграждане на водноелектрически централи, които бяха оставени в режим на готовност, включително един, изоставен преди 40 години. През 2022 г. предишното правителство включи девет такива проекта в извънредна наредба като част от инвестиционните усилия за нови възобновяеми енергийни източници – водни, вятърни и фотоволтаични – които могат да бъдат реализирани със средства от ЕС. Някои от тях бяха спрени от националните съдилища с мотива, че се намират в защитени територии, а законът беше разкритикуван от неправителствени организации за защита на околната среда, които призоваха президента Клаус Йоханис да не го приема.
В края на миналата година министърът на енергетиката Себастиан Бурдуя обяви конкретни стъпки за съживяване на мегапроекта за водноелектрическа централа „Тарнича-Лепушти“, който Румъния „е длъжна да реализира от поне 40 години“. Само разходите за предпроектното проучване се оценяват на 3,5 млн. евро. С производствен капацитет до 1000 MWh тази водноелектрическа централа ще реши няколко проблема, най-вече необходимостта от балансиране на енергийната система.
„За да разберат всички: имаме две езера – в Лапуштещ и в Тарница, едното разположено по-високо от другото. Когато имаме нужда от производство в системата, водата от горното езеро минава през турбини и произвежда електричество. Когато имаме излишък от производство, включваме помпите в долното езеро и основно изпомпваме водата обратно в горното езеро. Това е нещо като голяма зелена батерия“, обясни министърът, цитиран от Agerpres.
Работата може да започне през следващата година, като срокът за завършване на проекта е максимум 12 месеца. проучване за осъществимост. Освен това водноелектрическата централа „Тарница – Лапуштещ“ ще бъде регионален доставчик на услуги за балансиране и съхранение и ще допринесе за гарантиране на енергийната сигурност не само на Румъния, но и на част от Централна и Източна Европа, заявява министерството, ръководено от Себастиан Бурдуя. Проектът Tarnița е подобен на откритата миналата година в Португалия мегахидроенергийна централа. Новият хидроенергиен комплекс „Тамега“ е с огромен капацитет от 1158 MW. Той е оборудван с „гигабатерия“, която се захранва както от ново производство на електроенергия, така и от нейното съхранение.
До 2030 г. 45% от енергийния микс на ЕС трябва да се произвежда от екологични източници
Зелените източници трябва да осигуряват 45% от енергийния микс на ЕС до 2030 г., в съответствие с целите, определени за постигане на амбициозната цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Да се разчита на водната енергия, за да се ускори преходът към възобновяеми енергийни източници, би било безотговорно, твърдят екологични НПО. А Европейската комисия призовава разработчиците на тези проекти да направят по-задълбочени проучвания на въздействието. Много от тях – и тук става дума за миниводни електроцентрали – не преминават етапа на проучване.
Добрата новина за бъдещето на хидроенергията е, че вече има нови технологии за производство на енергия чрез силата на океанските вълни. През последното десетилетие вече са разработени многобройни проекти, които са преминали първите етапи на изпитване. Тези технологии обаче не са достатъчно развити и разходите за тях все още са изключително високи. Тъй като тези технологии не са достатъчно развити, все още не е възможно да се определи точно колко би струвало производството на електроенергия от вълни, но някои пионерски проучвания в тази област показват, че тези разходи биха могли да бъдат близки до разходите за производство на електроенергия от вятър и слънце.