Хората с увреждания в ЕС

На 11 декември 2024 г. Генерална дирекция „Вътрешни политики“ на Европейския парламент публикува проучване на статистическите данни за хората с увреждания, което комисията по заетост и социални въпроси поиска по-рано в началния етап на мандата 2024-2029 г.

Според проучването около 7,2 % от лицата на възраст 16 и повече години, живеещи в частни домакинства, са декларирали тежко увреждане, а около 19,6 % – умерено увреждане. Като се съберат двата процента, може да се изчисли, че процентът на инвалидност в Европейския съюз е почти 30 процента. Проучването включва като тежки увреждания ограниченията на зрението, слуха и ходенето, но в обхвата му не са включени ограниченията на говора.

Разбивката по държави-членки показва, че дефиницията за хора с увреждания силно се различава в отделните държави. На първо място е Латвия, която смята, че 34% от населението ѝ страда от някаква форма на увреждане, докато България е на последно място с едва 10%. Особено що се отнася до тежките увреждания, Испания е на първо място с 10 % от населението си, което се счита за намиращо се в такова тежко положение, а България отново е на дъното с 2,2 %.

Лицата с увреждания, живеещи в институции, представляват между 0,7 и 0,8 % от населението на Европейския съюз. Този нисък процент е в съответствие с общата тенденция към така наречената политика на деинституционализация.

Що се отнася до образованието, децата с официално решение за специални образователни потребности представляват около 4,2 %, въпреки че в отделните държави членки има големи различия. Отново можем да наблюдаваме значителна разлика, ако сравним различните нации: в Латвия повече от 15 % от непълнолетните са в специални образователни институции, докато в Люксембург цифрата не достига дори 1 %.

Около 22,2% от младежите с увреждания на възраст 18-24 години са напуснали преждевременно училище в сравнение с 8,4% от младежите без увреждания. В Румъния този поразителен процент е над 65%, следвана от Унгария с 46%.

Що се отнася до пазара на труда, през 2023 г. разликата в заетостта на хората с увреждания ще възлиза на 22% в Европейския съюз. Около 51% от хората с увреждания са заети, което е доста под нивото на заетост от 73% сред хората без увреждания. Отново в ЕС-27 ситуацията е различна, като на върха е Чешката република, в която работят почти 67% от хората с увреждания, а в България – едва 27%.

В скандинавските и балтийските страни не съществуват схеми за квотна заетост на хора с увреждания; в тези, в които съществуват, квотата за заетост на хора с увреждания варира от 3% до 6%.

От друга страна, 28,8% от хората с увреждания живеят в риск от бедност или социално изключване, в сравнение с 18% от хората без увреждания. Държавата членка с най-висок риск от бедност или социално изключване за хората с увреждания е Естония (38%, т.е. над една трета от общия брой); най-нисък риск има в Словакия (13%).

Около 5,3 % от лицата на възраст между 16 и 64 години получават пенсия за инвалидност, но между държавите-членки има големи разлики; Естония и Белгия са на първо място, съответно с 13 % и 12 %, докато Гърция и Словения предлагат по-малко от 2 %. Интересно е да се отбележи, че средният процент на лицата, получаващи пенсия за инвалидност, е по-нисък от процента на лицата, декларирали тежко увреждане.

Що се отнася до цифровите умения, 81,2% от хората с увреждания използват интернет, докато при хората без увреждания този процент е 93,4%. Страната от Съюза с най-висока степен на използване на интернет от хората с увреждания е Ирландия (впечатляващите 100 процента); в другия край на спектъра се намира България (53 процента).

Източник на изображението: Европейска комисия, Заетост, социални въпроси и приобщаване