Subscribe
Частично отваряне на Шенгенското пространство за България и Румъния, очевидно до момента все още не е намерено напълно задоволително решение за двете държави, които успяха да се доберат само до частичен достъп до желаното общо пространство.
Пространството, което може би най-значимо представлява европейският единен пазар, както и свободното движение между гражданите на различните държави, не успява да обедини всички. Създадена е през 1985 г. и до момента в нея членуват над 420 милиона души.
Вътрешни и външни граници: само политически въпрос
Според някои ЕС трябва да се замисли за по-добра защита на границите си, преди да приеме България и Румъния в Шенгенското пространство, където вместо тях има 27 държави, от които 23 принадлежат на държавите членки, с изключение на Кипър и Ирландия, и след това Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, които обаче са част от Европейската асоциация за свободна търговия.
Основният проблем е, че не може да бъде намерено реално решение по отношение на вътрешните граници на отделните държави членки, или по-скоро изглежда, че вместо да се съсредоточи върху реалната и конкретна заплаха, която може да дойде от външните граници на ЕС, вниманието е насочено към вътрешно затваряне със слабо сътрудничество и определено без ясно разбиране от страна на онези, които вместо това трябва да се борят за общ фронт. По този начин Шенгенското пространство се превръща в каша с чисто политически привкус, която има малко общо с необходимата културна и икономическа визия, обединяваща различните държави.
Какво блокира прохода?
Междувременно двете източни държави от години напразно се опитват да се присъединят към зоната (повече от десет години, откакто се присъединиха през 2007 г.), но без особен успех. Няма квадратче за единодушие, което е необходим фактор за повторното присъединяване към зоната.
И докато има хора, които искат да видят това като резултат от дискриминация, има и такива, които го разглеждат като въпрос на международна сигурност, който в дългосрочен план може да навреди на стабилността на отделните държави членки.
Блокирането на преместването ще бъде предизвикано преди всичко от загрижеността за влизането на нелегални имигранти. Макар че позициите на някои държави членки се смекчиха през годините, напоследък този въпрос се повдига най-вече от Австрия, която все още не е заявила желанието си да предприеме тази стъпка. Въпросът, повдигнат от държавата, ще се отнася до защитата на външните граници на Европа, която се счита за неадекватна по отношение на въпроса за незаконните имигранти, и тъй като Австрия е една от държавите, които приемат най-голям брой имигранти на своя територия (само през 2022 г. са подадени над 10 000 молби за убежище), не е нужно да се споменава, че прагът на внимание към този въпрос остава много висок. Австрия също така обвинява други държави членки, че не спазват правилото за „първо влизане“, т.е. възможността да се подаде молба за убежище в първата държава, в която се пристигне, както заяви в интервю за пресата евродепутатът Лукас Мандл от Австрийската народна партия.
Настоящата ситуация продължава да води до дебат
От своя страна Румъния и България обещаха на Съюза да контролират по-добре границите си и най-вече да се борят с незаконната имиграция, която вече е на тяхна територия. Въпреки че през април ще има свободен достъп до морските и въздушните линии, все още не е постигнато споразумение за пълното влизане на двете държави в Шенгенското пространство със свободен достъп и до сухопътните граници. Това, което би трябвало да бъде очевиден знак на Европейския съюз, се превръща в ябълка на раздора и подчертава един от най-сложните проблеми в сферата на ЕС, а именно споделянето и обединяването за постигане на обща цел. 2024 г. ще бъде решаваща година за дебата по темата.