Чехия и Румъния – начело по увеличение на намеренията за гласуване на евроизборите

Общественият интерес към изборите за Европейски парламент на 9 юни изглежда се е увеличил значително в сравнение с последните европейски избори преди пет години. Последните данни на Евробарометър, публикувани наскоро, показват средно увеличение на намеренията за гласуване на ниво Европейски съюз с 10% в сравнение с подобно проучване през 2019 г. Броят на лицата, които заявяват, че със сигурност или най-вероятно ще отидат до урните, се е увеличил във всички държави-членки, с изключение на две: Белгия, където процентът на желаещите да гласуват леко е спаднал, и България, където населението е призовано да участва в шестите избори за последните три години. Две страни от Централна и Източна Европа са начело на списъка по отношение на увеличените намерения за гласуване: Чешката република и Румъния, където процентът на тези, които заявяват, че биха гласували, се е увеличил значително – съответно с 30 и 20 процента. Тези две страни обаче не попадат в първата третина на европейската класация по отношение на намерението за гласуване, в която преобладават скандинавските страни – Дания, Нидерландия, Швеция и Финландия, Германия, Ирландия и три страни, в които гласуването е задължително: Гърция, Белгия и Люксембург. От друга страна, около половината от европейците имат цялостно положително мнение за ЕС, но също толкова смятат, че Съюзът се движи в грешна посока. Повече от половината от анкетираните смятат, че Европейският парламент трябва да играе по-голяма роля в бъдеще. В същото време повечето – почти 40 % от анкетираните – смятат, че първото нещо, върху което ЕС трябва да се съсредоточи, за да укрепи позициите си в света, е неговата отбрана и сигурност.

Румъния: Намерение да гласува на изборите за Европейски парламент – 74 %

Според последното европейско проучване на общественото мнение намерението за гласуване на изборите за Европейски парламент в Румъния е достигнало 74%, което е с 19% повече от 2019 г. и поставя страната на 10-то място в Европа. Данните показват, че половината от румънците продължават да имат като цяло положителна представа за ЕС (50 % в сравнение със средното европейско равнище от 47 %), въпреки че процентът на тези, които имат като цяло отрицателна представа, се е увеличил със 7 % в сравнение с 2019 г., достигайки 19 % (малко над средното европейско равнище от 18 %). От друга страна, само 35 % от румънците смятат, че ролята на ЕС в света е станала по-важна през последните години (в сравнение със средното за Европа ниво от 40 %), а други 35 % твърдят, че тя е останала същата. Повечето румънци са съгласни с повечето европейци, че основната област, върху която ЕС трябва да се съсредоточи в бъдеще, за да укрепи позициите си в света, е отбраната и сигурността (33% в сравнение със средното европейско ниво от 37%), следвана от енергийната сигурност (28% в сравнение със средното европейско ниво от 30%) и продоволствената сигурност и селското стопанство (31% над средното европейско ниво от 30%).

Около 53 % от анкетираните от Евробарометър заявяват, че биха искали Европейският парламент да играе по-важна роля в бъдеще (по-малко от средното за ЕС ниво от 57 %), а 37 % смятат, че ролята му трябва да бъде намалена (повече от средното за ЕС ниво от 28 %). Запитани кои ценности трябва да защитава Европейският парламент, повечето румънци (39%) избират демокрацията, зачитането на националната идентичност, културата и традициите в държавите-членки (26%) и солидарността между тях (24%). Що се отнася до въпросите, които трябва да бъдат разгледани в предизборната кампания за изборите за Европейски парламент, повечето румънци посочват като най-важни подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (42%), общественото здраве (37%) и борбата с бедността и социалното изключване (33%). Те са и на първите три места в европейската топ 3, но в обратен ред.

Жизненият стандарт на 46% от румънците е спаднал през последните пет години

Повечето от анкетираните румънци – 46% – са заявили, че жизненият им стандарт е намалял през последните пет години, подобно на тези, които са заявили, че не се е променил, докато само 7% са заявили, че жизненият им стандарт се е повишил. 65% от анкетираните (в сравнение със средното европейско равнище от 71%) смятат, че Румъния е спечелила от членството си в ЕС, докато 30% (в сравнение със средното европейско равнище от 23%) твърдят, че не е спечелила от присъединяването си към ЕС. Мнозинството от румънците заявяват, че „категорично не са съгласни“ с твърденията „моят глас е важен в ЕС“ (56% спрямо 48% средно за ЕС) и „моят глас е важен в моята страна“ (52% спрямо 37% средно за ЕС). 53% от румънците смятат, че „гласът на тяхната страна е от значение в ЕС“ (под средното за Европа ниво от 67%), а само 42% не са съгласни с това твърдение (но процентът е много по-висок, отколкото в други страни – средно 29%).

Запитани как Европейският съюз е реагирал на редица кризи, румънците заявиха, че са доволни от мерките по отношение на изменението на климата (46%), икономическото и финансовото положение (39%), нахлуването на Русия в Украйна (39%), миграцията (39%) и Брекзит (36%). В другия край на скалата 60 % от румънците заявяват, че не са доволни от реакцията на ЕС на пандемията Covid, 58 % твърдят, че ЕС не е предприел необходимите мерки в икономическата и финансовата област, а войната в Украйна и миграцията са с еднакъв процент недоволни – 56 %.

Въпреки това 61% от румънците, което е равно на средното за Европа, са оптимистично настроени за бъдещето на ЕС, а само 35% – отново равно на средното за Европа – са песимистично настроени. Румънците също така са по-оптимистично настроени от средното за ЕС, че икономическото положение на страната ще се подобри след една година (21% спрямо 14%). Струва си да се отбележи, че румънците се различават от останалите европейци, когато ги питат за мнението им за страните извън ЕС. Процентът на тези, които имат цялостно положително мнение за Китай, е почти два пъти по-голям от средния за Европа (45% спрямо 24%) и е по-висок от средния за ЕС за САЩ (61% спрямо 48%) и Русия (18% спрямо 12%). Най-значителната разлика във възприятията е по отношение на Турция, където 55% от румънците имат положително мнение в сравнение с 26% от средното за Европа.

По данни на Евробарометър само 20% от румънците знаят точната дата на изборите за Европейски парламент, но този процент е много по-висок от средния за Европа – 14%. Мнозинството – 48% в сравнение със средното за Европа ниво от 38% – знае само, че тази година ще се проведат избори за Европейски парламент.

От друга страна, повече от 50 % от анкетираните румънци заявяват, че за тях е важно да гласуват за евродепутатите, които ще ги представляват в Европейския парламент, а 40 % – че тези избори са от средно значение за тях. Процентът на тези, които казват, че значението на изборите за Европейски парламент е от ниско значение за тях, е много по-нисък от средния за Европа – 5% спрямо 10%. Този процент е сходен с процента на румънците, които са заявили, че никога не гласуват, и също е по-нисък от средния за Европа – 9%. За разлика от други европейци, почти 60% от анкетираните румънци заявяват, че винаги гласуват, независимо от вида на изборите. От друга страна, 63% от румънците смятат, че гласуването на национални избори е важно, но този процент е по-нисък от средния за ЕС (69%).

Друг интересен аспект е, че данните на Евробарометър донякъде се припокриват с последните проучвания, проведени от румънски социологически компании. На 9 юни в Румъния ще се проведат не само избори за Европейски парламент, но и местни избори. Според наскоро публикувано проучване 60% от хората, които са заявили, че със сигурност ще отидат до урните, за да изберат своите кметове и представители в местните и областните съвети. В същото време 57% от анкетираните са се обявили за сливане на двата вида избори.

Европейският парламент се състои от 705 членове на ЕП, организирани в 27 комисии, които отговарят за подготовката на работата на пленарните сесии на Парламента. Членовете на ЕП се избират пряко от гражданите на 27-те държави членки. По време на сесиите членовете на ЕП не се групират по националност, а по политическа принадлежност, с други думи, по политически групи. В момента в Европейския парламент има 7 политически групи: ЕНП: Група на Европейската народна партия (християндемократи) ; S&D: Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент: Обновяване: Зелени/ЕСА: Зелени/Европейски свободен алианс; ЕКР: Европейски консерватори и реформисти; ID: Левицата: Левицата – GUE/NGL.