Чужда намеса, дезинформация и дезинформация

През март 2022 г. Европейският парламент одобри първоначална резолюция относно чуждестранната намеса. Резолюцията относно чуждестранната намеса в демократичните процеси на Европейския съюз и неговите държави-членки беше приета с голямо мнозинство: 552 гласа „за“, 81 гласа „против“ и 60 гласа „въздържал се“. Този документ се отнася главно до опасността от намеса от страна на Русия и Китай, предвид много трудния геополитически сценарий, в който живеем.

Резолюцията се фокусира по-специално върху въпроса за цифровата дезинформация, ръководена от чужди сили, и следователно има за цел да забрани даренията и финансирането от чужди сили извън Европа за всяка партия, фондация или политическа фигура, заемаща публична или изборна длъжност.

С тази резолюция Европейската комисия се призовава да предложи многостепенна междусекторна стратегия и да отпусне подходящи финансови ресурси, за да се снабдят ЕС и държавите членки с подходящи политики за устойчивост и инструменти за възпиране. Тази стратегия следва да се основава на основан на риска подход, в който участват както обществото, така и правителствата.

По-специално, в резолюцията се поставят няколко цели, като например укрепване на устойчивостта на ЕС чрез осведоменост за ситуацията, медийна грамотност и образование, насърчаване на социалната устойчивост срещу дезинформацията по време на изборните процеси и налагане на режим на санкции и ограничителни мерки за борба с дезинформацията.

На 10на март 2022 г. беше създадена нова специална комисия, известна като ING2, на която Европейският парламент възложи да предприеме последващи действия във връзка с резолюцията. Новата комисия бе натоварена със задачата да анализира, в сътрудничество и консултация с постоянните комисии, съществуващото законодателство и политики, за да установи възможните пропуски, вратички и припокривания, които биха могли да бъдат използвани с цел злонамерена намеса в демократичните процеси; да разработи предложения относно начините за отстраняване на тези вратички; да насърчи правната устойчивост на ЕС; да работи в тясно сътрудничество с други институции на ЕС, органи на държавите членки, международни организации, гражданското общество, както и с недържавни партньори в трети държави, за да засили действията на ЕС срещу хибридните заплахи и дезинформацията; да осигури подробни и стриктни последващи действия във връзка със специалния доклад на комисията INGE 1 и да допринесе за цялостната институционална устойчивост срещу външна намеса, хибридни заплахи и дезинформация в периода преди европейските избори през 2024 г.

Следователно това беше много интензивна работа и изискваше значителни усилия.

След приемането на първата резолюция през 2022 г. членовете на ЕП започнаха да се срещат с национални, европейски и международни политици, разузнавателните служби на държавите – членки на ЕС, НАТО СтратКом в Рига, Центъра за високи постижения в областта на хибридните заплахи (т.нар. Hybrid Coe), австралийското правителство и власти и съответните органи на ООН в Ню Йорк, както и със своите колеги и съответните власти в Киев, Украйна.

До тази година, на 31на май 2023 г. Европейският парламент гласува предложение за стратегия, която би могла да повиши европейската отбранителна компетентност срещу чуждестранна намеса и манипулиране на информацията, за да се защитят предстоящите европейски избори през 2024 г.

Всъщност, според членовете на парламента, в периода непосредствено преди изборите, т.е. от 6 до 9 юни, атаките срещу информацията могат да се увеличат експоненциално и да приемат по-сложни форми. Този факт беше подчертан в доклада на Специалната комисия за чуждестранна намеса във всички демократични процеси в Европейския съюз. Докладът беше приет на пленарно заседание с 469 гласа „за“, 71 гласа „против“ и 75 гласа „въздържал се“.

В доклада се анализират основно проблемите, свързани с намесата в онлайн платформите, и се обръща внимание на защитата, която трябва да се осигури на критичната инфраструктура и стратегическите сектори. Друг ключов въпрос е намесата в изборния процес – въпрос, свързан също така с тайното финансиране на политически дейности от чуждестранни участници и съпротивата срещу кибератаки.

Очевидно е, че в настоящата ситуация виждаме извършители на тази намеса или потенциални извършители, главно Русия и Китай, не само в Европейския съюз, но и в присъединяващите се страни, включително Западните Балкани, и в страните от глобалния Юг.

Затова Парламентът осъди опасното явление „Дезинформация под наем“. на, което включва всички доставчици, които предлагат услуги за дезинформация на правителствени и неправителствени субекти с помощта на инструменти като т.нар. тъмна мрежа, за да повлияят на изборните процеси.

Що се отнася до незаконните финансови транзакции, които произхождат от трети държави и са насочени към политическата система на ЕС, членовете на ЕП призовават Комисията да улесни проследяването на даренията и призовават европейските държави спешно да решат въпроса с даренията от трети държави за националните политически партии.

Накрая, в доклада на Европейския парламент се подчертават рисковете от икономическа зависимост, шпионаж и саботаж. По този начин се потвърждава желанието за забрана на TikTok на всички равнища на националното управление и в институциите на ЕС. Съветът и Комисията се насърчават също така да забранят използването на оборудване и софтуер от производители от високорискови държави, което винаги се отнася за Китай и Русия, като ByteDance Huawei, ZTE, Kaspersky, NtechLab или Nuctech.

Ето защо като цяло Европейският парламент реши единодушно да приложи координирана стратегия на европейско равнище, като насърчава нови инициативи и повишава ефективността на съществуващите разпоредби в тази област. Призовава се и за финансиране, което може да бъде полезно за справяне с дезинформацията и за подкрепа на демократичните процеси.

Ролята на Европейската комисия, от която се изисква да предприеме действия в най-скоро време, за да представи пакет от мерки за защита на демокрацията и законодателство за противодействие на хибридните заплахи в ЕС, е да осъществи този ключов процес.

Докладчикът Сандра Калниете, по повод на неотдавнашния доклад на парламента, заяви: „Чуждестранната намеса в демократичните процеси представлява нарастваща заплаха за сигурността на държавите – членки на ЕС, и на ЕС, особено на фона на бързото технологично развитие и продължаващата война на Русия в Украйна. Трябва да действаме спешно и да приложим бързо нашите препоръки. Трябва да се направят значителни и трайни инвестиции в нашата демократична устойчивост, като се използва опитът на наши партньори като Украйна и Тайван.“

Работата, която европейският изборен орган извършва от години, е насочена към това Европейският съюз и неговата информация да бъдат възможно най-истински и независими, като се прилага обща стратегия, която може да се справи с нарастващите рискове, свързани с външна намеса.

Действията на Европейския парламент обаче изглежда не водят до резултати в Европейската комисия, която има странната тенденция да не иска да се съобразява с предложенията на членовете на ЕП, избрани по волята на европейските граждани.

Всъщност именно в борбата срещу чуждестранната намеса Европейската комисия отстъпва, въпреки ясно изразената воля на Парламента по този въпрос. И вместо да работи по представянето на „пакета за защита на демокрацията“ през следващата седмица, Комисията реши да продължи с вътрешен анализ, за да оцени възможните последици от това предложение.

Но в ретроспективен план пакетът щеше да бъде насочен не само към китайските и руските хакери и ботове, но и към неправителствените организации, добре познатите ONG. Те изглежда са особено чувствителни в това отношение, тъй като остро критикуваха плана, който възнамерява да накара групите по интереси да разкрият чуждестранното си финансиране.

Отстъплението на Комисията е обосновано с това, че са необходими повече време и нови анализи, за да се оцени въздействието, което този пакет може да окаже в икономически, социален и политически план.

Необходимостта от прозрачност обаче е един от прерогативите на Европейския съюз, който иска да бъде истински демократичен. Същата необходимост от прозрачност, освен това в много други области, се подкрепя силно от НПО, които не пропускат нито една възможност да обявят важността на демократичните и прозрачни процеси.

Именно поради тази причина изглежда странно, че по предложение, което има за цел да защити и предпази гражданите и информацията, има съмнения относно неговото развитие. Може би защото при по-внимателно вглеждане първите, които не са напълно прозрачни, са именно тези, които се стремят към прозрачност, но само ако и когато тя отговаря на техните интереси.