Шведите обичат снус повече, отколкото ЕС

Швеция е страна с относително гладко сътрудничество и общо разбиране с ЕС. Като цяло шведите са доволни от ползите от членството, а негативните му ефекти често се разглеждат в светлината на предимно икономическите му предимства.

Но има един въпрос, който редовно изплува и предизвиква публични дискусии за положителните страни на членството в ЕС. Това е въпросът за продажбата и потреблението на снус, представляваща паста или торбичка на тютюнева основа, която се поставя между горната устна и венците на потребителя и която се радва на широка популярност в Швеция и е част от културната ѝ традиция. Това изделие, от което съществуват много разновидности, е обект на внимание от страна на органите на ЕС още преди Швеция да стане член на ЕС през 1995 г.

Последният опит за подкопаване на снус беше разкрит през март 2025 г., когато изтекоха документи на Европейската комисия относно данъчното облагане и регулирането на тютюневите изделия. Ако те бъдат одобрени, цената на някои видове снус и подобни уникални шведски продукти на практика ще се повиши с 60 % на дребно, тъй като акцизната ставка ще бъде увеличена с 500 %.

Това не е първият случай, в който властите на ЕС се опитват да санкционират снус и неговите производни. През 2022 г. бяха разкрити подобни планове за промяна на директивите на ЕС за данъчно облагане, което щеше да доведе до почти двойно увеличение на цената на традиционния снус. Многократните опити да се насочат към снус чрез прекомерно данъчно облагане предизвикват широки дебати в Швеция най-малкото от 2012 г. насам, когато директивата на ЕС за тютюна беше преработена – силно под влиянието на идеологическото всеобщо противопоставяне на тютюневите изделия, според интересите, подкрепящи снус.

Всъщност конфликтът около тютюна за пушене се концентрира основно върху въздействието на тютюневата култура върху общественото здраве. Макар че снусът (поне в традиционната си форма) е тютюнево изделие, неговите защитници в Швеция и лобистите в Брюксел изтъкват предимствата му, тъй като кара пристрастените да се въздържат от пушене – значително по-смъртоносна форма на потребление на тютюн. В резултат на това снусът има не само своите защитници, но дори и привърженици, които се стремят да оспорят презумпциите за продукта извън Швеция и да го въведат на европейския пазар в полза на всички европейски никотинови зависими.

Снусът и ЕС

Още в началото на 90-те години на миналия век, когато Швеция е бъдеща членка на ЕС, Европейската комисия проверява консумацията на снус. Един от мотивите за това беше пускането на пазара в Европа на американска марка продукт, подобен на снус, с името Skoal. Това, в съчетание с разликата между шведската и континенталната култура на тютюнопушене, породи много опасения, че снусът ще заеме място на европейските пазари, което се смяташе за потенциално нарушение на дългосрочните амбиции на държавите-членки в областта на общественото здраве.

Снусът е забранен на единния пазар през 1992 г., но когато Швеция става действителен член на ЕС през 1995 г., на страната е разрешено изключение от забраната поради културното значение и широката популярност на снуса в страната. Това изключение днес е залегнало в договора за членство на Швеция и Комисията трудно може да го оспори. Това обаче не означава, че тютюнът за пушене не е бил подкопаван от Комисията по други начини.

Здравословна култура в опасност?

Индустрията за производство на снус рекламира своите продукти от гледна точка на общественото здраве, като се позовава на принципа на „намаляване на вредите“, т.е. предлага на потребителите заместител на цигарите с по-малко вредни последици за здравето. Традиционно въздържането от тютюнопушене може би означава пълно въздържане от всички форми на тютюн и никотин (с изключение на редица други повече или по-малко терапевтични алтернативи, като например никотинови лепенки). Вместо това снусът позволява на потребителя да си набави никотин, без да рискува да развие рак на белия дроб и други респираторни проблеми, които пушенето носи със себе си.

Снусът има голяма заслуга за това, че пушенето е станало повече или по-малко маргинално явление в Швеция. Според международната статистика около пет процента от населението се смятат за редовни пушачи, което е една от най-ниските стойности в света. Поради това и разпространението на свързаните с тютюнопушенето заболявания в Швеция е много ниско в сравнение с други подобни страни.

Неблагоприятните последици за здравето обаче са свързани с определен вид снус и именно той е най-пряко атакуван от ЕС.

Традиционният снус представлява черна или кафява паста, направена от тютюн. От средата на 2010 г. на пазара навлезе „бял“ дериват, който не е направен от тютюн (но все пак съдържа никотин) и в някои сегменти на населението стана по-разпространен от традиционния снус.

„Белият“ снус, или по-точно никотиновите пакетчета, получиха негативни отзиви за различни рискове, свързани със съдържанието им, а някои зъболекари твърдят, че „белият“ снус всъщност може да е по-опасен за редовните потребители от цигарите. Тревога предизвиква и понякога радикалният аромат на белите пакетчета, който според изследователите води до развитие на алергии в устната кухина. Тъй като става въпрос за сравнително нов продукт, не е чудно, че съществуват неясноти относно дългосрочните ефекти на белия снус, които трябва да бъдат разумно разгледани.

Но не е изненадващо, че през 2023 г. се разкрива, че ЕС се движи към пълна забрана на никотиновите пакетчета на вътрешния пазар, подобно на забраната на традиционния „черен“ снус през 1992 г. Забраната на „белия“ снус обаче ще обхване дори Швеция, тъй като новите никотинови пакетчета не са защитени от шведския договор за членство в ЕС, предупреждават групи по интереси и политически партии в Швеция.

В разгара на този дебат обаче ЕС предприема и пълна офанзива срещу традиционния снус, който не е бил засегнат в същата степен от проучвания за здравето. Именно тук се проявява културната пристрастност към снус.

Снусът обединява левицата и десницата

Въпреки напредъка, който Швеция е постигнала в намаляването на предотвратимите смъртни случаи от рак на белия дроб и респираторни заболявания, причинени от употребата на снус, бюрократичната машина на ЕС не вижда тези предимства. Тя вижда само странна и чужда практика, с която трябва да се бори и да я смаже под колелата на все по-тясната интеграция.

Това придобива допълнителни измерения поради факта, че снусът обикновено, но не само, е културен навик на „сините якички“ в Швеция. В дебата за заплахата, която ЕС представлява за традицията на снус, въпросът понякога се представя като конфликт между интернационалистичната средна и висша класа и патриотичната работническа класа. Този тип реторика присъства още по време на референдума за ЕС през 1994 г., когато евроскептичният лагер изтъква риска от забрана или регулиране на снус от страна на ЕС.

Самата тежест на въпроса го превърна в елемент не само на евроскептичната и националистическата политика, но дори и на левите и позитивно настроени към ЕС партии като социалдемократите. Обикновено, когато се повдигне въпросът за бъдещето на снус, всички основни политически движения в Швеция са готови да отбележат критичната си позиция. Разбира се, дали тази критика надхвърля думите и се превръща в действие, е друго нещо, но поне повърхностно политическият естаблишмънт в Швеция се ангажира да гарантира, че шведите ще могат да запазят своя снус.

В същността си въпросът за снусът показва, че понякога има воля за съпротива срещу по-авторитарните тенденции на Европейския съюз в целия политически спектър, дори в „добре възпитана“ страна като Швеция – просто е необходима обща точка, около която да се обединят. За много шведи снусът не е само здравословно предимство в сравнение с тютюнопушенето, той е и техен уникален начин на живот и начин да поддържат културната приемственост със своите родители, баби и дядовци. Това показва, че на онези, които искат да премахнат националните институции и традиции, понякога е най-добре да се противопоставят със страст, а не с рационални аргументи.