Subscribe
Оказа се, че процесът е много по-дълъг, отколкото шведските политици си представяха. Почти две години след подаването на заявлението, на 7 март, Швеция е 32-ят член на отбранителния съюз. Това е историческо събитие – със смесени чувства.
След Наполеоновите войни през 1810 г. Швеция заема неутрална и необвързана позиция. След като през XVII в. Швеция е била основна европейска сила, останалата част от Европа е започнала да наваксва със способността ѝ да произвежда военно оборудване, да разработва тактики на бойното поле и да организира голяма армия, въпреки че населението ѝ е значително по-малко от това на останалите участници на континента.
Как се стигна до неутралността
През 1810 г. новият шведски престолонаследник Карл Йохан, бивш френски маршал Жан Батист Бернадот, решава да реорганизира шведската външна политика. Шведското правителство и народът се надяват, че Карл Йохан ще се присъедини към Наполеон във войната срещу Русия през 1812 г. Това означава, че Швеция може да си върне Финландия, която в продължение на 600 години е била източната половина на страната, но е била загубена от Русия през 1809 г.
Но Бернадот познава Наполеон и френските условия по-добре от всеки друг в Швеция. Той не вярва, че Наполеон ще успее да победи Русия. Когато през 1812 г. Наполеон нахлува в шведска Померания, шведските надежди за Наполеон охладняват. Тогава Карл Йохан се среща с цар Александър и сключва сделка. Ако Швеция се присъедини към съпротивата срещу Наполеон, царят ще подкрепи шведските претенции към Норвегия като компенсация за това, че Швеция се отказва от Финландия.
Затова Швеция сключва съюз с Австрия, Прусия и Русия, за да победи Наполеон. Но армията на Карл Йохан не навлиза във Франция, а нагоре към Дания, за да принуди съюзника на Наполеон – Дания, да предаде Норвегия на Швеция.
Когато тази голяма политическа компенсация за загубата на Финландия е установена с мирен договор през 1814 г., Карл Йохан заема позицията на неутралитет, която Швеция след това заема в продължение на 210 години. До март 2024 г., когато Швеция става член на отбранителния съюз НАТО.
„Неутралността ни служи добре“
За всички правителства през тези два века основен израз беше „свобода от съюзи в мирно време, с цел неутралитет в случай на война“. Тази доктрина в областта на политиката за сигурност предпазва Швеция от участие в няколко войни – от Датско-пруската война (където крал Карл XV трябва да бъде убеден да не се присъединява към Дания) до Първата и Втората световна война.
Затова през последните десетилетия често срещана мантра беше „неутралността ни служи добре“, за да се потисне общественото мнение, което искаше по-активни усилия отвъд всички хубави думи. Това означава, че през 1991 г. Швеция премахва неутралитета от доктрината за сигурност (но запазва неприсъединяването), тъй като правителството иска да може да подкрепи Прибалтика в нейната независимост от разпадащия се Съветски съюз.
Присъединяването към НАТО обаче е твърде голяма стъпка за мнозинството от партиите, а също и за шведското обществено мнение. Интересно е, че настроенията във Финландия са точно същите като в Швеция. Сякаш някогашният общ народ продължава да живее под повърхността.
Силна собствена защита
За да направи шведския неутралитет достоверен в очите на външния свят, до средата на 90-те години на миналия век Швеция има едни от най-високите военни разходи на глава от населението в света. След XVII в. Швеция не остава политическа сила, но оръжейната индустрия, която по това време вече е водеща в света, продължава да произвежда оръжия и оръжейни системи от най-високо световно ниво.
Въпреки че левите партии се противопоставиха, Швеция инвестира в изграждането на собствени системи за подводници, изтребители и артилерия. Доказателство за това са бойните самолети Jas Gripen и подводниците от клас Gotland, както и бойната машина 90 и различни видове артилерийско въоръжение. В момента те се използват отлично в Украйна, където украинските войници хвалят шведските системи за тяхната надеждност и ефективност.
Но Швеция все пак е страна с население от само 10 милиона души.
НАТО с колебание
В дългосрочен план става трудно да се поддържа волята и мотивацията за такава мащабна военна отбрана. А след падането на стената сигурността отстъпва място на чистия утопизъм за мир, което означава, че между 1995 и 2015 г. 90 процента от армията и 70 процента от флота са ликвидирани.
Когато Русия предприе пълномащабно нападение срещу Украйна, политиците най-накрая се събудиха от розовите мечти за мир. Но сега Швеция стоеше почти гола.
Алтернативите на НАТО бяха нереалистични. Поне в краткосрочен план.
Проучванията на общественото мнение показват голяма подкрепа за членството в НАТО след руската атака. Но това е така, защото хората знаят, че не съществува алтернатива. Мнозина са разочаровани от факта, че Швеция няма възможност за собствена доктрина за продължаване на политиката за сигурност.
Вината за това обаче не е на никой друг, освен на недалновидните и наивни политици в собствената им страна.
И така, сега сме тук. И не може да направи нищо друго, освен да се възползва от ситуацията по най-добрия начин.