Subscribe
Какво може да се промени с бившия холандски премиер начело?
Мандатът на Йенс Столтенберг (норвежки лейбърист, AP – S&D) като генерален секретар на НАТО приключва. Столтенберг, който на практика изпълнява длъжността вече повече от два мандата, след като беше официално назначен на 1 октомври 2014 г., може скоро да бъде заменен, ако няколко държави постигнат съгласие за име.
Според съобщенията от различни източници има споразумение между САЩ, Обединеното кралство, Франция и Германия относно отиващия си нидерландски министър-председател Марк Рюте (VVD – RE) и някои малки знаци в това отношение вече могат да бъдат забелязани от европейската мисия в Тунис, където отидоха Урсула фон дер Лайен (ХДС – PPE), Джорджия Мелони (FdI – ECR) и Рюте.
Позицията трябва да бъде заета през октомври, точно в края на десетата година от мандата на Столтенберг. Колко и кои са важните аспекти на тази кандидатура? Накратко казано, първият важен аспект е как ще продължи руският и израелският фронт.
Правителствата на Рюте често са били оценявани като поддръжници на политиките на фискални икономии, а един от засегнатите сектори беше именно отбраната. Това може да ни накара да мислим за секретариат, който е по-скоро склонен към дипломация, отколкото към използване на ресурси. След нахлуването на Русия в Украйна обаче Нидерландия увеличи публичните си разходи за отбрана, които достигнаха 2 % от нейния БВП. От само себе си се разбира, че Рюте ще продължи да води твърда политика срещу Владимир Путин.
Друг елемент са отношенията между различните партньори от НАТО: ако със сигурност САЩ, Обединеното кралство, Франция и Германия са отлични спонсори на Рюте, също толкова вярно е, че ще бъде трудно да се държат настрана от игрите страните от Източна Европа. Достатъчно е да се каже, че Полша, особено сега, когато Туск отново е министър-председател, няма позиция по отношение на Рюте, което изглежда почти като искане на гаранции. Турция не би приела кандидатурата му много добре поради минали (но може би и бъдещи) разбирателства с Герт Вилдерс (PVV – ID) относно антиислямистките и антиимиграционните политики, както и поради неприязънта на Рюте към политиките на Орбан (Fidesz – NI) относно правата на ЛГБТ, което може да доведе до разцепление в НАТО. Три други имена са кандидати или са били кандидати: президентът на Румъния Клаус Йоханис (PNL – PPE), президентът на Естония Кая Калас (ER – RE) и външният министър на Латвия Крисянис Каринс (JV – PPE) – имена, които могат да бъдат оценени както от Вишеградския блок, така и от скандинавските страни, така че Рюте първо ще трябва да убеди евентуалната вътрешна съпротива.
Вътрешният фронт също е много важен: Марк Рюте подаде оставка като министър-председател на Нидерландия на 10 юли 2023 г. и все още е премиер, тъй като преговорите за съставяне на ново правителство не са приключили от края на ноември. Изглежда съвсем ясно, че номинирането на такова силно име от страна на холандските либерали би открило важни възможности за постигане на политическо мнозинство, което не вижда в VVD партия, способна да изрази премиера. Все още не е известно дали тя ще бъде в подкрепа на име от VVD или на социалистите от PvdA (S&D).
Най-важният елемент обаче е връзката с американската политика: изглежда, че Марк Рюте е доста близък с Доналд Тръмп и е един от малкото, които могат да направляват магната във външната политика. Повече подробности изясняват това: първо, преди няколко дни Марк Рюте в интервю призова европейските лидери да спрат да се оплакват от Тръмп и вместо това да се съсредоточат върху това какво да правят с Украйна; в интервю за Bloomberg Марк Рюте също така коментира положително изявленията на Тръмп относно „слабостта“ на НАТО, заявявайки, че „Доналд Тръмп каза, че не харчим достатъчно и беше прав! Америка представлява 50% от икономиката на НАТО, а когато той беше президент, те бяха достигнали 70-75% от общите разходи, така че той беше напълно прав“; освен това списание „Политико“ съобщава как на няколко пъти Рюте е успял да промени мнението на Тръмп, без да се сблъсква, а по-скоро да намери дипломатичния път между идеята на американския президент и съпротивата на съюзниците, по толкова приятелски начин, че самият Тръмп го е нарекъл свой „приятел“.
Несигурността относно изхода от президентските избори, на които вероятно ще се явят Джо Байдън и Доналд Тръмп през ноември, вероятно натежа за това решение: наличието на генерален секретар на НАТО, способен да разговаря и с двамата потенциални президенти, е най-голямата застраховка за самия Атлантически съюз.