Ще бъде ли 2025 г. годината на консерваторите в Европа?

А, 2025 г., най-накрая. Дали това ще е годината, в която консервативните движения в Европа ще се издигнат на триумфална вълна, или ще се сблъскат с ответната реакция, която ги спря на пътя им преди десет години? Нека се разходим из сегашния пейзаж и да видим какво може да е бъдещето на десните фракции в Европа с различни примери за европейски политически партии и политики.

Дясното движение: Обобщение

В случай че сте живели под камък (или просто блажено сте игнорирали новините), 2024 г. беше знаменателна година за европейските консервативни и крайно десни партии. На изборите за Европейски парламент тези групи получиха безпрецедентна подкрепа, което на практика измести политическия пейзаж надясно. Това не беше просто случайност или еднократно събитие. Подемът беше предизвикан от коктейл от икономическа стагнация, последици от имиграцията (като например нарастваща престъпност) и общото усещане „няма да търпим повече същото, същото, същото“. Избирателите на целия континент решиха, че традиционните центристки партии са толкова полезни, колкото и шоколадов чайник, което доведе до значителни печалби за националистическите, консервативните и десните фракции като цяло. Нека не се лъжем – възходът на европейската десница не се случи във вакуум. Харизматични фигури като Жордан Бардела във Франция и Джорджия Мелони в Италия изиграха важна роля в тази идеологическа промяна. Техните платформи, пропити с национализъм и въоръжени с остра критика към политиките на Европейския съюз, намериха отклик сред населението, уморено от статуквото. Тези лидери успяха да се докоснат до колективния гняв на своите нации, предлагайки решения, които варират от изключително рационални до противоречиви понякога.

Промени в енергийната политика: Зеленият цвят остарял ли е?

Една от най-забележителните промени е в областта на политиката за околната среда. Дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) настоява да се отмени забраната за 2035 г. на превозните средства с двигатели с вътрешно горене с аргумента, че тя оказва прекомерен натиск върху и без това затруднената автомобилна индустрия в Европа. Вместо това те предлагат да се разреши използването на традиционни двигатели, които използват биогорива и други алтернативи с ниски емисии. Този ход беше посрещнат със смесица от аплодисменти и фейспалм, в зависимост от това от коя страна на дебата за климата се намирате. Но той подчертава една по-широка тенденция: консервативните движения все повече оспорват прогресивните политики, особено тези, които се възприемат като вредни за икономическите интереси. В продължаващия дебат за енергийното бъдеще на Европа десните фракции все по-често се изявяват като гласовити защитници на ядрената енергия. Тази позиция отразява по-широко идеологическо разминаване с политиките за зелена енергия, подкрепяни от левите и прогресивните движения. За консерваторите ядрената енергия предлага прагматично решение на енергийните предизвикателства пред Европа, особено когато континентът се бори с проблемите на енергийната сигурност, икономическия натиск и необходимостта от намаляване на въглеродните емисии. Основанията за подкрепа на ядрената енергетика се коренят в нейната възприемана надеждност и ефективност. За разлика от слънчевата и вятърната енергия, които са обект на променливи метеорологични условия, ядрената енергия осигурява постоянни и стабилни енергийни доставки. Тази надеждност се харесва на консервативните групировки, които често критикуват инициативите за зелена енергия като ненадеждни или прекалено зависими от субсидии. Лидери като Джорджия Мелони в Италия и Марин Льо Пен във Франция подчертават значението на поддържането на диверсифициран енергиен микс, като ядрената енергия е крайъгълен камък в техните стратегии за осигуряване на енергийна независимост. Икономическите съображения също играят важна роля в подкрепата на десницата за ядрената енергетика. Много консервативни движения твърдят, че преходът към възобновяеми енергийни източници е бил скъп за домакинствата и предприятията, като е допринесъл за инфлацията и икономическото напрежение. За разлика от тях, ядрената енергия се разглежда като дългосрочна инвестиция, която може да осигури високо енергийно производство при по-ниски оперативни разходи с течение на времето. Това съответства на консервативните приоритети за фискална отговорност и икономическа конкурентоспособност. Геополитическият контекст допълнително засилва десните привърженици на ядрената енергия. Енергийната криза, изострена от руската инвазия в Украйна, подчерта зависимостта на Европа от външни енергийни източници, особено от природния газ. На ядрената енергия, която до голяма степен се произвежда в страната, се гледа като на средство за повишаване на енергийната сигурност и намаляване на зависимостта от внос от политически нестабилни региони. Тази подкрепа обаче не е лишена от противоречия. Природозащитниците и прогресивните групи често се противопоставят на това, че ядрената енергия крие значителни рискове, включително предизвикателствата, свързани с погребването на радиоактивни отпадъци, и възможността за катастрофални аварии. Десните фракции се справят с тези опасения, като наблягат на напредъка в ядрените технологии, като например малките модулни реактори (SMR), които обещават по-безопасно и по-гъвкаво внедряване.

Промени в имиграционната политика: Изглежда, че вратата се затваря

На есенната среща на Европейския съвет имиграцията отново зае централно място. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща ново законодателство за улесняване на депортациите, както и Пакта за миграция и убежище. Въпреки намаляването на броя на незаконните влизания, политическият климат се измести вдясно, което позволи по-строга позиция по отношение на имиграцията. Държави като Германия възстановиха граничния контрол, а държави като Нидерландия и Унгария се стремят да се откажат от Пакта за миграция и убежище. Това е истинско доказателство за промени в политиката, които сочат към по-консервативен подход по отношение на това кой може да нарече Европа свой дом. Въпросът за мигрантите без документи и връзката им с престъпна дейност е спорна тема в Европа, която често подклажда политически дебати и обществена загриженост. През последните години няколко публични нападения, извършени от нелегални имигранти, засилиха вниманието към миграционните политики, като консервативните и крайно десните фракции призоваха за по-строг граничен контрол и мерки за депортиране. Инцидентите във Франция, Германия и Швеция, при които извършителите на нападения по-късно бяха идентифицирани като мигранти без документи, предизвикаха национално възмущение. Тези случаи варират от намушквания с нож на обществени места до координирани актове на насилие, често насочени срещу цивилни граждани в гъсто населени райони. Консервативните коментатори твърдят, че липсата на подходящи проверки на мигрантите без документи увеличава риска от влизане в Европа на лица с насилствени или екстремистки наклонности. Те посочват пропуските в системите за предоставяне на убежище и депортиране, които понякога позволяват на отхвърлените кандидати за убежище да останат в региона, като фактор, допринасящ за уязвимостта на сигурността.

Промени в икономическата политика: Повече отговорност?

Икономическите прогнози за Европа не са съвсем слънчеви. Прогнозите за растежа до 2025 г. се колебаят около 0,8 % и се усеща финансово безпокойство. Консервативните движения се възползваха от тази несигурност, представяйки се за защитници на фискалната отговорност и икономическото съживяване. Консерваторите често критикуват високите равнища на публичния дълг и дефицитните разходи, които често се свързват с прогресивните социални политики. Те се застъпват за балансирани бюджети, твърдейки, че ограничаването на държавните разходи – особено в социалните програми – ще предотврати фискални кризи. Освен това обща тема на консервативните предложения е данъчната реформа. Партии като германския ХДС и италианските „Братя на Италия“ се застъпват за намаляване на данъците за бизнеса и хората със средни доходи, като целта е да се насърчат инвестициите, създаването на работни места и потребителските разходи. Освен това те предлагат рационализиране на бюрократичните разпоредби, които според тях задушават малките и средните предприятия (МСП) – гръбнака на европейските икономики.

Заключения

И така, ще бъде ли 2025 г. добра година за консервативните движения в Европа? Всички признаци сочат, че „вероятно“. Инерцията, набрана през 2024 г., създава предпоставки за по-нататъшно влияние, особено при формирането на политиките в областта на имиграцията, икономиката и околната среда. Външното влияние на президентството на Доналд Тръмп в Съединените щати също ще подсили доверието към неговите европейски идеологически съюзници, но това е тема, която изисква обстоен анализ. Струва си обаче да се отбележи, че вътрешните разногласия и предизвикателствата на реалното управление биха могли да поставят значителни пречки. В края на краищата, едно е да критикуваш отстрани, а съвсем друго е да си на шофьорското място, без да разбиеш колата. Едно обаче е сигурно: ще бъде интересно пътуване.