Subscribe
Всички европейски политически лидери си задават един въпрос: ще упражни ли Унгария правото си на вето в преговорите за присъединяване на Украйна?
Унгарският министър-председател Виктор Орбан заплашва да „взриви“ срещата на върха на Европейския съвет, която ще се проведе в средата на декември. „Войната“, която националистическият лидер в Будапеща обяви на Брюксел, навлезе в нова фаза: Унгария заплашва да упражни правото си на вето по въпроса за започване на преговори за присъединяване на Украйна към Европейския съюз, който е в центъра на дискусиите на срещата на държавните глави на ЕС в Брюксел между 14 и 15 декември.
Причината на Орбан: Украйна е „на светлинни години“ от Европейския съюз и присъединяването й би нарушило системата на ЕС за разпределяне на средства. За да предотврати провала на срещата на върха на 14-15 декември относно присъединяването на Украйна към ЕС, когато Европейската комисия препоръча да се започнат преговори, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел посети Будапеща. Въпреки че заключенията не бяха официално обявени, може би докато Виктор Орбан припомняше как Унгария успешно е блокирала, заедно с Турция, присъединяването на Швеция към НАТО и е размахала ръка за независимост от Брюксел, председателят на ЕК припомни, че досега в Унгария не е постъпило нито едно евро от настоящия бюджет на ЕС и че парите от НСРР, предназначени за унгарската държава, все още са блокирани заради предишни „нарушения“.
Успя ли Шарл Мишел на тази двустранна среща да „убеди“ Унгария да не саботира срещата на върха през декември? В края на срещата не беше проведена пресконференция.
„Консултациите бяха задълбочени“, пише Шарл Мишел във Facebook.
„Единството на Европейския съюз изисква постоянни усилия и това е нашата основна сила“, каза той.
От своя страна унгарският министър-председател съобщи на страницата си в социалната мрежа, че това е било „полезно обсъждане“, без да дава повече подробности.
Унгария се противопоставя на финансовата помощ на ЕС за Украйна в размер на 50 млрд. евро
Виктор Орбан се противопоставя не само на присъединяването на Украйна към ЕС, но и на новия пакет от финансова помощ в размер на 50 млрд. евро, който Европейският съюз ще отпусне на Киев. Финансовата помощ е предназначена да подпомогне функционирането на разкъсваната от войната украинска държава. Посещението на Шарл Мишел в Будапеща се състоя дни след като будапещенският лидер му изпрати писмо с искане за „спешна стратегическа дискусия“ относно тази подкрепа от ЕС и въздействието на санкциите срещу Москва.
„Европейският съвет не е в състояние да вземе ключови решения относно гаранциите за сигурност за Украйна, допълнителната финансова подкрепа, по-нататъшното засилване на режима на санкции на ЕС (срещу Русия) или относно бъдещето на процеса на разширяване, ако не бъде постигнат консенсус по бъдещата ни стратегия спрямо Украйна“, заяви Виктор Орбан в документа, изпратен до председателя на ЕК, цитиран от АФП.
По друг повод Виктор Орбан също така даде ясно да се разбере, че обещанието, дадено на Украйна да бъде приета в ЕС, е било „погрешно“ и че целта му ще бъде да го „поправи“. Тази „корекция“ всъщност ще бъде противопоставяне чрез упражняване на правото на вето върху началото на преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС.
„Нашата цел ще бъде да поправим грешното обещание да започнем преговори с Украйна, защото тя вече е на светлинни години от Европейския съюз“, заяви министър-председателят Виктор Орбан.
Виктор Орбан не само иска да блокира процеса на разширяване на ЕС, като започне преговори с Украйна и Република Молдова, но също така заплашва да блокира приемането на Пакта за миграцията и убежището – въпрос, който се счита за изключително важен от много западни европейски държави. Освен това в рамките на неотдавнашното „национално допитване“, инициирано от правителството в Будапеща, унгарският народ трябва да изрази своето отношение към отношенията с Украйна и към европейската миграционна политика. По отношение на миграцията държавите-членки на ЕС полагат повече усилия за създаване на ефективна, хуманитарна и безопасна европейска миграционна политика. Тези ефективни политики имат за цел да гарантират еднакво третиране на търсещите убежище в цяла Европа. Само през 2023 г. броят на незаконно пристигналите в държавите – членки на ЕС, ще достигне 233 139 души.
Напоследък националистическо-екстремисткото течение набира скорост в Европа
Консултацията „за национален суверенитет“, която е ясно насочена срещу Брюксел и Европейската комисия, съдържа единадесет въпроса, всички от които започват с „Брюксел“. „Брюксел иска мигрантски гета в Унгария. Какво мислите вие?“ е един от въпросите, на които унгарците трябва да отговорят. В същото време министър-председателят на Унгария продължава да отлага процеса на ратификация на членството на Швеция в НАТО, докато основният ѝ опонент – Турция – вече започна да разглежда споразумението в парламента.
Виктор Орбан заявява, че Унгария „не бърза“ да ратифицира споразумението, като твърди, че „няма заплаха за сигурността на Швеция“. Както Унгария, така и Турция от месеци протакат процеса, изтъквайки различни причини и опитвайки се да получат нови отстъпки. Една от причините, посочени от унгарския министър-председател, е, че шведски служители са направили „неоснователни твърдения“ за ерозията на демокрацията в Унгария.
В края на краищата унгарският лидер даде ясно да се разбере пред своя парламент, че планът на Брюксел за премахване на зависимостта на Европа от руската енергия противоречи на интересите на блока на ЕС и на Унгария. Дори в Будапеща съществуват опасения относно политиката на правителството на ФИДЕС за сближаване с Русия. Евродепутат от опозиционната Социалистическа партия в Унгария коментира, че блокирането на членството на Швеция и Финландия в НАТО има за цел да предотврати укрепването на НАТО, което е в разрез с интересите на Русия.
Когато Орбан се противопостави на военната подкрепа за Украйна в размер на 20 млрд. евро, той постави споразумението си под условие, че Киев извади унгарската банка OTP от списъка със санкции. Украинските власти смятат, че унгарската банка, която продължава да работи в Русия, подкрепя войната, като предоставя нисколихвени заеми на семействата на изпратените на фронта. В крайна сметка Украйна се съгласи да извади банката от черния списък, но Унгария сметна, че това не е достатъчно, и поиска гаранции, че банката няма да бъде включена отново в списъка в някакъв момент.
Унгария беше заплашена (както и Полша) и санкционирана с активиране на член 7 от Договора за ЕС, Европейската комисия я заведе пред Съда на Европейския съюз и я осъди. Блокирани са европейски средства от бюджета на ЕС и от НПП. Тя дори беше поканена да напусне ЕС след епизод, в който Орбан сравни „диктатурата“ на Брюксел със съветската окупация на страната му. Въпреки това либералният лидер в Будапеща продължава да пренебрегва и да се присмива на Брюксел. И в същото време получава отстъпки. В края на миналата година ЕС замрази 22 милиарда евро от бюджета на Унгария за периода 2021-2027 г., главно заради недостатъци в независимостта на съдебната система и правата на ЛГБТ+. Наскоро обаче Унгария накара Брюксел да отпусне 920 млн. евро като аванс по НПРР, като Европейската комисия обоснова аванса като „спешен“, за да може Унгария да изпълни проекти за справяне с енергийната криза.
Антиевропейските изблици на Виктор Орбан, един от най-дългогодишните премиери в Европа, се увеличават, а радикализираният му дискурс изглежда става все по-популярен. Неотдавна словашкият министър-председател Роберт Фицо, няколко дни след като встъпи в длъжност като ръководител на правителството в Братислава, обяви, че страната му ще спре военната подкрепа за Украйна и ще блокира обещаната от ЕС военна помощ в размер на 20 млрд. евро. Ясно е, че Виктор Орбан отново е в предизборна кампания. Напоследък националистическо-екстремисткото течение в Европа набира скорост, а перспективата голям брой евроскептици като Виктор Орбан да влязат в европейския законодателен орган след изборите за Европейски парламент през пролетта на следващата година може само да накара Брюксел да настръхне.