Ще управлява ли левицата Франция?

Въпреки че значително увеличи избирателната си база до безпрецедентни нива, като от 9 милиона на първия тур достигна до над 11 милиона на втория (което е победа, ако се вземе предвид само народният вот), партията на Марин Льо Пен не успя да събере абсолютно мнозинство. Обвинявайте го в насаждане на страх, обвинявайте го в „задкулисни договорки“ между NPF (Нов народен фронт) и управляващата партия „Ренесанс“ на Макрон за стратегическо изтегляне на кандидати, но в крайна сметка това няма значение. Резултатите са потвърдени и парламентът на Франция е в пълен състав.

Още по-лошо е, че от пепелището на политическата битка лявата НПСД излезе с най-много места (182), като веднага призова за възможността (предоставена от президента на републиката, ако той пожелае това) да състави правителство на малцинството. Техният призив беше придружен от улични протести на вече известните в интернет тълпи от френски левичари, имигранти и някои от утвърдените им агитпроп организации.

Лявата коалиция, съставена от комунисти (PCF), зелени (EELV), социалдемократи (PS) и авторитарно-популистката „Непреклонна Франция“ (LFI), водена от Жан-Люк Меленшон, не получи желания мандат. Поне не точно сега. И ако трябва да бъдем точни, дори Макрон да искаше да им даде възможност да посочат министър-председател (той не го прави), левите все още нямат име за него или нея, тъй като са затънали в собствените си вътрешни конфликти.

За много европейци подобен сценарий би звучал доста познато – обикновено партиите трябва да си поделят властта в многоцветни парламенти, за да съставят коалиционно правителство, което да представлява интересите на 50% + 1. Германия, Италия, Румъния, Чехия са примери за системи, създадени по този начин, дори ако рядко на власт идва широка дясна или лява коалиция. Но Франция не е замислена като такава. Комбинацията от манталитета на избирателите и системата за гласуване в два тура почти винаги гарантираше много силно мнозинство за едната или другата партия.

В писмо до френската общественост, в което деликатно се подчертава фактът, че Макрон няма да даде на левите възможност да съставят правителство на малцинството, той заявява: „Вие призовахте за изобретяването на нова френска политическа култура“. Повечето изследователи и журналисти са съгласни с това твърдение, тъй като парламент, разделен почти поравно между три сили, е изключително рядък случай в историята на Франция.

Верният на своята форма Меленшон бързо разкритикува посланието на Макрон, като го определи като „кралско вето“, целящо да блокира левицата в управлението на Франция. Но защо трябва да управлява? Кой трябва да управлява?

Някои левичари от „Фронта“ може и да имат късмет, но не всички. Президентът (който отново назначава премиера) призова за „републиканска“ и проевропейска коалиция. Той не назова имена, затова анализаторите бързо се заеха да обяснят формулировката.

Някои спекулации сочат, че Макрон желае широк управленски съюз, който да включва ЛР (възприемана от него като умерена десница), неговата президентска партия (разбира се) и по-умерените елементи на Новия народен фронт, съответно зелените и социалистите. На практика това би било огледален образ на коалицията ЕНП-обновители-С&Д в Европейския парламент, но в национален план.

В Париж обаче атмосферата на интриги е по-гъста, отколкото в Брюксел, а желанието за компромис е обективно по-малко. Подобна широка конструкция би имала много нестабилна основа поради многото разногласия по отношение на политиката (особено миграцията и икономиката).

Вторият сценарий, който учените и специалистите смятат за осезаем, е технократско правителство, което не управлява, а по-скоро управлява Франция в обозримо бъдеще, докато основните решения по въпросите, които водят до разделение, са оставени за произнасяне от парламента. Този сценарий би позволил по-голяма гъвкавост, тъй като биха могли да се формират съюзи на обстоятелствата по конкретни въпроси.

Като цяло следващите седмици ще донесат повече въпроси, отколкото отговори. Ще приеме ли френската политическа класа сътрудничеството и компромиса? Дали Макрон ще даде шанс на левицата да управлява с надеждата, че ентусиазмът бързо ще прегори, когато бъде раздухан от вятъра на реалността? Идва ли технократ?