Subscribe
Кризата в Украйна накара Европейския съюз (ЕС) да наложи серия от санкции на Русия, които започнаха малко след ескалацията на конфликта през февруари 2022 г. Тези мерки бяха въведени в отговор на непровокираното нахлуване на Русия в Украйна с цел оказване на икономически и политически натиск върху руското правителство да изтегли силите си и да зачита украинския суверенитет.
Фази на санкциите
1. Етап 1 – началото на 2022 г:
Веднага след началото на инвазията ЕС прие първоначален пакет от санкции, включително замразяване на активи и забрана за пътуване на руски политици и висши служители, участвали в нападението. Тя също така наложи забрани за някои видове износ и технологии, които биха могли да допринесат за руските военни усилия.
2. Втори етап – март 2022 г:
Ескалацията на санкциите включваше допълнителни търговски ограничения, особено в енергийния сектор. ЕС намали покупките си на природен газ и петрол от Русия, като по този начин пряко засегна един от основните източници на приходи на страната. Това доведе до търсене на енергийни алтернативи и насърчаване на по-голяма енергийна независимост сред държавите членки на ЕС.
3. Трети етап – април 2022 г:
Фокусът се измества върху финансовата изолация на Русия. Руските банки бяха изключени от международната платежна система SWIFT, което значително затрудни извършването на международни финансови транзакции от страна на Русия. Освен това активите на Руската централна банка, държани в чужбина, бяха замразени, което ограничи възможността на страната да има достъп до международните си резерви.
4. Четвърти етап – втората половина на 2022 г:
Санкциите бяха разширени и обхванаха по-широк кръг сектори, включително ограничения върху износа на модерни технологии, електронни компоненти и полупроводници. Целта беше да се намали технологичният капацитет на Русия и да се забави нейното военно и промишлено развитие. Забраните за износ в Русия засегнаха и европейския луксозен сектор, като например автомобилите и модата.
5. Пета фаза – 2023 г:
Докато конфликтът се проточваше, ЕС продължи да актуализира и затяга съществуващите санкции. Особен акцент беше поставен върху избягването на санкциите, като бяха положени повече усилия за затваряне на всички вратички, които позволяват на Русия или на руски субекти да заобикалят наложените по-рано ограничения.Санкциите оказаха значително въздействие върху руската икономика, като доведоха до обезценяване на рублата, инфлация и обща финансова нестабилност. Ефективността на санкциите обаче се обсъжда. Някои критици твърдят, че санкциите, макар и да засягат руската икономика, все още не са довели до значителна промяна в руската политика или военни действия.
Подходът на ЕС към санкциите срещу Русия отразява сложна и многостранна стратегия за икономически и политически натиск. Въпреки че санкциите остават централна част от международния отговор на конфликта в Украйна, тяхната дългосрочна ефективност и геополитическо въздействие все още се оценяват.
През юни 2024 г. ситуацията в Украйна остава напрегната и динамична. Руските сили засилиха военните си действия, особено в северната част на Харковска област, където напоследък е постигнат напредък. По-специално, сраженията продължават в близост до руските гранични райони между Сватев и Кремина, както и западно от град Донецк, което е сигнал за потенциална ескалация в тези зони.
В южните и източните райони на Украйна руските въздушни удари продължават да са насочени срещу гражданска инфраструктура, което оказва сериозно въздействие върху енергийната мрежа на Украйна и води до широко разпространени прекъсвания на електрозахранването. Тези удари не само нанесоха щети на съоръженията, но и причиниха жертви сред цивилното население, особено в места като Днепър и Одеса.
На политическия фронт руският президент Владимир Путин се фокусира върху делегитимирането на украинския президент Володимир Зеленски, като неточно твърди, че удължаването на мандата на Зеленски е противоконституционно. Това е част от по-широка руска информационна кампания, насочена към подкопаване на украинското ръководство и насаждане на разногласия в Украйна.
На фона на тези предизвикателства украинските сили реагираха активно с удари на далечни разстояния срещу руски военни и промишлени обекти в окупираните територии, включително значителни атаки срещу системи за противовъздушна отбрана в руската Белгородска област и други стратегически обекти в Крим и Краснодарския край.
Конфликтът продължава да причинява сериозни хуманитарни проблеми, като продължава да заплашва живота на цивилното население и да нарушава основните услуги. Международната общност продължава да е ангажирана с наблюдението на ситуацията и да оказва подкрепа, когато е възможно. За постоянни актуализации и по-подробни доклади би било полезно да следите авторитетни източници като Ал Джазира и Института за изследване на войната.
Сега Европейският съюз представи нов пакет от санкции срещу руския режим на Владимир Путин. Това е четиринадесетият от поредицата пакети, които ЕС наложи през последните две години в отговор на военната агресия на Русия срещу Украйна. Рестриктивните мерки имат за цел да накажат отговорните за сериозни нарушения на правата на човека и репресиите срещу демократичната опозиция, което явно отдалечава Русия от модела на правовата държава и демокрацията. Пакетите ще бъдат прилагани в рамките на глобален режим на санкции срещу руски субекти, както и на специален режим, насочен към онези, които предоставят финансова и техническа подкрепа за нарушения на правата на човека в Русия. Що се отнася до Украйна, пакетите, наложени на Русия от ръководството на ЕС, целят да отслабят икономическата база на Русия и на онези, които я подкрепят във военно отношение (Беларус, Иран, Северна Корея). С четиринадесетия пакет от санкции срещу Русия Европейският съюз искаше да „нанесе допълнителен удар“, както се казва в официалното комюнике на Съвета на ЕС, „на режима на Путин и на онези, които продължават незаконната, неоправдана и необоснована агресивна война срещу Украйна“. Жозеф Борел, върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, подчерта, че „нашите санкции вече значително отслабиха руската икономика и попречиха на Путин да осъществи плановете си за унищожаване на Украйна, въпреки че незаконната агресия срещу цивилни граждани и гражданска инфраструктура продължава. Четиринадесетият пакет от санкции – добави Борел – демонстрира нашето единство в подкрепа на Украйна и в стремежа ни да ограничим престъпните действия на Русия срещу украинците, включително усилията за заобикаляне на мерките на ЕС. По този начин санкциите на ЕС позволиха на Украйна да остане извън руското иго, въпреки че нападенията, включително срещу цивилни граждани, продължават. Всъщност руската цел е да държи Украйна далеч от западния свят с намерението, което само се декларира от руската пропаганда, но не е вярно, да „освободи“ рускоезичното население и да го присъедини отново към Москва. Ясното намерение на Владимир Путин обаче е да утвърди нов руски колониализъм по модела на Съветския съюз, в разрез с принципа на самоопределение на народите, както вътрешни, така и външни. Всъщност Украйна е свободна да избере собствена форма на управление и да бъде независима от други чужди сили. Нейната склонност към западния модел и Европейския съюз, към който тя многократно е обявявала, че ще се присъедини в края на конфликта, е точно това, с което армията на Владимир Путин се опитва да се пребори.
Ограниченията за втечнен природен газ
За да се върнем на темата за санкциите, „днешният пакет“, според комюникето на Съвета на Европейския съюз, „включва ограничителни мерки срещу 116 други лица и образувания, отговорни за действия, които подкопават или заплашват териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна. Начин, както беше споменато, за отслабване на Русия преди всичко в икономическата област и за нанасяне на конкретни вреди на някои стратегически сектори на руската икономика, като например енергийния сектор, включително, наред с други неща, допълнителни мерки за предотвратяване на заобикалянето на самите санкции. В енергийния сектор, както се очакваше, най-важната част от пакета е конкретизирана: той забранява преди всичко услугите за претоварване на руски втечнен природен газ в Европейския съюз като част от операции по претоварване в трети страни. Тя също така забранява инвестициите и доставката на стоки и услуги за изграждането и завършването на проекти за втечнен природен газ. Това ще доведе до значително намаляване на приходите на Русия от продажбата и транспортирането на втечнен природен газ. Що се отнася до претоварването, пакетът налага санкции за прехвърляне от кораб на кораб, прехвърляне от кораб на бряг и операции по претоварване, що се отнася до реекспорта за трети държави. По отношение на вноса обаче ЕС обяви, че ще въведе значителни ограничения върху доставките на втечнен природен газ през терминалите на ЕС. С други думи, целта е да се намали притокът на допълнителен природен газ от Русия.
Клауза за предотвратяване на избягването на данъци
Както се очакваше, новите мерки се отнасят до заобикалянето на правилата, срещу което ще се води борба чрез засилване на отговорността и въвеждане на повече санкции за всеки, който е хванат да не спазва правилата. Според комюникето на Съвета на Европейския съюз „от дружествата майки от ЕС ще се изисква да направят всичко възможно, за да гарантират, че техните дъщерни дружества извън ЕС не участват в дейности, които водят до резултата, който санкциите целят да предотвратят“. Друга клауза, включена в пакета, е насочена към борбата с реекспорта на военни материали, открити в Украйна, които са от решаващо значение за развитието на руските военни системи: за тази цел ЕС реши, че тези, които продават тези стоки, ще трябва да засилят механизмите за надлежна проверка, за да намалят или избегнат рисковете, свързани с реекспорта на военни материали за Русия. По подобен начин индустриалното ноу-хау за производство на военни материали ще трябва да включва договорни разпоредби, които да „гарантират, че това ноу-хау не се използва за стоки, предназначени за Русия“. Освен това Европейската комисия се съгласи да включи т.нар. клауза „Не на Русия“, която щеше да забрани реекспорта на продукти за Русия за високоприоритетни стоки, но тя беше премахната по искане на Германия. Тя обаче може да бъде приложена по-късно.
Транспорт, износ, финанси
Други мерки се отнасят до финансовия свят, финансирането на политическите партии и други организации, транспортния сектор и допълнителния контрол и ограничения върху вноса и износа. Първо, Съветът на ЕС реши да забрани използването от операторите в ЕС на „Системата за трансфер на финансови съобщения“, използвана от Руската централна банка за избягване на санкциите на ЕС. Санкциите се разпростират и върху финансови институции, използващи криптовалути, установени извън границите на ЕС, ако „тези субекти улесняват транзакциите в подкрепа на отбранителната и индустриалната база на Русия чрез износ, доставка, продажба, трансфер или транспорт до Русия на стоки и технологии с двойна употреба, чувствителни стоки, военни материали, огнестрелни оръжия и боеприпаси“. За да противодейства на опитите на Русия да се намесва в политиките на ЕС и неговите държави членки, Съветът забрани финансирането от Русия и нейни подставени лица на политически партии, политически фондации, неправителствени организации, мозъчни тръстове и доставчици на медийни и информационни услуги в ЕС. В последния случай обаче правото на свобода на информацията беше спазено: „В съответствие с Хартата на основните права договорените днес мерки няма да попречат на доставчиците на медийни услуги и техния персонал да извършват други дейности в ЕС, като например проучвания и интервюта“. И накрая, за първи път ЕС въведе нови мерки по отношение на корабоплаването: целта е да се противодейства на т.нар. сенчест флот на Путин, който използва измамни практики и пренебрегва международните стандарти, за да избягва ограниченията на ЕС и да подкрепя руската кауза в Украйна. За тази цел ще бъдат приети различни ограничения, като се разшири забраната за полети в рамките на ЕС и забраната за превоз на стоки по шосе. И накрая, ще бъдат наложени допълнителни ограничения върху износа на стоки и технологии с двойна употреба, които допринасят за укрепването на руската промишленост, по-специално на военната.