Ábalos губи парламентарния си имунитет и ще бъде разследван

Комисията по статута на народните представители в испанския парламент наскоро одобри с единодушна подкрепа поискания от Върховния съд отказ от разследване на бившия социалистически министър Хосе Луис Абалос. Това решение бележи важен етап в така нареченото „дело Колдо“, като подчертава сложното взаимодействие между политическата и съдебната система в Испания. Единодушното решение на Комисията отразява рядко срещан консенсус сред парламентарните групи, включително и сред тези, които са политически свързани с Áбалос и от които можеше да се очаква да се противопоставят на подобна стъпка. По време на явяването си пред Комисията Хосе Луис Абалос категорично се защити, като заяви, че е обект на политически мотивирана „операция“, целяща да го свърже с предполагаемите незаконни дейности на бившия му съветник Колдо Гарсия. Според Áбалос съдебната полиция е провела разследвания без предварително разрешение от Парламента, което според него е нередно и накърнява правата му на депутат. В своя защита Ábalos е представил писмени твърдения в обем от 88 страници. Въпреки усилията му да оспори легитимността на производството обаче, неговите оплаквания – макар и включени в доклада на Комисията – не са достатъчни, за да предотвратят одобрението на съдебното разследване. Механизмът за отказ е правна процедура, която, макар и да не се прилага често, се използва все по-често през последните години. От 1988 г. насам, когато Парламентът отхвърли искане за освобождаване, свързано с бившия социалистически министър Хосе Барионуево, всички последващи искания бяха одобрени. През последните няколко десетилетия са предоставени общо 33 дерогации, като сред последните случаи се открояват тези на бившия депутат от Народната партия (НП) Алберто Касеро, разследван за злоупотреби и присвояване, и на Лаура Борас, бивш председател на Junts, осъдена за разделяне на обществени поръчки. Случаят на Áбалос следва този утвърден прецедент и подчертава значението на процеса на освобождаване от отговорност, за да се гарантира, че избраните длъжностни лица не са извън обсега на правосъдието поради парламентарния си статут. Въпреки това процедурата по освобождаване от отговорност е критикувана за липсата на прозрачност. Дебатите се проведоха при закрити врата, а депутатите гласуваха тайно. Въпреки тези опасения, парламентарният правилник запазва тези условия, за да предпази депутатите от политически натиск и да им позволи да вземат независими решения, свободни от външно влияние. Поддръжниците на настоящия процес твърдят, че той осигурява необходимата защита срещу партийна намеса. Решението за одобряване на освобождаването има значителни последици. От една страна, то подкрепя принципа на равенство пред закона, като потвърждава, че Ábalos може да бъде разследван като всеки друг гражданин. От друга страна, то повдига по-широки въпроси относно деликатния баланс между законодателната и съдебната власт, особено в политическа обстановка, в която обвиненията в политизиране на съдебната власт са все по-чести. За Ábalos съдебното разследване може да има сериозни политически последици. Въпреки че одобрението на отказа не означава вина, контролът на официалното разследване може да накърни обществения му имидж и да усложни допълнително политическото му бъдеще. Това развитие на събитията поставя под допълнително напрежение PSOE, която вече се бори с продължаващите скандали, които подкопават общественото доверие в ръководството на партията.

Освен въздействието върху Ábalos, този случай подчертава продължаващото предизвикателство пред испанските институции да поддържат общественото доверие. Докато някои разглеждат одобрението на отказа като положителен знак, че системата функционира по предназначение, други твърдят, че предполагаемите процедурни нередности, посочени от Ábalos, пораждат опасения относно справедливото използване на съдебните ресурси. Усещането, че правните механизми се използват за политически цели, остава постоянен проблем в испанската политика. В крайна сметка одобрението на отказа изпраща ясно послание: никой държавен служител не трябва да стои над закона. То обаче служи и като напомняне за значението на процедурната справедливост и зачитането на основните права. Изходът от това дело ще определи не само бъдещето на Ábalos, но ще има и по-широки последици за демократичната система на Испания и способността ѝ да балансира между съдебния надзор и законодателната автономия.