COP29 и историческото пренебрегване на първичния сектор

По време на една от сесиите на COP29, която се проведе този месец в Баку, беше обърнато необходимото внимание на хранително-вкусовия и селскостопанския сектор – тема, която често се пренебрегва в дискусиите за климата, въпреки неоспоримото й значение. Селското стопанство е в основата на световния поминък, като оцеляването на над 2,5 млрд. души зависи от него. Много от тези хора са дребни земеделски производители в страни с ниски и средни доходи, които често не получават адекватна подкрепа от публичните администрации и международните институции. По ирония на съдбата, въпреки че селското стопанство има значителен принос за емисиите на парникови газове, то е и един от секторите, които са най-силно засегнати от изменението на климата, като сушите, наводненията и горещите вълни нанасят поражения на посевите и добитъка. Въпреки че включването на селското стопанство в дневния ред на COP29 представлява стъпка напред, остава да се направи много за справяне с уникалните предизвикателства на сектора. Справедливият преход в селското стопанство – такъв, който да гарантира, че нито една група няма да бъде изоставена – е от решаващо значение за постигането на справедливи решения на проблема с изменението на климата. Това изисква целенасочени стратегии, които да балансират необходимостта от устойчиви земеделски практики с реалностите, пред които са изправени тези, чийто поминък зависи от селското стопанство, особено най-уязвимите общности. Налагането на все по-строги разпоредби за климата е един от най-належащите проблеми, които задушават земеделските производители по света. Тези разпоредби често поставят нереалистични изисквания към 2,5 милиарда души, които разчитат на селското стопанство. За дребните земеделски стопани в страните с ниски и средни доходи адаптирането към тези изисквания е особено тежко. Много от тях нямат достъп до основни ресурси, модерни технологии и финансова подкрепа, поради което не са подготвени да прилагат скъпоструващи екологични мерки. В допълнение към тези ограничения, ограничената инфраструктура и достъпът до кредити засилват трудностите, с които се сблъскват земеделските стопани, които вече се борят да запазят прехраната си. Не може да се преувеличи спешната необходимост от приоритизиране на селското стопанство в глобалните политики за климата. Между 1991 г. и 2021 г. климатичните бедствия са довели до загуби на реколтата и добитъка на обща стойност около 3,8 трилиона долара, като страните с ниски и средни доходи са понесли най-високите относителни разходи. Селското стопанство обаче не е просто жертва на изменението на климата – то е и потенциално решение. Устойчивите земеделски практики могат да намалят емисиите на парникови газове, да повишат продоволствената сигурност и да изградят устойчивост срещу бъдещи климатични сътресения. Това превръща селското стопанство в жизненоважен компонент за постигане на целите на Парижкото споразумение и за смекчаване на най-тежките последици от изменението на климата. За ефективното решаване на този въпрос е необходим по-реалистичен подход – такъв, който отчита сложността и нюансите на първичния сектор. Вместо да се санкционират държавите с високи екологични и фитосанитарни стандарти, усилията трябва да се насочат към подкрепа на развиващите се страни. Като се даде приоритет на инвестициите в устойчиви практики и инфраструктура в тези региони, може да се постигне глобално подобрение в селското стопанство, което да бъде от полза за всички сектори, свързани с хранителната система. За съжаление участниците в COP29 отново не успяха да демонстрират истински ангажимент за съгласуване на усилията за включване на селското стопанство в по-широките рамки за климата. Въпреки че думи като „справедлив преход“, „устойчивост на климата“ и „подкрепа за земеделските стопани“ често доминират в заглавията на вестниците, реалността за много земеделски стопани остава мрачна.

Критиците твърдят, че дискусиите на високо равнище за климата продължават да остават встрани от селското стопанство, като същевременно оказват неоправдан натиск върху тези, които работят неуморно, за да произвеждат храната, която консумираме. Земеделието и животновъдството, които са жизненоважни за производствените системи в световен мащаб, трябва да бъдат изведени на преден план в тези разговори. Те трябва да бъдат признати за основни стълбове в дискусиите за климата, като се гарантира реален и приобщаващ преход, който не унищожава малките и средните стопанства. Тези сектори са от съществено значение не само за производството на храни, но и играят ключова роля за възстановяването на екосистемите и смекчаването на последиците от изменението на климата. Прилагането на климатични решения за селското стопанство трябва да отчита специфичните реалности и предизвикателства в сектора. Политиките трябва да отчитат ограничения достъп до ресурси, технологии и финансиране, като същевременно гарантират, че земеделските стопани могат да продължат да произвеждат храна по устойчив начин. Пренебрегването на тези фактори рискува да отчужди хората, чието сътрудничество е от съществено значение за постигане на глобалните цели в областта на климата. Селското стопанство се намира на кръстопът. Въпреки че дискусиите по този сектор на COP29 отбелязват напредък, те остават недостатъчни. Без смислени действия историческото пренебрегване на първичния сектор ще продължи, което ще остави милиони земеделски стопани уязвими от изменението на климата и икономическата нестабилност. Дойде време политиците да подплатят реториката си с осезаема подкрепа, като гарантират, че селското стопанство ще се превърне в централен акцент в борбата с изменението на климата. Само тогава секторът ще може да разгърне потенциала си на доставчик на средства за препитание и на ключов участник в глобалните усилия за устойчивост.