Процесът на разширяване на ЕС: какъв е напредъкът по него

На²¹ август 2023 г. в Атина се проведе неофициална среща между лидерите на ЕС и Балканите.

Събитието, желано и организирано по инициатива на министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис, се проведе значително след 20 години от срещата на върха в Солун, по време на която за първи път официално беше признат пътят на балканските страни в рамките на ЕС.

Историческият контекст, в който Балканите са живели дълго време, и сегашната ситуация, в която се намират, доведоха до това, че Балканите са един от ключовите участници в процеса на разширяване на ЕС.

По време на срещата в Атина председателят на Европейския съвет Шарл Мишел се възползва от възможността да повтори една от основните теми за Европейския съюз, а именно разширяването и укрепването му.

Процесът на разширяване на ЕС е в ход от много години и сега е актуален повече от всякога. Този процес досега е довел до многобройни резултати, така че от известните шест страни основателки сега сме достигнали до настоящите 27 страни членки, а много други са получили статут на кандидати за членство в ЕС или са в процес на получаване на такъв.

Процесът на разширяване е необходим процес за самия ЕС, който трябва да се реорганизира и обнови в много отношения. Освен това трябва да се има предвид, че осъществяването на този процес изисква действия и от двете страни, т.е. както от страна на Европейския съюз, така и от страна на страните кандидатки. Всъщност е необходимо както ЕС да се подготви да приеме новите държави, така и страните кандидатки да се реформират, за да отговорят на изискванията на институцията ЕС.

Сред страните, които проявяват интерес към този процес на разширяване на ЕС, са България, Хърватия, Румъния и Словения.

Всички тези страни са кандидати за ЕС, тъй като тази институция възнамерява да се развива все повече в света с конкретната цел да насърчава мира, сигурността и просперитета.

Към тези кандидати се прибавя и особеният случай на Украйна. Всъщност само четири дни след жестоката руска агресия украинската страна подаде молба за членство в Европейския съюз, като по този начин поиска не само военна или икономическа, но и всестранна подкрепа от него. Случаят с Украйна изглежда особен и поради това, че подтикна други държави да поемат по същия път, а именно Молдова и Грузия, които също са подложени на силен натиск от страна на Русия.

В случая с Украйна председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен даде зелена светлина около месец по-късно, на 8 април, както и комисарят по въпросите на политиката на добросъседство и разширяването Оливер Вархели.

Скоро след това Европейската комисия даде зелена светлина и на другите две държави. По-специално, Украйна и Молдова веднага получиха статут на кандидати, докато по отношение на Грузия бяха изразени известни съмнения, че страната ще трябва да работи по редица приоритети и да осъществи някои значителни реформи в страната.

На 23 юни 2023 г. Европейският съвет също анализира ситуацията в трите държави. Резултатът беше същият като този, очертан от Комисията, като Киев и Кишинев станаха шестият и седмият кандидат за членство в ЕС, а Тбилиси беше признат за страна с европейска перспектива в процеса на разширяване на ЕС.

Украйна е подала заявление за започване на преговори за присъединяване до края на тази година, а Грузия също е подала заявление за започване на процедури за получаване на статут на страна кандидатка преди края на 2023 г.

По темата за разширяването, освен споменатите досега случаи, трябва да се споменат и шестте страни от Западните Балкани, които започнаха дългия път към членство в ЕС. Четири от тези държави, а именно Албания, Северна Македония, Черна гора и Сърбия, вече са започнали преговори за присъединяване, една е получила статут на кандидатка – Босна и Херцеговина, а друга, а именно Косово, е подала официална молба и очаква отговора на двадесет и седемте.

Що се отнася до преговорите с Тирана и Скопие, те започнаха през юли 2022 г., след като бяха чакани в продължение на много години (по-специално Албания постигна това след осем години, а Македония – след 17 години). От друга страна, Подгорица и Белград са в ситуация на изчакване от 9 и 11 години.

През 2022 г. имаше новини и за Босна и Херцеговина, която след шест години чакане на 15 декември миналата година стана страна кандидатка за членство в ЕС.

По-сложна обаче е позицията на Косово. Миналата година тя изпрати официалното си заявление до Европейския съюз. Не бива да се забравя обаче, че след едностранното обявяване на независимостта на Косово от Белград през 2008 г. пет държави – членки на ЕС, не го признават за суверенна държава (Кипър, Гърция, Румъния, Испания и Словакия), а освен това отношенията с Брюксел се влошиха след дипломатическото напрежение със Сърбия в края на май.

Друг важен участник в процеса на разширяване е Турция. Тази страна също така преживява много сложна ситуация както по отношение на вътрешния си живот, така и на международните си отношения с други страни, както европейски, така и извън ЕС.

Историята на отношенията между ЕС и Турция е на повече от десетилетие. Всъщност преговорите за присъединяване на Турция към Европейския съюз започнаха още през 2005 г. От 2018 г. обаче отношенията между двете страни са замразени поради въпроси, свързани със състоянието на демокрацията, върховенството на закона, основните права и независимостта на съдебната власт в турското общество. Ситуация, която за съжаление през годините не изглежда да е довела до подобрения, а по-скоро изглежда, че ситуацията се е радикализирала и не е постигнат никакъв напредък, при относително влошаване и на глобалния геополитически сценарий.

В последния годишен пакет за разширяването, представен през октомври 2022 г., беше ясно посочено, че докато Турция не промени курса си и не продължи да се отдалечава от Европейския съюз и неговите позиции по отношение на върховенството на закона, като същевременно продължава да ескалира напрежението по отношение на граничния контрол в Източното Средиземноморие, диалог между Европейския съюз и Анкара няма да бъде възможен.

Нещо повече, на последната среща на върха на НАТО във Вилнюс, проведена в края на юни, турският президент Реджеп Тайип Ердоган се опита да го принуди, като дори заплаши, че ще обвърже членството на Швеция в Атлантическия алианс само когато Брюксел отново отвори пътя на Турция към Европейския съюз. За щастие, това изнудване не доведе до никакви негативни последици, но досието на Турция отново стана централно и сега в европейските дворци се говори за него още по-внимателно и сериозно.

В заключение можем да кажем, че почти в края на 2023 г. има много държави, които са на път да се интегрират в европейското семейство или поне се надяват да се присъединят към него рано или късно. Броят на страните, които искат да станат част от Европейския съюз, показва, че примерът на политическа Европа, изграждан и разширяван през всичките тези години, е модел за много нации, които искат да бъдат част от по-голяма и по-ангажирана институция с общи корени, ценности и принципи. Това означава, че Европейският съюз е постигнал голям напредък, за да се превърне в една от световните сили, към която да се стремим, с която да се гордеем и към която да се стремим да принадлежим. Смисълът на раждането на Европейския съюз е точно този: да бъдем Европа и европейците в света, все по-последователно.