Общ хаос във фондовете на ЕС за миграция и убежище

От 2012 г. насам броят на пристигащите в Европейския съюз лица, търсещи убежище, и на имигрантите се е увеличил – от малко под 41 милиона през същата година до сегашните 100 милиона.

Вместо да ограничи тенденцията, ЕС реши да увеличи средствата за справяне с тези пристигания. Неотдавнашно проучване, поискано от комисията LIBE на Европейския парламент, обаче показа, че поради многобройните източници и начини на финансиране е почти невъзможно да се оцени успехът или неуспехът на това финансиране.

Дори за изтеклия период 2014-2020 г. в проучването се посочва, че „не е възможно да се установи колко средства от ЕС са били изразходвани в подкрепа на убежището, принудителното разселване и миграцията извън ЕС“. Това е доста скандално. В архивите на Генерална дирекция „Вътрешни работи“ на Европейската комисия няма никакви данни, нито пък публично достъпен анализ на обхвата на дейностите, свързани с убежището, принудителното разселване и миграцията, които се подкрепят от външния бюджет на ЕС.

Поради това е невъзможно да се получи точна представа за това колко средства са били отпуснати и за коя конкретна дейност; оттук и заглавието на тази статия. През настоящия период 2021-2027 г. възможността за финансиране от ЕС се разширява допълнително, но все още не е ясно дали ще бъдат приложени съответните механизми за надзор и гаранции.

Конкретно за периода 2014-2020 г. Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) разполагаше с първоначален финансов пакет от 3,1 млрд. евро, въпреки че общият бюджет нарасна повече от два пъти до 7,5 млрд. евро. 39 % от тази сума се управляваше от Европейската комисия чрез нейната ГД „Вътрешни работи“, а останалите 61 % бяха разпределени за национални програми.

От общия бюджет най-голям принос имаше Доверителният фонд на ЕС за Африка (EUTFA), който получи общо 135 милиона евро. За съжаление EUTFA не е осигурила възможност за проследяване на средствата по проектите.

В допълнение към ФУМИ Фондът за вътрешна сигурност – Граници и визи (ФВС-ГВ) предостави 3 млрд. евро през посочения период за контрол на външните граници. Въпреки това досега Европейската комисия не е предоставила никаква информация за използването му извън ЕС и много малък брой държави-членки (11 от 27) също са го направили.

Както и при фондовете за вътрешни работи, не е известно колко средства е изразходвал ЕС за дейности в областта на убежището и миграцията извън ЕС, нито как са били изразходвани чрез фондовете за външни работи. В проучването се посочва, че общият размер на средствата се оценява на 12,4 млрд. евро, като по-голямата част от тях са отишли в Турция, Африка (чрез EUTFA) и Сирия.

Що се отнася до Турция, целта беше да се преодолее кризата, породена от ситуацията в Сирия, за да се предотвратят незаконните миграционни потоци към ЕС. Мюсюлманската страна получи 3 млрд. евро от бюджета на ЕС и още 3 млрд. евро от вноските на държавите членки. Турското правителство обаче не е предоставило разбивка на отпуснатите средства.

Европейската сметна палата изрази загриженост относно управлението на средствата по линия на EUTFA – още 3 млрд. евро. Предполага се, че помощта е предназначена за справяне с първопричините за дестабилизацията, принудителното разселване и незаконната миграция. Тя ще се съсредоточи върху региона на Сахел и района на езерото Чад, Африканския рог, Северна Африка и африканските съседи на страните, отговарящи на условията.

За периода 2021-2027 г. общият размер на очакваните средства е увеличен до внушителните 191,4 млрд. евро. Държавите членки настояват да засилят своя надзор и контрол. Досега ефективността е била застрашена поради ограничения брой организации, които получават финансиране; това е много подозрително.

В проучването се подчертават и някои дисфункционалности; например високият миграционен потенциал на дадена страна е стимул за търсене на международна помощ, включително от ЕС. Друг пример е финансирането на закупуването на нови лодки за турската брегова охрана на стойност 30 млн. евро, което правителството на Турция можеше да си позволи, без да се извършва значим мониторинг на въздействието на предоставянето на тези лодки върху хората в движение.

И до днес прозорците за Северна Африка и Африканския рог нямат документирани критерии за подбор на проектни предложения. Вместо това Европейската комисия обясни, че взема предвид значението на всяко предложение за регионалните или националните стратегии, както и специфичния експертен опит и присъствието на място на потенциалните партньори за изпълнение. Това звучи доста неясно и малко убедително.

До края на 2018 г. EUTFA продължаваше да няма действаща система за мониторинг. Когато тя най-накрая започна да функционира, фактът, че включването на информация не беше задължение, означаваше, че не всички партньори по изпълнението са включили информация. Въпреки това парите от ЕС продължават да текат и днес.

Източник: Новини от ООН