Subscribe
Микропластмасата представлява нарастваща заплаха за околната среда и човешкото здраве по света и Европа възнамерява да предприеме действия.
Нарастващата заплаха за околната среда са изключително малките пластмасови частици, често по-малки от 5 милиметра, които могат да произхождат от различни източници, включително пластмасови отпадъци, продукти за лична хигиена, текстилната промишленост и др. Тези миниатюрни частици проникват във водните и сухоземните екосистеми и дори във въздуха, който дишаме, като нанасят непоправими щети на живите организми и на околната среда като цяло. Отчитайки тази нарастваща заплаха, Европейската комисия предприе важни инициативи за борба с проблема с микропластмасата, която често се добавя умишлено към различни промишлени продукти.
Микропластмасите се срещат във всяко кътче на планетата – от океанското дъно до планинските върхове, което до голяма степен се дължи на факта, че микропластмасите могат да се задържат в околната среда стотици години и след това.
Източниците на тези микрочастици са многобройни и разнообразни, като един от основните е свързан с конвенционалните пластмаси, които с течение на времето се раздробяват под въздействието на атмосферни фактори, като слънцето и вятъра. Освен това обичайните потребителски продукти, като детергенти, козметика и почистващи препарати, често съдържат микропластмаси под формата на топчета или суспендирани частици, добавени умишлено, за да подобрят ефективността на продукта. Други източници са износването на автомобилни гуми, освобождаването на пластмасови влакна от синтетични тъкани по време на пране и разпръскването на пластмасови пелети, използвани в преработвателната промишленост.
Микропластмасата представлява заплаха за човешкото здраве, околната среда и водните организми – от морската фауна до рибите, които могат да погълнат тези частици, което може да доведе до сериозни последици. Микропластмасата може да се натрупа в тъканите на организмите, да застраши здравето им и дори да попадне в широко консумирани храни, което представлява истинско замърсяване. Такива малки пластмасови фрагменти все пак могат да отделят токсични химикали, като например пластификатори, които могат да навредят на околните организми и екосистеми. Пластмасовите частици могат да бъдат пренесени от вятъра и да попаднат във въздуха, който дишаме, както и да замърсят почвата, засягайки растежа на растенията и качеството на земеделските земи. Разпръскването на микропластмаси в сухоземната среда също може да има отрицателно въздействие върху дивите животни, живеещи в тези местообитания.
Европейската комисия призна, че е необходимо спешно да се справи с проблема с микропластмасата, и предприе редица инициативи за борба с разпространението на тези вредни частици. Една от ключовите инициативи беше приемането на стратегията „Пластмасите в кръговата икономика“, която има за цел да намали пластмасите за еднократна употреба и да насърчи рециклирането и повторната употреба на свързаните с тях материали. Тази стратегия е част от Европейската зелена сделка – амбициозен план за превръщането на Европа в първия континент с неутрален климат до 2050 г.
Европейската комисия също така предложи истински закон за кръговата икономика, в който се определят ясни цели за намаляване на количеството микропластмаса, добавяна към продуктите. С този закон се изисква продуктите, съдържащи микропластмаса, да бъдат постепенно изведени от европейския пазар, като се въвеждат строги ограничения за микропластмасата в козметиката, детергентите и продуктите за лична хигиена. Друга важна инициатива беше подписването на Доброволно споразумение между европейската индустрия за козметика, детергенти и продукти за лична хигиена във връзка с добавените микропластмаси, според което компаниите ще се ангажират постепенно да премахнат вредните частици от своите продукти в рамките на определен период от време.
Европейската комисия също така инвестира в научни изследвания и мониторинг, за да разбере по-добре мащаба на проблема с микропластмасата и да идентифицира основните му източници, като тези научни изследвания вече предоставят важни данни за разработването на ефективни политики за справяне с проблема. Въпреки че инициативите на Европейската комисия бяха приветствани от повечето екологични организации, ангажирани с каузата, съществуват и предизвикателства и критики, свързани най-вече с ефективното прилагане на политиките и законите. Гарантирането, че компаниите спазват ограниченията и целите, определени от Европейската комисия, изисква постоянен мониторинг и ефективни санкции за нарушения. Проблемът с микропластмасата е глобален и действията, предприети от Европейската комисия, макар и важни, не могат да го решат сами. От съществено значение е да се насърчи международното сътрудничество за справяне с потока от микропластмаси в световен мащаб, като се информират хората за здравословните проблеми, които те могат да причинят.
Алесандро Фиорентино