Европейският съвет между геополитическите кризи и икономическото планиране

Фокус върху прегледа на финансовата рамка и положението в Израел

Европейският съвет се събра на 26 и 27 октомври, за да разгледа най-неотложните въпроси от политическия дневен ред на Съюза, но и на всички държави-членки. Международното геополитическо напрежение очевидно е в центъра на проблемите, но икономико-финансовата и миграционната ситуация също изиграха решаваща роля.

Започвайки от икономиката, Европейският съвет подчерта необходимостта от ускоряване на процеса на растеж още в рамките на многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. с поредица от реформи, които предвиждат по-голямо развитие на европейската конкурентоспособност в сектора на цифровите и зелените технологии, както и увеличаване на производството на чиста енергия на достъпни цени. Същевременно бе отправен призив да се намалят критичните зависимости чрез диверсифициране на източниците на доставки – особено труден въпрос предвид разширяването на БРИКС, които вече притежават по-голямата част от световните суровини. От бюрократична гледна точка се счита за необходимо да се рационализира регулаторната рамка чрез опростяване на правилата за малките и средните предприятия и стартиращите предприятия, като днес се съчетава структуриран растеж. Във външнополитически план ще бъде необходимо да се преодолеят тарифните нарушения и да се предприемат действия на всички равнища, за да се превърне Европейският съюз в привилегирован партньор при прилагането на Закона за намаляване на инфлацията (IRA), издаден от САЩ. Ключов елемент и с оглед на европейската лоялност към геополитическите каузи, в които САЩ са сред главните действащи лица.

Всъщност на близкоизточния фронт Европейският съвет изготви съвместна декларация, в която остро осъжда Хамас, като същевременно иска от Израел да осигури прекъсвания и коридори за основни хуманитарни нужди; освен това ЕС ще се опита да постигне решение „два народа, две държави“, макар че по този въпрос самото вътрешно гласуване в ООН относно прекратяването на огъня подчертава, че съществува идеологическа и културна трудност по отношение на този вариант. По въпроса за Украйна обаче ЕС потвърди пълната си финансова, икономическа, хуманитарна, военна и дипломатическа помощ за Киев, като също така затегна санкциите срещу Москва.

Има и други горещи сценарии, в които Европа е главно действащо лице: един от тях е сблъсъкът между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах, където по взаимно съгласие беше решено да се работи за избягване на ескалация чрез признаване на пълното упражняване на правата и безопасността на арменците в Карабах. По въпроса за Сърбия и Косово обаче истинският герой беше италианският министър-председател Джорджия Мелони (FdI, ECR), която работи и на двата фронта, за да може Сърбия и Косово да имат европейски път, който след това да доведе до обединението на европейския континент.В тази връзка беше подчертано, че говоренето за Украйна и Молдова в ЕС е некоректно спрямо тези страни, които са поискали членство от много по-дълго време. Друг важен фронт е Сахел, където обаче наднационалният орган е ECOWAS, с която задължително ще трябва да се установят все по-тесни отношения.

Ключова тема обаче беше миграцията: в писмото на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен (ХДС, ЕНП) беше подчертано, че войните могат да накарат нови хора да напуснат страната и затова са необходими нови широкообхватни партньорства за справяне с причините за миграцията. Решенията, предвидени от фон дер Лайен, не се различават от тези на европейските консерватори: предотвратяване на незаконните заминавания, укрепване на външните граници, борба с трафика на хора, увеличаване на репатрирането, като се позволи на съседните държави да наблюдават границите и да извършват спасителни операции. По отношение на меморандума за разбирателство беше потвърдена необходимостта от ускоряване на изпълнението на 5-те стълба, подписани с Тунис, а Джорджия Мелони подчерта, че е необходим и меморандум с Египет, като се избягва изнудването чрез предоставяне на икономически ресурси в замяна на лоялност, а по-скоро се предоставят мерки за местно обучение за решаване на социалните проблеми на африканските държави. Във всеки случай ще бъде необходимо да се засили трансграничното сътрудничество, тъй като репатрирането на мигранти е едва 22%, а ситуацията с вътрешната сигурност рискува да се изостри.

Срещата на върха за еврото се провежда едновременно с Европейския съвет, на който нараства загрижеността за инфлацията и поради това е взето решение да се продължи координацията на икономическите и фискалните политики на държавите членки, като се предвижда нов етап от развитието на цифровото евро, за да се приложи и „пакетът за единната валута“.