Европейската комисия и шведският еврокомисар Илва Йохансон претърпяха истински провал, когато Европейският парламент разгледа „Chat Control 2.0“ – спорното предложение за въвеждане на масово наблюдение на всички граждани в интернет. Официалната причина е борбата с детската порнография.
В началото на ноември всички партийни групи в Европейския парламент отхвърлиха предложението за масово наблюдение, представено от Комисията. Това беше значителен провал за Комисията. Вместо това беше приета силно преработена версия, в която почти всичко, което беше спорно, беше премахнато.
Това, което е заличено, е масовото сканиране на криптирани чатове, т.нар. услуги за криптиране от край до край, което означава, че доставчиците на интернет са били принудени да инсталират шпионски софтуер на компютрите и телефоните на всички.
Баланс между защита и права
Парламентът на ЕС също така се обяви против задължителната проверка на възрастта на потребителите на приложения за съобщения и против забраната за използване на основни приложения от деца под 16 години.
Главният преговарящ в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), испанският депутат Хавиер Зарсалехос (ЕНП), заяви, че вече ще има „положителен баланс между защитата на децата онлайн и зачитането на основните права“.
Според версията на Парламента за наблюдение на отделни лица и групи трябва да се изисква специално подозрение. Това е нещо, което може би би трябвало да е даденост в едно правово общество, но очевидно не и за големите братя и сестри от Европейската комисия.
Опасността не е отминала
Въпреки това не може да се твърди, че опасността е отминала. Процесите на вземане на решения в Европейския съюз са сложни, колебливи и могат да отнемат много време. Комисията поддържа своето предложение. Следващият, който ще вземе отношение, е Съветът на министрите, т.е. представителите на правителствата на страните от ЕС.
Сред правителствата на държавите членки разделението е голямо. Много страни са ентусиазирани, но има и такива, които се противопоставят. Предстои да разберем дали има достатъчно правителства за блокиращо мнозинство срещу предложението.
Германия отказва, а парламентите на Австрия, Финландия и Нидерландия заявиха, че техните правителства трябва да откажат. Сегашното полско правителство казва „не“, така че въпросът е как ще реагира новото либерално правителство. Естония и Чешката република също могат да се присъединят към страната на „не“.
Ако всички те кажат „не“, ще постигнат блокиращо мнозинство в Европейския съвет. За да се премахне наистина масовото наблюдение, би било от полза, ако повече държави членки се присъединят към критиките, така че Комисията да получи същото ясно неодобрение като от Европейския парламент.
След позицията на Съвета на министрите, както обикновено, следват нови преговори между трите институции, вземащи решения – Съвета, Парламента и Комисията.
Парламентът може да даде тласък на своето правителство
В Швеция дясноцентристкото правителство (ЕНП/ДП) не успя да откаже. Нейната позиция е само малко по-добра от представеното от Комисията предложение. Време е всички правителства да се отнесат сериозно към този въпрос. В Швеция Риксдагът (парламентът) и неговият Комитет по въпросите на ЕС могат да дадат указания на правителството как да действа по време на заседанието на Съвета на министрите, когато въпросът бъде повдигнат.
Действията на шведското правителство са изненадващи, като се има предвид, че техните собствени партийни групи в Европейския парламент отхвърлиха предложението на Комисията. Тук шведското правителство се държи по обичайния начин, който съществува, откакто Швеция стана член на ЕС през 1995 г. – не иска да спори, не създава проблеми.
Сега те трябва да укрепнат и да се осмелят да отстояват ценностите на собствената си страна. Линията на Комисията очевидно нарушава гражданските свободи и права.
За първи път Европейският парламент постъпи разумно. Тогава би било лудост, ако правителствата не се присъединят към защитата на свободите и съпротивата срещу масовото наблюдение.