Subscribe
На 14 декември на последното за годината редовно заседание на Европейския съвет бяха обсъдени, наред с други въпроси, отбраната, миграцията и преразглеждането на многогодишната финансова рамка на ЕС.
По въпроса за сигурността и отбраната заключенията на Европейския съвет изпълниха с думи не по-малко от девет параграфа и алинеи, въпреки че в действителност не беше взето нищо впечатляващо.
Нека започнем с последния параграф, а именно параграф 27. Въпреки допълването на един по-силен и по-способен Европейски съюз в областта на сигурността и отбраната с НАТО, последният беше обявен за основа на колективната отбрана за своите членове.
Въпреки това е добавено интересно последно изречение: „Това не засяга специфичния характер на политиката за сигурност и отбрана на някои държави-членки.“ Подобно изявление признава визията, целта и волята на някои държави-членки на ЕС да развиват собствените си отбранителни способности като силна политика за сигурност.
Това важно политическо признание може да се постави във връзка с параграф 26 от заключението, в който се подчертава промишлената възможност за развитие на готовността за отбрана, разходите, инвестициите и способностите, както и на пазара за отбрана.
В параграф 25, напротив, се посочва използването на отбраната за по-нататъшна централизация на Съюза с някои добре познати евфемизми, като например „създаване на амбициозен геополитически съюз“ или „увеличаване на капацитета за автономно действие в контекста на глобалната нестабилност, стратегическата конкуренция и заплахите за сигурността“.
Този параграф е на първо място в сравнение с другите два, но във всеки случай трите трябва да бъдат поставени във връзка – и те отразяват двете противоположни визии за това как трябва да се развива Европейският съюз през следващите години.
От друга страна, на срещата бяха посветени три параграфа на заключенията относно миграцията. Консервативните въпроси, свързани с по-ефективната защита на външните граници на ЕС и решителната борба с организираната престъпност, трафика на хора и контрабандата, както и с инструментализирането на миграцията като хибридна заплаха, бяха включени положително.
По-специално, Европейският съвет категорично осъди всички така наречени „хибридни атаки“, като например използването на мигранти от трети държави за политически цели. Това е във връзка с риска, на който са подложени някои държави – членки на ЕС, като Финландия, за да се противопоставят на продължаващите хибридни атаки по външните граници на страната, предприети от Беларус или от Руската федерация.
Накрая, Европейският съвет се опита да постигне споразумение по преразглеждането на МФР в средата на седемгодишния бюджет за периода 2021-2027 г. Тук 26 държави-членки подкрепиха корекциите, но за да се постигне единодушие, решението беше отложено за началото на следващата година.
Унгария беше държавата членка, която замрази потвърждението. Въпреки че само 24 часа по-рано Европейската комисия, чрез своя висш служител в областта на правосъдието г-н Рейндерс, обяви, че част от блокираните досега средства по програмата „Ново поколение“ ще бъдат отпуснати в полза на правителството на г-н Орбан, консервативният политик запази картите си мъдро.
Това ни напомня за филма „Големият скаут и котаракът в четвъртък“, където различните герои не си вярват и плащат дълговете си само когато са сигурни, че няма да бъдат измамени от своите колеги.
Според федералния канцлер на Германия основната причина за увеличението на бюджета на ЕС е подкрепата за Украйна „с до 50 милиарда евро заеми и субсидии през следващите четири години“. ЕС обаче трябва да разполага и с повече средства за подпомагане на процеса на присъединяване на държавите от Западните Балкани и за управление на миграцията. Лошата миграционна политика и управление в миналото струват допълнителни ресурси в бъдеще.
По може би най-деликатния геополитически въпрос в момента – израелско-палестинския конфликт в Близкия изток – Европейският съвет проведе „задълбочен стратегически дебат“, но не успя да стигне до заключение.
Източник на изображението: Le Soir