Завръщане към скандинавските корени

Европейски дневник: Осло, май 2022 г.

Осло, столицата на Норвегия, беше първият чуждестранен град, който посетих. Беше през лятото на 1972 г., когато току-що бях завършил гимназията в Рейкявик. Един мой съученик беше син на исландския посланик в Норвегия и аз отседнах при него и семейството му в просторната и удобна посланическа резиденция на Бигдьой, полуостров в западната част на Осло. Първата нощ ми беше малко трудно да заспя заради шумоленето на листата на дърветата в градината. Макар че издаваха само лек свистящ звук, той ме разтревожи, защото никога преди не бях чувал този звук. В Исландия почти нямаше дървета (макар че това вече не е така). Семейството на приятеля ми ме прие с отворени обятия. Посланикът беше изтъкнат юрист и учен, който беше написал обширна и достоверна история на исландската гражданска администрация през петдесетте години след получаването на исландското право на собственост през 1904 г. Съпругата му беше елегантна и културна дама. Веднъж по време на вечеря се обсъждаше какво да се прави на официална вечеря, на която се сервира пилешко, ако някой от гостите изведнъж започне да използва пръстите си. След кратко обсъждане съпругата на посланика се произнесе: Човек трябва да се държи така, сякаш изобщо не го е забелязал.

Снорри, Хиденус и хората от Eidsvoll

През 1972 г. Осло е наричано най-голямото село в Европа, защото тогава е било доста тихо място, с малко нощен живот, всичко е затваряло рано. Норвежците не са били и все още не са прочути партита. Повечето от тях изглежда водят много здравословен начин на живот. През лятото обичат да плават с яхта, а през зимата – да карат ски. Въпреки това сега Осло е модерен и космополитен град, който е много скъп, подобно на Цюрих и Рейкявик. (Вероятно не е случайно, че трите най-богати страни в Европа – Норвегия, Швейцария и Исландия – остават извън Европейския съюз.) Бил съм в Осло няколко пъти от 1972 г. насам, а през май 2022 г. бях там отново, петдесет години след първото ми посещение. На 21 май изнесох лекция пред конференция на студенти консерватори от Северна Европа. Основната ми тема беше, че американските и европейските левичари може да се опитват да изтъкват скандинавските страни като пример за успешен социализъм, но всъщност те могат да се гордеят със силна консервативно-либерална традиция, въплътена в институции и изразена от способни и убедителни мислители.

Изтъкнах, че в своята история на норвежките крале “ Хеймскрингла“ Снори Стурлусон е изразил съпричастност към древните идеи, че кралете се подчиняват на същите закони като своите поданици и че могат да бъдат свалени от власт, ако ги нарушават. Всъщност в една реч, която Снори съчинява от името на исландски фермер, той дори предлага да няма цар, а закон. Отново фено-шведският писател Андерс Чидениус представя теория за взаимната изгода от търговията единадесет години преди публикуването на “ Богатството на народите “ на Адам Смит. Малко известно е също така, добавих аз, че Конституцията на Норвегия от 1814 г., най-либералната конституция в Европа по онова време и все още действаща, е силно повлияна от двама лични приятели и ученици на Адам Смит – братята Анкер.

Скандинавският либерализъм през ХІХ и ХХ век

В моята лекция определих консервативно-либералната традиция като подкрепа на частната собственост, свободната търговия и ограниченото правителство, съчетана с уважение към спонтанно развилите се традиции. Споменах за либералните скандинавски държавници от XIX век, които прилагат широкообхватни и мащабни либерални реформи, Йохан Аугуст Грипенстедт в Швеция, Антон Мартин Швайгаард в Норвегия и много други, както и силната либерална традиция в шведската икономика през първата половина на ХХ век, дефинирана и развита от Густав Касел, Ели Хекшер и Бертил Охлин. В Дания влиятелният пастор, поет и политик Николай Ф. С. Грюндвиг е убеден икономически и политически либерал. Много скандинавски мислители от XIX и началото на XX век също са били силни индивидуалисти, макар че може би не могат да бъдат определени като консервативни либерали, например Хенрик Ибсен, Аугуст Стриндберг, Георг Брандес и Кнут Виксел. В моята страна Исландия Брандес и Ибсен оказаха голямо влияние, а Касел вдъхнови Йон Торлаксън, основател на Партията на независимостта и министър-председател.

Твърдя, че относителният успех на скандинавските страни по повечето критерии е въпреки, а не поради политическата доминация на социалдемократите през ХХ век. Това може да се обясни с твърдата традиция на върховенството на закона, включително защитата на частната собственост, ангажираността със свободната търговия, както и с високото ниво на доверие и социално сближаване. Всъщност силната консервативно-либерална традиция на скандинавските страни е действала като интелектуален и политически ограничител на социалистическите схеми.

Разговори със сър Роджър Скрутън

Модератор на панела, в който участвах, беше философът Ойвинд Й.В. Евенстад. Конференцията беше спонсорирана от брюкселския мозъчен тръст New Direction и фондация „Наследството на Роджър Скрутън“ и беше посветена основно на идеите на британския философ сър Роджър Скрутън, който почина през януари 2020 г. Темите, обсъждани в панелите, отразяваха многобройните и разнообразни интереси на този забележителен многознайко: сексуалност, ухажване и брак; западна цивилизация; кризата на модерната архитектура в Европа; зелен консерватизъм; скандинавски консерватизъм; суверенитет и национална държава в европейска перспектива. В моята лекция припомних разговорите си със сър Роджър и подчертах, че с течение на времето той е станал по-благосклонен към политическата позиция на Фридрих А. фон Хайек, както може да се види от неговия принос„Hayek and Conservatism“ в Cambridge Companion to Hayek (2007 г.). В края на конференцията унгарският професор Ференц Хьорхер изнесе лекция за живота и наследството на сър Роджър. Друг акцент на конференцията беше интересната лекция на художника Оде Нердрум за западната цивилизация.

Певицата графиня Елизабет Торолфи Мьорнер забавляваше участниците по време на заключителната вечеря, а Асе Матисен Палм свиреше на пиано. По този повод Сигмундур Давид Гунлаугсон, бивш министър-председател на Исландия и почитател на работата на сър Роджър Скрутън, произнесе реч след вечерята. Конференцията беше отлично организирана от Петър Киркехолмен, Кнут Харалдсен и Хаакон Тейг, като в нея участваха около 150 души. То беше записано и е достъпно онлайн.