Само 10% от европейците вярват, че Украйна все още може да спечели

Според доклад, публикуван тази седмица от Европейския съвет за външна политика (ECFR), многонационално проучване показва нарастващ песимизъм в Европа по отношение на конфликта между Русия и Украйна. Докладът, публикуван преди втората годишнина от нахлуването на Русия в Украйна, разкрива, че средно само 10% от европейците вярват, че Украйна ще излезе победител в конфликта. Преобладаващото мнение сред всички 12 участващи държави членки е, че „компромисно споразумение“ ще бъде решението за прекратяване на войната.

В три държави (Швеция, Португалия и Полша) предпочитат да подкрепят усилията на Украйна да си върне територията (съответно 50%, 48% и 47%). В пет други страни – включително съседна Унгария (64%), Гърция (59%), Италия (52%), Румъния (50%) и Австрия (49%) – има ясна склонност към оказване на натиск върху Киев да приеме споразумение, сочи проучването. Навсякъде другаде общественото мнение е разделено, като Франция (35% за продължаване на борбата срещу 30% за преговори за споразумение), Германия (32% срещу 41%), Нидерландия (34% срещу 37%) и Испания (35% срещу 33%) показват различни мнения.

Що се отнася до европейската гледна точка за военния изход, два пъти повече респонденти (20%) очакват победа на Русия в конфликта. Намаляващото доверие в украинските военни усилия е очевидно в цяла Европа, като дори в най-оптимистично настроените държави членки (Полша, Швеция и Португалия) по-малко от един на всеки пет респонденти (17%) вярва в потенциала на Киев да победи. Според авторите на проучването Иван Кръстев и Марк Леонард тази промяна в нагласите се дължи на забавената контраофанзива на украинската армия, на засилващите се опасения относно настоящата промяна в политиката на САЩ и на последиците от потенциалното преизбиране на Доналд Тръмп за военните действия. Г-н Тръмп не скри, че е далеч по-малко ентусиазиран (в сравнение с действащия президент Джо Байдън) да финансира други настъпателни усилия на украинската армия.

Авторите на проучването смятат, че за да поддържат убедителни аргументи в подкрепа на Украйна, лидерите на ЕС ще трябва да коригират реториката си, за да не изглеждат нереалистични пред скептичната аудитория. За Киев също така е от решаващо значение да предизвика пречупване на инерцията на руската армия, като се има предвид, че през последните няколко месеца новините са изпълнени предимно с победи на армията на Путин (с последната при Авдийвка). Изключително забележителен извод от проучването е, че мнозина възприемат конфликта в Украйна като екзистенциален за Европа. Когато респондентите бяха запитани кой конфликт е оказал най-значително въздействие върху тяхната „страна“ и върху „Европа“ (между конфликта в Газа, в който участват Израел и Хамас, и конфликта в Украйна), 33% избраха Украйна. За разлика от тях само 5% са избрали конфликта в Газа. Това показва, че европейците все повече признават регионалното значение на тази война и се чувстват отговорни за нейното разрешаване.

Средно 41% от европейците смятат, че ЕС трябва да „увеличи“ или „запази“ сегашното си ниво на помощ за Украйна, ако Тръмп оттегли американската помощ. Въпреки че само малка част от европейците (20%) биха увеличили подкрепата си за Украйна, за да компенсират евентуално изтегляне на САЩ, 21% изразяват предпочитание да запазят нивото на подкрепа непроменено. Една трета от анкетираните (33%) биха предпочели ЕС да се възползва от примера на САЩ при ограничаването на помощта.

Възприятия за втория мандат на Тръмп в Европа

Един от основните изводи от работата на ECFR е, че мнозинството от европейците не изпитват приятни чувства от завръщането на Доналд Тръмп на власт, особено след съмнителните коментари по въпроса за НАТО. Г-н Тръмп не е елемент на стабилност за отбранителния съюз, на който Европейският съюз силно разчита, и това може да се види от последните проучвания на общественото мнение, направени от авторите на проучването. Общо 45% от анкетираните биха били силно разочаровани, а 11% – доста разочаровани. Дори в Италия само 16% от гражданите биха искали бившият президент да заеме отново поста си, докато 37,5% от населението е гласувало за Fratelli d’Italia. Единствената европейска държава, в която мненията силно се разминават, е Унгария, където 28% са за завръщането на Тръмп, а 32% – против.

Това възприятие може да е свързано и с осъзнаване на границите на властта на САЩ в съвременния свят и на нефункционалния характер на американската вътрешна политика. (Според нашето проучване средно 48% от хората в Европа смятат, че политическата система на Съединените щати е срината, като във всички 12 държави, с изключение на Унгария, Полша и Румъния, този процент е голям.) – Иван Кръстев и Марк Леонард

Възприятия за миграцията, свързана с войната

Едно от най-интригуващите открития в проучването е свързано с обществените нагласи към украинските мигранти. Във всички 12 държави участниците бяха запитани за възприятията им за мигрантите от различни региони на света, дали ги възприемат като възможност или заплаха. В много от изследваните страни съществуваше забележимо опасение от имиграцията, насочено предимно към мигрантите от Близкия изток и Африка. Въпреки това украинците като цяло са разглеждани положително или най-малкото неутрално, подобно на лицата от други държави – членки на ЕС. Средно 28% от анкетираните смятат мигрантите от Украйна за възможност, 23% – за заплаха, а 36% – за нито едно от двете.

Занаятчиите от проучването отказват да се занимават подробно с този въпрос, като показват донякъде изненадано отношение към тези констатации. Въпреки това тези резултати могат да се разглеждат като предвидими поради множество факти, най-вече:

1) Бежанците от Украйна имат по-висока степен на културна съвместимост с жителите на държавите – членки на ЕС, като някои от тях владеят добре езиците, които се говорят в Съюза, и произхождат от християнски среди.

2) Мигрантите от Близкия изток и Африка имат дълга история, свързана със случаи на насилие, злоупотреба и анклавизация, както обясних тук. В същото време миграционният поток от Украйна изглежда не е увеличил статистически нивото на престъпност или е предизвикал сериозни инциденти.

Донякъде парадоксална е ситуацията, че най-висок процент от хората смятат украинските мигранти за заплаха в Полша (40%), Унгария (37%) и Румъния (35%). Макар че това може да се отдаде отчасти на сравнително значителния приток на украинци, които Полша прие от февруари 2022 г. насам, то все още представлява сериозно предизвикателство.

Лични изводи

След две години война (и свързаните с нея финансови и хуманитарни проблеми) в европейския лагер ясно се забелязва умора. Староизвестен факт е, че продължителната война е в полза на този, който държи инициативата на бойното поле, а в момента този, който държи инициативата, е Руската федерация. Песимизмът на европейците, че Украйна няма да успее да постигне началните си цели: освобождаването на цялата територия, окупирана от 2014 г. насам,„чак до Крим„, е оправдан от реалностите на фронтовата линия и от промяната в политиката на САЩ.

Сега обаче е моментът, в който е по-важно от всякога да подкрепим каузата на Украйна и това, което може да се определи като „справедлив мир“ – споразумение, което има за цел да предотврати по-нататъшна окупация на нейната територия, но също така признава реалностите на бойното поле. След първоначалната офанзива на украинските въоръжени сили, които си върнаха Хархив и Херсон, Хенри Кисинджър обяви, че моментът е назрял за преговори. Коментарите му тогава бяха силно критикувани дори от властите в Киев, които ги сметнаха за умиротворяване на агресора и липса на вяра, че могат да си върнат всичко, което е било загубено. Но истината е, че с течение на времето и намаляването на помощта единствената страна, която изглежда печели предимство, е Русия.

Целта на поддръжниците на Украйна в момента трябва да бъде свеждането до минимум на териториалните загуби, които Украйна ще понесе, и налагането на условия, които да гарантират избягването на по-нататъшен конфликт.

Methodology of cited study included in original source