Ислямската република към парламентарни избори
През първата седмица на март в Иран също ще се гласува, което ще допринесе 2024 г. да се превърне в една от годините с най-много изборни допитвания. Въпреки че със сигурност е призната за страна, която не е велика либерална демокрация, тя играе основна роля на геополитическата шахматна дъска, където е в противоположния на Запада лагер.
И парламентът, и Асамблеята на експертите гласуват; те са единствените органи, които имат право да гласуват за избора или освобождаването на върховния лидер. Списъкът на избраните членове обаче трябва да бъде одобрен от аятолаха, преди те да могат да упражняват правомощията си. Асамблеята има 8-годишен мандат и е доверителен орган, който вероятно ще утвърди отново Али Хаменей, който тази година ще навърши 85 години.
Парламентарните избори обаче са особено важни: през 2020 г. консерваторите, водени от Голам-Али Хадад-Адел, които управляват парламента, Асамблеята на експертите и Съвета на пазителите на конституцията, спечелиха с голяма преднина. По същество те управляват изцяло страната, след като до голяма степен победиха реформаторите на Хасан Рухани, който ръководеше републиката от 2013 до 2021 г., наследявайки Махмуд Ахмадинеджад. Днес, въпреки че Голам-Али продължава да ръководи консерваторите, президент е Ебрахим Раиси, който през 2021 г. печели с 62% от гласовете и е смятан за основния кандидат за наследник на Хаменей.
Важно е да се има предвид, че иранските консерватори са много твърда политическа сила. Те са враждебно настроени към Съединените щати и Запада и са ислямски фундаменталисти. Те са и потомци на иранската революция, която свали шаха на Персия и установи сегашната теокрация. От друга страна, реформаторите винаги са били по-склонни към диалог и са се стремили да подобрят отношенията си. Затова трябва да погледнем на иранската политика от различна перспектива, отколкото сме свикнали.
Трябва да се отбележи, че няма налични проучвания, които да прогнозират евентуалните резултати от изборите. Интересен обаче е броят на кандидатите, които са се регистрирали за участие в изборите за парламент. Прозорецът за регистрация беше отворен само 7 дни, но въпреки това бяха получени зашеметяващите 48 847 номинации, което постави абсолютен рекорд. От тези кандидати 75% бяха на възраст под 50 години, а 1713 бяха жени, което е повече от два пъти повече от броя на жените, които се кандидатираха през 2020 г. (819). Въпреки големия брой кандидатури, поради строгия процес на филтриране от страна на Съвета на пазителите, бяха одобрени само 15 200 кандидатури. Смята се, че 20-30% от одобрените кандидатури са на реформаторските кандидати.
Очаква се избирателната активност да бъде ниска както заради протестите, така и заради страха от репресии. Въпреки това заслужава да се отбележи, че иранският народ заема силна позиция за промяна на политическия пейзаж в страната си чрез активни действия.
Активизмът със сигурност е повлиян от голямата вълна от протести след убийството на Махса Амини, протести, които
продължават вече повече от година, като са започнали на 16 септември 2022 г. и все още не са приключили. Бяха извършени над 18 000 ареста и за съжаление загинаха над 500 души – военни и цивилни, включително 60 деца.
Подобно участие на народа очевидно ще има своите изборни последици и не е напълно изключено, напротив, онези от реформаторите, които имат смелостта да отидат и да гласуват, да изберат сред тези 5000 кандидати, допуснати до изборите, като по този начин ще могат по-лесно да насочат вота. През 2013 г. Рухани спечели на първия тур с 52,49%, а през 2017 г. повтори успеха си с 58,85%; през 2016 г. реформаторите имаха относително мнозинство в парламента.
Следователно победата на реформаторите не е невъзможна, дори и в сложна ситуация като иранската: много ще зависи от възможността на избирателите да отидат до урните и да гласуват за своите кандидати, като в този случай е ясно, че дори наследяването на Хаменей – ако Раиси се окаже отслабен – ще става все по-сложно и ще бъде първото усложнение за необвързаните страни.