Русия затваря мемориала

Путин изглежда се опитва да изтрие автентичните гласове от миналото…

Платформата за европейска памет и съвест прие следната резолюция на 5 януари 2022 г.:

На 28 декември 2021 г. Върховният съд на Руската федерация реши да закрие руската международна мемориална организация. В допълнение към предишните обвинения в нарушаване на законодателството за „чуждестранните агенти“, прокурорът обвини „Мемориал“ в „създаване на фалшив образ на Съветския съюз като терористична държава“, клевета на паметта на Великата отечествена война и опит за реабилитират нацистките престъпници. Платформата на европейската памет и съвест осъжда ликвидирането на Мемориал в Русия. Организацията „Мемориал“ в продължение на повече от 30 години повиши осведомеността за историята на тоталитарния режим в Съветския съюз, както и други комунистически режими, изградени по съветския пример и със съветска подкрепа. Усилията на Мемориал за съхраняване на паметта на жертвите на комунистическите престъпления са известни в цял свят. Техният принос към възстановяването на забравени истории на масови репресии както в бившия Съветски съюз, така и в чужбина е трудно да се надцени. Освен това безценна е работата на Мемориал в защитата на човешките права в съвременна Русия и други страни. Платформата на европейската памет и съвест призовава Европейския парламент и Европейската комисия да предприемат действия, за да гарантират продължаването на работата на организацията Мемориал, руските историци и правозащитници по разкриването на тоталитарното комунистическо минало, както и различните форми на неговото наследство в съвременния свят. Призоваваме всички лица и организации, свързани с паметта и възпоменание и защитата на човешките права, да се присъединят към международна кампания за солидарност с Мемориал.

Това е тревожно развитие. Сегашните власти в Русия се опитват да заличат паметта на многото жертви на комунизма. Съветският съюз наистина беше терористична държава. Болшевишката революция от 1917 г. беше престъпно начинание. Според авторитетната Черна книга на комунизма около двадесет милиона души са били убити от съветските комунисти от болшевишката революция до разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Разликата между авторитарния царски режим преди 1917 г. и тоталитарния болшевишки режим беше една по вид, а не по степен. Между 1825 и 1917 г. общият брой на хората, осъдени на смърт в Русия заради политическите си убеждения, е 6 360, от които 3 932 са екзекутирани, предимно след въстанието от 1905 г. (Имаше само 191 екзекуции в периода от 1825 до 1905 г.) Но болшевиките бяха на власт само от четири месеца, когато броят на екзекуциите надмина този от цялата царска епоха. Болшевишкият терор не беше продължение на руската традиция, дори ако видни учени като професор Ричард Пайпс смятаха така. Това беше логичната последица от напразния опит да се реконструира цялото общество според марксистките фантазии. Такъв опит изисква жертва на всички онези групи, които не се вписват.

Сталин и Хитлер бяха съюзници

Руските власти рядко говорят за Втората световна война. За тях е важна „Великата отечествена война” от 1941–1945 г. Но трябва да се подчертае, че от август 1939 г. до юни 1941 г. Сталин и Хитлер са съюзници. Те разделиха Централна и Източна Европа помежду си в Пакта за ненападение, подписан в Москва на 23 август 1939 г. Именно този пакт направи възможно нападението на Хитлер срещу Полша и по този начин Втората световна война. За хората от Централна и Източна Европа по това време се водят две войни: едната беше между Великобритания и Франция от една страна и Германия и Италия от друга страна, от 1939 до 1941 г., а другата война беше между Великобритания и Съветския съюз от една страна и Германия и нейните съюзници от друга страна от 1941 до 1945 г. Беше горчива ирония, че съветските съдии участваха в Нюрнбергския процес през 1946 г. срещу бивши нацистки лидери, защото съветските управници бяха също толкова жестоки и потиснически, колкото и нацистите. Те бяха виновни за същите военни престъпления и престъпления срещу човечеството като нацистите. Разликата между нашите възприятия за комунизъм и националсоциализъм обаче е, че почти не могат да се намерят снимки или филми от съветските трудови лагери, докато целият свят беше шокиран от това, което съюзническите войници видяха и заснеха, когато влязоха в нацистките лагери в края на война. Отново никога не е имало Нюрнбергски процес срещу комунистически лидери с драматични разкрития за техните престъпления.

Проблемът на злото

В Братя Карамазови Достоевски обсъжда проблема за злото. Той разказа историята на пенсиониран генерал, който наказал малко момче за дребна злополука, като му насочи глутница хрътка. Разкъсаха го на парчета пред очите на майка му. Почти непоносима е мисълта, че може би генералът е починал мирно в съня си много години по-късно. Посланието на Достоевски беше, че трябва да има Бог, който да възнаграждава и да наказва. Може би съвременният човек не би приел напълно това разсъждение. Но със сигурност Историята може да действа като съдия, регистрирайки и осъждайки престъпления, които остават ненаказани в този живот. Тази точка е красноречиво изразена от френския писател Франсоа-Рене дьо Шатобриан:

Когато в тишината на отвращението, единствените звуци, които могат да се чуят, са веригите на роби и гласът на сътрудника, когато всичко трепери пред тирана, когато е толкова опасно да изкъдриш благоволението му, колкото да заслужиш неговия позор, историкът се появява, натоварен с отмъщението на народите. Нерон просперира напразно, тъй като Тацит вече е роден по време на Империята.

Преди нацистка Германия да нахлуе в Полша през 1939 г., Адолф Хитлер изнася тайна реч пред военни лидери в дома си в Баварските Алпи. „Нашата сила се състои в нашата бързина и в нашата бруталност. Чингис Хан поведе милиони жени и деца на клане — с преднамереност и щастливо сърце. Историята вижда в него единствено основателя на държава. За мен е безразлично какво ще каже една слаба западноевропейска цивилизация за мен“, възкликна Хитлер. „Кой все пак днес говори за унищожението на арменците?“

Изчезващи жертви

Наистина, кой говори за унищожаването не само на арменците, но и на много други беззащитни малцинства? Сега Путин се опитва да заглуши много малкото руски гласове, които наричат нещата с имената им, а убийството – убийство. Болшевиките екзекутират някои от противниците си, като ги качват на големи шлепове в реки и езера в басейна на Волга и след това потапят шлеповете. Жертвите са изчезнали безследно. Някой би ли знаел за подобни зверства, ако няколко смели личности като Александър Солженицин не бяха писали за тях? Водата бълбука известно време и след това нищо…

The text was translated by an automatic system